Решение № 7663 от 15.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7663 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Й. В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100504528 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20112094/04.01.2024 г. по гр. д. № 16094/2020 г. по описа на СРС, 31 състав са отхвърлени предявените от П. Д. П. и С. Д. П. срещу И. Г.

Т., В. Т. В., Г. Т. В., Й. В. Л., както и Т. П. Д., М. П. М., Д. П. П., К. П. Г., конституирани на мястото на починалия ответник П. К.ов Г. в лично качество и В. Й. В. положителни установителни искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване, че недвижим имот с пл. № 130350 по кад.л. 321/322 по помощния кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и представляващ нива с площ от 1 дка, находяща се в землището на с. Подуяне, м. Герено, при съседи: К.Б., Р.Е.Б., К.Е.Б. и коларски път, сега с идентификатор ***, е бил собственост на починалия на 08.02.2007 г. общ наследодател на ищците – Й.С.П., към момента на обобществяване на имота чрез включването му в ТКЗС въз основа на договор за продажба от 15.12.1956 г.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25002736/31.01.2024 г., подадена от П. Д. П. и С. Д. П., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивниците поддържат, че 1 решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Посочват, че СРС е допуснал фрапантно, изключително тежко и очевидно нарушение на материалния закон – на нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Константната съдебна практика на ВКС по дела, образувани по искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ било прието, че правото на собственост върху земеделски имоти в производствата по ЗСПЗЗ можело да се доказва, както с нотариални актове, така и с всички писмени документи, изброени в чл. 12, ал.

2 от ЗСПЗЗ. В тази норма като документи, установяващи и удостоверяващи правото на собственост върху земеделски имоти, били включени като нотариални актове, така и емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби – декларации за членство в ТКЗС, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост. Неправилно районният съд приел, че ищците претендирали да са собственици на процесния имот въз основа на договор за продажба от 15.12.1956 г., което не било вярно. В изрично депозирана по делото молба – уточнение на иска, ние твърдим, че процесният имот е бил заменен по реда на Закона за трудовата поземлена собственост – Протокол на ТПС комисия, съставен на 07.10.1971 г. Този протокол не бил оспорен от ответниците. В същата молба - у–очнение ищците заявили, че съгласно чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ при извършени замени по реда на ЗТПС, правото на собственост се възстановявало върху имота преди замяната, поради което били поискали възстановяване на собствеността върху процесния имот, т.е. имота в м. Герено, притежаван преди замяната от ТПС комисията. В същата молба било посочено и още едно основание – придобивна давност, като било заявено, че ищците продължили да ползват имота и след 1971 г., независимо, че им бил отнет и бил ползван дори и през 80-те години на 20 век. Вместо да приеме, че правото на собственост било доказано, съдът формално констатирал, че договор от 15.12.1956 г. не бил представен по делото, поради което не се доказвало правото на собственост върху имота. Не било коментирано и постановеното в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ в тяхна полза съдебно решение, с което се възстановявало правото им на собственост върху процесния имот по гр.д. № 11399/2007 г. по описа на СРС, 33 състав. Постановеното решение било задължително за съда.

При постановяване на решението били допуснати и съществени процесуални нарушения. Допуснати били нарушения относно движението на делото, като 2 съдията ограничавал правото на защита на ищците чрез неадекватни забрани за задаване на въпроси към вещите лица, неадекватни, незаконосъобразни и с нищо неоправдани задължения и агресивно поведение спрямо адвоката – пълномощник на ищците. По този начин разглеждането на делото изобщо не протекло по нормалния и законосъобразен начин, така както било уредено в ГПК. Посочват, че в съдебно заседание, проведено на 23.10.2023 г. била приета повторна съдебно-техническа експертиза и въпреки липсата на искания от страните, вместо да бъде даден ход на делото по същество, в нарушение на чл. 149, ал. 1 от ГПК и без направено искане съдията решил да проверява дали някой ответник не е починал междувременно и отложил делото за 06.11.2023 г. В насроченото заседание отново не бил даден ход на делото по същество и делото било обявено за решаване на 18.12.2023 г.

