Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1403 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18028/2023
Вид
Решение № 1403
Подписан
28.03.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330118028 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата И. К. Х. от с. Р. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата 1 832, 42 лева, представляваща платена без основание договорна лихва за периода 27.10.2021 г. – 09.11.2022 г. по нищожна клауза на чл.3 от сключения между страните в гр. Х. Договор за паричен заем № ************/*************г. към Искане № ***********, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.

Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмени бележки съображения. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., както и възражение за прекомерност на претендирания размер на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. Х. е бил сключен Договор за паричен заем № *************/*************г. към Искане № **************, 1 по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата паричен заем в размер на *******лева със срок за връщане ** месеца, на *** равни месечни вноски – всяка от които в размер на 395, 25 лева, платими на **-мо число, считано от ***************г., като в чл.3 от Договора страните са се договорили, че заемът се олихвява през целия период на Договора с фиксиран анюитетен лихвен процент в размер на ********* % месечно на оставащата главница до окончателното й изплащане.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и самия Договор, включването на договорната лихва към годишния процент на разходите по Договора не оскъпява кредита с над **% годишно, поради което съдът намира а неоснователни наведените от ищцата доводи за нищожност на клаузата на чл.3 от Договора за заплащане на договорна лихва върху главницата, а оттук – за недължимост на платената от нея договорна лихва за горепосочения период в размер на 1 832, 42 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото ищцата е заплатила на ответника договорната лихва в размер на 1 832, 42 лева на основание на валидна клауза по Договора за заплащане на мораторна лихва, съдът намира, че тази сума се явява платена на валидно основание, а не недължимо платена без основание по нищожна клауза, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Ищецът не е ангажирал доказателства за направени разноски за производството по делото, поради което, независимо от изхода от спора, такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Х. ,

ЕГН **********, от с. Р., П. обл. , ул.

„*******************” № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. “****************” № ***, ет.**, офис ***, адв. Д. С., против “Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. “Лозарска” № 12, представлявано от ****************** В. М. И., със съдебен адрес: гр. Х., бул. „*************“ № ****, адв. Н. Ш., иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1 832, 42 лева, представляваща платена без основание договорна лихва за периода 27.10.2021 г. – 09.11.2022 г. по нищожна клауза на чл.3 от сключения между страните в гр. Х. Договор за паричен заем № ***************/***************г. към Искане № ************, заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството по делото и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

2

3