Решение № 29 от 11.03.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 29 град Шумен, 11.03.2020 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов при секретаря Т.

Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №77 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от Е.Ж.Ф., ЕГН-**********,***” АД, ЕИК-********* като искове заведени по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане от застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания претендирани в размер от 50 000 лв. за неимуществените вреди и 297.73 лв. за имуществените, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Сочи се, че около 06.15 ч. на 05.09.2018 г. на км 115+000 в община Шумен е настъпило ПТП между л.а. „Ауди“, рег. №... и л.а. „Форд“ Транзит с рег. № ... при което е пострадал ищецът Е.Ж.Ф., като водач на втория автомобил. Другият л.а. с марка „Ауди“, управляван от С.К.извършил нарушение на правилата за движение по пътищата като при маневра за изпреварване навлязъл в насрещната лента за движение и ударил намиращият се там л.а. „Форд“ Транзит, собственост на Община Шумен и управляван от пострадалият Е.Ж.Ф.. Пострадалия бил приет в МБАЛ Шумен, в стабилно състояние и били установени следните травматични увреждания – частичен върхов пневмоторакс на белите дробове, в ляво, фрактура на трета и четвърта метатарзални кости в дистална трета с дислокация на фрагментите на дясното стъпало, малък плеврален излив в д. белодробна основа. На кракът била поставена гипсова имобилизация за период от 35 дни, както и бил поставен интеркостален катетър за дренаж. По спешност още същият ден била направена операция, предхождана от диагностична плеврална пункция следоперативният период е протекъл гладко с първично заздравяване на оперативната рана. Лицето е изписано на 11.09.2018 г. Поради болки в челюстта при хранене ищецът е прегледан от стоматолог-хирург, като е установена фрактура на шийката на долната челюст в дясно, фрактура на короната на първи долен зъб в дясно, травматичен периодонтит на пети и шести зъб долу в дясно. По заключение на стоматолога вследствие на получените увреждания храненето на Е.Ф. ще е затруднено около 30-45 дни, което щяло да доведе до болки, страдания и неудобство. При преглед от съдебен лекар на 14.09.2018 г. са констатирани следните травматични увреждания – контузия на главата – счупване на ставния израстък на долната челюст в дясно в областта на шийката, частично счупване на короната на първи зъб долу вдясно; контузия на шията – кръвонасядане на шията в дясно – надключично; контузия на гръдния кош – множествени кръвонасядания в областта на предната гръдна стена срединно и вдясно, частичен върхов пневмоторакс в ляво; контузия на крайниците – фрактура на трета и четвърта предноходилни кости в предната им трета с разместване на фрагментите, множествени охлузвания, кръвонасядане и огнища на травматичен отток в областта на горните и долни крайници.

Сочи, че по отношение на причинилият ПТП автомобил е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №BG/02/118001465979 със срок на валидност от 16.05.2018 г. до 15.05.2019 г. издадена от ответника ЗД „Бул инс“ АД по повод настъпилото ПТП при ответника е била заведена щета №**********/1510.2018 г., но с писмо изх. №8950/12.12.2018 г. ответника уведомил, че отказва да изплати застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника ЗД „Бул инс” АД да заплати сумата от 50 000 лв. неимуществени вреди от ПТП, както и сумата от 297.73 лв. – имуществени вреди, мораторна лихва върху претенцията за неимуществени вреди за период от ПТП – 05.09.2018 г. до датата на завеждане на ИМ – 16.07.2019 г. в размер на 4 375 лв., както и мораторна лихва, върху претенцията за имуществени вреди за същият период в размер на 26.05 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на настъпилото ПТП – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, ведно с направените от ищеца разноски в производството.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗД „Бул инс” АД.

Ответникът сочи, че исковете са недопустими частично, както и неоснователни по същество. Твърди, че с писмена застрахователна претеция от 15.10.2018 г. ищецът е претендирал имуществени вреди в размер на 50 лв. от застрахователя, докато с ИМ се претендират вреди от 297.73 лв. твърди, че суми в размер на 156.20 лв. са по фактури издадени след 15.10.2018 г. и те не са били заявявани пред застрахователя, като ищецът е следвало да ги претендира пред застрахователя.

Сочи, че срокът по чл.498, ал.3 от КЗ към датата на подаване на ИМ и към момента на подаване на отговора на ИМ не е изтекъл по отношение на претенцията за неимуществени вреди за 156.20 лв., тъй като застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не е поставен началния момент, от който текат сроковете за произнасяне по чл.496 от КЗ, съответно чл.498, ал.3 от КЗ. Намира, че не са представени доказателства удостоверяващи вината на водача, както и не били представени доказателства за спазване на изискванията на чл.498, ал.1 от КЗ. Сочи, че оспорва да е причинен деликт, оспорва механизма на ПТП, оспорва ПТП да е настъпило по вина на водача на застрахования л.а., оспорва законосъобразността и верността на издаденият констативен протокол за ПТ №2018-1058-501/05.09.2018 г., по отношение на съдържанието му, в което е описан механизма на ПТП, както и посоченото в графа пострадали лица. Според него последният документ не може да установи факти и обстоятелства, които не са се реализирали пред съставилото го длъжностно лице. В тази връзка с констативният протокол не може да се установи механизма на настъпилото ПТП, предвид и обстоятелството, че не е образувано досъдебно производство. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, интензитета им, периода, в който са се проявили. Оспорва размерът на исковата претенция. Оспорва, че са настъпили увреждания на здравето, като претендираните в ИМ. Намира, че това не е деликт, тъй като последиците са възникнали вследствие на случайно деяние. Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносният резултат от ищеца. Сочи, че последният не е ползвал обезопасителен колан при управлението на МПС, както и че се е движел със скорост, по-висока от указаната. Намира, че не са съобразени и други обстоятелства при движението – времето е било сумрачно, а ищецът не е избрал подходяща скорост при движението на воденото от него МПС. Оспорват се размерите на главните искове по претенциите за имуществени и неимуществените вреди.