Посочените нарушения се отразили на производството като незаконосъобразно се ограничили правата на ищците да ангажират доказателства и да правят доказателствени искания. В обжалваното решение процесният имот бил записан като имот пл. № 13350 по кад.л. 320/321 по помощния кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но съдът не съобразил приетото за съвместно разглеждане гр.д. № 9656/2021 г. по описа на СРС 36 състав, като там имотът е описан като поземлен имот с идентификатор ***, област София, община Столична, гр. София, район Подуяне, вид територия: урбанизирана, НТП за друг вид застрояване, площ от 1428 кв.м., стар номер 1638, кв. 25, Заповед за одобрение на КККР № РД-184/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи по скица от юг – имот с *** и имот с идентнификатор ***, от изток имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, от север имот с идентификатор *** и от запад имот с идентификатор ***. Това било действителното описание на имота и това бил имотът предмет на разглеждане в наС.щото обединено производство по двете дела. Поддържат, че районният съд изобщо не бил разгледал и не се бил произнесъл по предявения иск относно процесния имот и поради обжалваното решение можело да се приеме, че е недопустимо. Решението било и необосновано, тъй като приетата от него за доказана фактическа обстановка не съответствала на събраните по делото доказателства. Неправилно районният съд приел, че не било доказано по делото, че наследодателят на ищците не е бил собственик на процесния имот. Правото на собственост се 3 установявало от представеното по делото съдебно решение на СРС, 33 състав, постановено по гр.д. № 11399/2007 г., с което решение на основание чл. 11, ал.

2 от ЗСПЗЗ, с което било признато правото на ищците да възстановят собствеността върху процесния имот. Мотивът на съда да отхвърли иска бил неправилен и предвид установеното по делото давностно владение през периода от 1956 г. до 1987 г. Това владение се установявало, защото за периода от 1956 г. до 1971 г. това се установявало от протокола на ТПС комисията от 07.10.1971 г., с който се приемало, че към тази дата процесният имот е собственост на Й.С.П., която владеела имота и той се заменя с друг по ЗТПС, за периода от 1971 г. до 1987 г. давностното владение било доказано със свидетелските показания, разпитани на 12.02.2023 г., а по делото не било направено и възражение от страна на ответниците. Следвало да се обърне внимание на това, че съгласно константната съдебна практика на ВКС по дела с предмет иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предмет на доказване било правото на собственост на ищеца към един минал момент – момента на образуване на ТКЗС, респективно моментът на внасяне на имота в ТКЗС. Това означавало, че предмет на доказване било правото на собственост, а не придобивното основание. СРС следвало да потърси отговор на въпроса дали наследодателят на ищците бил собственик на имота, а не да се ограничава единствено върху този договор от 15.12.1956 г. Предмет на доказване било само правото, а не начинът на придобиване на това право и документът, който го формализира.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Претендира направените в производството пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25007999/22.03.2024 г., подаден от И. Г. Т., В. Й. В., В. Т. Г.ев, Г. Т. В., Й. В. Л., П. К.ов Г., М. П. М., Д. П. Ш., К. П. Г. и Т. П. Д., с който оспорват въззивната жалба. Поддържат, че постановеното решение е правилно, като първоинстанционният съд правилно е определил, че ищците не са установили правото на собственост на наследодателя им към момента на внасяне на имота в ТКЗС. Не бил установен и вторият посочен способ – давностно владение, като събирането на доказателства за владение след релевантния момент било неотносимо. Не били допуснати и съществени процесуални нарушения. Не били ограничавани правата на ищците и не било допуснато нарушение на чл.

149, ал. 1 от ГПК., като те са можели да правят доказателствени искания.

