Решение № 944 от 13.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Русе, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520107117 по описа за 2024 година

Адв.М. Ц. – пълномощник на „Юробанк България“ АД заявява, че на *******г. представляваното от него дружество сключило с И. Л. О. Договор за банков кредит №*********, по силата на който предоставило заем на ответника.

На 01.08.2024г. ответникът преустановил плащането на погасителните вноски. С оглед формираното посрочие, банката упражнила потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем и на 19.08.2024г. уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.

Ищецът поддържа, че задължението на И. О. възлиза на: 5796.94 лева – главница за периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г.; 90.63 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2024г. – 19.08.2024г.; 306.69 лева – мораторна лихва за периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г.

Твърди, че към 13.12.2024г. (датата, на която е депозирана исковата молба) задължението по кредита не е погасено.

По изложените съображения адв. М. Ц. моли съда да постанови решение, с което да осъди И. Л. О., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен директор сумите: 5796.94 лева – главница за периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г.; 90.63 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2024г. – 19.08.2024г.; 306.69 лева – мораторна лихва за периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2024г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Л. О. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото са обвързани от облигационни отношения, основани на Договор за банков кредит №*********/*******г., по силата на който банката предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 10 780 лева, който кредитополучателят се задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. В чл.3 от контракта е уговорена възнаградителната лихва; начина, по който се формира и ГПР – 10.03%, като е посочена и общо дължимата сума, изчислена към момента на сключване на договора – 13 778.19 лева. Приложена е Методология за определяне референтния лихвен процент (прайм) и погасителен план.

Ищецът изпратил покана за изпълнение до кредитополучателя, с която го уведомил за обявената предсрочна изискуемост на вземането, указал формираните просрочия и предоставил срок за погасяване на задълженията. Поканата е връчена на ответника от ЧСИ с рег.№833, по реда на чл.47 ГПК.

С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като ясно, пълно и обективно.

Предмет на разглеждане са осъдителни претенции с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №308 от 13.01.2025г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните в хода на производството доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на: 631.88 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Ищецът претендира: възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1103.31 лева, но не е ангажирал доказателства в тази насока.

Искането за заплащане сумата 500 лева – възнаграждение на особен представител е неоснователно, тъй като съгласно разпореждане №1599/14.02.2025г. същата е възстановена 2 по сметка на ищеца.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Л. О., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ******** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен директор сумите: 5796.94 лева – главница за периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г.; 90.63 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2024г. – 19.08.2024г.; 306.69 лева – мораторна лихва за периода 01.08.2024г. – 30.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2024г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. Л. О., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ****** разноски по делото в размер на 631.88 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3