Намира, че претенциите са необосновано високи. Позовава се на наличната по делото медицинска документация, като сочи, че престоя на ищеца в болнично заведение е бил само 6 дни и същият е изписан в добро общо състояние, без усложнения. Сочи, че счупванията на кости в дясното ходило са с общо време за възстановяване от 2.5 – 3 месеца, включително и гипсовата имобилизация от 35 дни. Ето защо сочи, че претендираните суми за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на 50 000 лв. са прекомерни и не отговарят на принципа на справедливост. Оспорва и неимуществените вреди като твърди, че няма ясни доказателства за връзката между платените суми и настъпилите за здравето на ищеца вреди. Оспорва претенцията за мораторни лихви от датата на увреждането до завеждане на исковата молба, тъй като може да се претендира най-рано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция, като непредставянето на данни за банковата сметка на лицето има последици на забава на кредитора – чл.380, ал.1 от КЗ.

Сочи, че кредиторът е неизправна страна и поради нормата на чл.106 от КЗ, която го задължава да представи доказателства за увредата, поискани от застрахователя. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като частично недопустими и неоснователни, а евентуално като частично Ищецът не е подал допълнителна искова молба в предвидения по закон срок. Последният е уведомен за отговора на ИМ със съобщение получено на посочения в ИМ съдебен адрес на 22.10.2019 г. Даденият му двуседмичен срок за депозиране на ДИМ е изтекъл с изтичане на 05.11.2019 г. По делото е депозирано становище от ищеца, което е подадено чрез куриер на 06.11.2019 г., като в посоченото становище се направени твърдения във връзка с отговора на ИМ и направените там възражения, поддържат се и направените доказателствени искания. Поради пропускането на срока за подаване на допълнителна ИМ не може да се приеме, че е налице такава, като неподаването на такава в срок прекъсва веригата от размени.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. В.У. ***. Последния сочи, че вредоносното деяние предвид воденото наказателно производство, завършило със споразумение е установено, както и са установени противоправния му характер и причинната връзка с настъпилите щети. Твърди, че ищецът по никакъв начин не е предизвикал и не е допринесъл за настъпилия резултат. Моли да бъде уважен така предявеният иск. Желае да му бъде присъден адвокатски хонорар съобразен с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид размера, до който бъде уважена претенцията. Сочи, че прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Депозира и писемни бележки, в които на база на анализ на представените доказателства се поддържа предявената претенция и като основание и като размер. За ответното дружество се явява адвокат Д.С.от АК – Варна.

Последния намира претенцита за неимуществени вреди за недопустима.

Алтернативно моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Намира претенцията за имуществени вреди в размер от 50 000 лв. за прекомерна и несъобразена с принципа за справедливост заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Сочи, че твърденията на ищеца, че вследствие на ПТП сериозно е занижен стандарта му на живот за период от 5.09.2018 г. до 01.04.2019 г. не отговаря на събраните доказателства, тъй като по делото било установено, че към 06.12.2018 г. са възстановени движенията на глезена на ищеца в пълен обем. Намира, че твърдяното от ищеца главоболие не е в причинно-следствена връзка с ПТП намира, че възстановителния период на пострадалия е протекъл гладко и без усложнения, както и няма неблагоприятни последствия за здравето на ищеца за в бъдеще.

Твърди, че мораторна лихва следва да се дължи в 15 дневен срок от подаване на застрахователната претенция, като това е момент известно време след ПТП ето защо и претенцията за мораторна лихва е неоснователна в своята част от момента на ПТП до момента на изтичане на 15 дни от уведомяване на застрахователя. Моли да бъдат присъдени на ответника направените разноски в производството.

Така предявените претенции са е процесуално допустими.

Разгледани по същество същите са частично основателни.

От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с бективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от страна пострадало от ПТП лице ищеца Е.Ж.Ф., ЕГН-********** като пряк иск по реда на чл.493, ал.1 от КЗ, предявими от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посочените искове са предявени срещу застрахователя и са придружени с акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Със споразумение за прекратяване на наказателното производство по ДП №1114/2018 г. на РУ – Шумен, одобрено на 19.12.2019 г. по НОХД №2677/2019 г. на ШРС К.Б.К., ЕГН-********** се е признал за виновен в това, че на 05.09.2018 г., на главен път І-2, км. 115+000 при управление на МПС – л.а. „Ауди А3“, рег. №... нарушил правилата на движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил телесни повреди на три лица, включително и на ищеца Е.Ж.Ф., която за последният се изразявала в трайно затруднение в движението на десния долен крайник (поради фрактура на трета и четвърта предноходилни кости на дясното стъпало – в долната им трета с разместване на фрагментите) деяние по чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. В светлината на нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.” Предвид това следва да се приеме, че вина за причинените вреди на пострадалия ищец Е.Ж.Ф. има К.Б.К..