4

Неоснователни били и доводите за необоснованост на съдебните изводи при отхвърляне на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 16094/2020 г. по описа на СРС, 31 състав е образувано по искова молба, подадена от П. Д. П. и С. Д. П. против И. Г. Т., В.

Т. В., Г. Т. В., Й. В. Л., Т. П. Д., М. П. М., Д. П. П., К. П. Г. и В. Й. В., с правно основание чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.

Ищците твърдят, че са наследници на Й.С.П., като с решение на Софийски районен съд, 33 състав, постановено на 02.04.2008 г. по гр.д. № 11399/2007 г. на наследниците на Й. П. било възстановено правото на собственост върху нива с площ от 1 дка, находяща се в землището на с.

Подуяне, м. „Герено“ при съседи: К.Б., Р.Е.Б., К.Е.Б. и коларски път.

Решението влязло в сила на 10.09.2008 г., като преписката била върната на ОСЗ Панчарево за определяне на конкретен начин за възстановяване на собствеността. Поддържат, че Й.С.П. е била собственик на процесния имот по силата на договор за продажба от 15.12.1956 г., като ищците продължили да ползват имота и след извършена през 1971 г. замяна с друг имот като обработвали процесния имот след 1971 г. до влизане в сила на ЗСПЗЗ. Въз основа на съдебното решение ОСЗ Панчарево постановила Решение № П4321/07.03.2011 г., с което на ищците бил възстановен имот пл. № 130350, по кад.лист 321/322 по помощния кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

Ищците подали молба до Столична община – район Панчарево за издаване на Удостовренение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, но от общината прекратили преписката като ги уведомили, че за същия имот имало издадено и влязло в сила удостоверение, но на името на друго лице. Твърдят, че след извършена проверка установили, че на наследниците на Т.М.И. било издадено Решение за възстановяване на собственост № 3241/05.04.2011 г., с което било признато, че той е бил собственик на нива с площ от 1421 дка, находяща се в землището на Подуяне и Враждебна, местността „Триъгълника – Ботевградско шосе“ (стара местност „Чочеви брестета“). Твърдят, че Т.И. не е бил 5 собственик на имота, който понаС.щем представлявал имот 130350, тъй като местността „Чочеви брестета“ нямала нищо общо с местността „Герено“ и поради това неправилно поземлената комисия е възстановила имота на наследниците на Т.И.. Направили искане това решение да бъде отменено, но бил постановен отказ. Молят да бъде признато за установено, че процесният имот е бил собственост на наследодателя им Й.С.П., като към наС.щия момент имотът бил поземлен имот с идентификатор ***, гр.

София, район Подуяне и бил възстановен на ответниците като наследници на Т.М.И..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. Г. Т. е подала отговор на исковата молба, в която заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че наследодателят на ответниците Т.М.И. в качеството си на собственик внесъл в ТКЗС всички притежавани от него земеделски земи, включително и нива от 2 дка в местността „Чочеви брестета“, което се установявало от списък с имена на лицата, подали декларации на член кооператори от кв. Враждебна (19.05.1957 г.). След влизане в сила на ЗСПЗЗ М.Т.С. като наследник на починалия наследодател е заявила за възстановяване земеделски земи със заявление от 06.03.1995 г., като с протокол № 3214/19.06.1996 г. Поземлена комисия – община Кремиковци е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, между които земи под № 2 в протокола била и нива от 2 дка в местността „Чочеви брестета“. Впоследствие и по подов отчуждаване на част от нивата за изграждането на пътна мрежа, за нивата на наследниците на Т.М.И. била изготвена скица на основание чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ от 26.06.2006 г., съгласно която скица бившият имот № 350 бил нанесен в помощния план по чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на кв. Враждебна, местност „Триъгълника – Ботевградско шосе“, кад.лист 321,322 на името на Т.М.И. и попада в урбанизирана територия, определена с РП на м. „Левски – Зона В“ с площ от 1903 кв.м., но след изключване на застроената част на имота било отредено за възстановяване 1421 кв.м., а за останалата част било определено обезщетение.