Определение № 10682 от 18.08.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12910/2025
- Вид
- Определение № 10682
- Подписан
- 18.08.2025
- В сила
- 16.09.2025
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10682 гр. Пловдив, 18.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330112910 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ВИК ЕАД против А. В., за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 395/2025г. на ПРС. За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.
След като разгледа материалите по него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
Видно от материалите по ч.гр.д№ 395/2025г. на ПРС, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепването са направени три посещения в рамките на месец, включително, при които длъжникът не е открит. Връчителят обаче не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник, че длъжникът не живее на адреса. В тази хипотеза, при която длъжникът живее на адреса, но не е открит при посещенията, извършени в рамките на повече от един месец, и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тези случаи съдът не следва да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл.47, ал.5 ГПК.
1
Предвид тези данни по делото, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай тази предпоставка не е налице.
С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д№ 3531/2025г г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението частното производство следва да се върне на състава на ПРС.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба от **** г. по опис на ПдРС, депозирана от ВИК ЕАД против А. В., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 12910 по описа за 2025 г.
2 на Районен съд- Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдПловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, ч.гр.д. № 395/2025г. на ПРС да се върне на състава на съда, ведно с препис от определението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3