Определение № 179 от 07.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Благоевград, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200500974 по описа за 2024 година

Подадена е частна жалба от В. П. С. определение № 642/18.07.2024 г., постановено по гр.д. 513 по описа за 2023 г. на РС-П. в частта, с която отхвърлено искането й за възстановяване на надвнесена държавна такса .

По частната жалба на В. С. против определение № 642/18.7.2024 г., в частта му относно произнасянето по чл. 248 ГПК, БлОС е взел отношение в решението по същество.

Жалбоподателката не оспорва, че първоначалната такса е внесена по заявения в исковата молба за заплащане на сума в размер на 40 000 лв., който впоследствие е намален на 13 745, 50 лв., като счита че дължимия размер държавна такса от 1050 лв., съответстващ на разликата между тези две суми, подлежи на връщане.

Насрещната страна е изразила становище за несонователност на частната жалба, като акцентира че няма надвнасяне след като внесения размер отговоря на дължимия процент ДТ за първоначалната претенция от 40 000 лв.

.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Ищцата – В. П. С., чрез процесуалния си представител, с молба вх. № 5404/18.06.2024 г. е поискала възстановяване на държавна такса от 1 050,18 лв., за която смята, че се явява надвнесена от нея.

1

РС е отхвърлил искането.

Приел е, че не е налице надвнесена държавна такса, чието възстановяване да се дължи на ищцата. Сумата, която тя иска да й бъде върната, е била платена от нея като държавна такса, с оглед първоначалния размер на предявените искове. Последващото му намаляване, по реда на чл.

214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК, няма за последица връщане на държавната такса върху намаления размер, тъй като нито ГПК, нито ЗДТ предвиждат подобен ефект на обсъждания процесуален институт.

Определението е правилно и законосъобразно.

Възможността за връщане на държавни такси е разписано в чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/, според който недължимо платените такси се връщат по молба на заинтересованата страна. По смисъла на цитираната разпоредба това са таксите за искания, по които исково или охранително производство не е образувано или те са събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и ако таксите са надвнесени.

В настоящият казус според БлОС не е налице нито една от тези хипотези. Съгласно чл. 4, б. „а“ ЗДТ държавни такси се заплащат за искови молби, жалби, молби за отмяна и други услуги давани от съдилищата, като според чл. 3 от ЗТД и чл. 73, ал. 3 от ГПК таксата се заплаща при предявяване на искането.

Следователно основанието за внасяне на държавната такса е отправено искане до съда като законът не свързва внасянето й със задължението на съда да постанови определен съдебен акт.

Установените по делото и твърдяни от ищцата обстоятелства не попадат в нито една от хипотезите, при които законът разпореждане връщане на таксите. Първоначалното събраната такса е въз основа на образуваното производство и е съобразена с претендирания от ищцата с исковата молба сума. Следователно е образувано исково производство, първоначално пред БлОС, като с оглед претендираната сума се е дължал размера на платената държавна такса. Затова няма основание за връщането й с оглед заявеното впоследствие намаляване размера на претенцията, което е по повод уточнения в изпълнение на дадени указания от съда. С оглед посоченото не е налице и плащане без основание, предвид че основанието за плащането на държавната такса е образуваното производство.

2

Съдът съобрази, съдебната практика, която е категорична, че при прекратяване на производствата поради нередовност на исковата молба съотв. на въззивната жалба или молбата за отмяна на влязло в сила решение държавните такси са дължими и не подлежат на връщане. В тази насока –опр.

291/5.10.2016 г. на ВКС гр.д. 2886/2015 г.4 г.о., в което се сочи, че таксата ще е дължима и няма да подлежи на връщане в случаите, когато съдът в рамките на правомощията си е давал указания на страната за отстраняване на нередовностите, но тъй като те не са били отстранени е върнал молбата за отмяна. Това ще важи и в случаите, когато страната е намалила размера на претенцията си след като съдът е приел искането й и е извършил съответни действия по движението му. В същата насока са и опр. № 143/3.7.2017 г. на ВКС по гр.д № 6990/2014 г. , 1 г.о.; опр.№ 65/30.1.2014 г. на ВКС по ч.т.д.174/2014 г., 2 т.о.; опр. № 337/7.7.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. 1828/2016 г., 4 г.о. и др. Поради изложеното за несъстоятелност доводите в жалбата, БлОС потвърждава определението в частта, с която е отхвърлено искането на ищцата В. П. С. за възстановяване на надвнесена държавна такса Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 642/18.07.2024 г., постановено по гр.д.

513 по описа за 2023 г. на РС-П. в частта, с която е отхвърлено искането на ищцата В. П. С. за възстановяване на надвнесена държавна такса от 1 050,18 лв.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването на страната пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3