Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 19.11.2019, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
144/2019
Подписан
19.11.2019

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 203, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за „Държавен вестник“
  • чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 1, т. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 103, ал. 2, т. 24 · Закон за кредитните институции
  • чл. 103, ал. 2, т. 25 · Закон за кредитните институции
  • чл. 107, ал. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 151, ал. 1, пр. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 9а, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 24 · Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ гр. Русе, 19.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VIII състав, в публично заседание на 11 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.дело

№ 144 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по иск, предявен от Е.Г.Н. *** против Българска Народна Банка (БНБ), гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди сума в размер на 2 000 лева, представляваща част от сумата 323 658,77 лв., представляваща разлика между вложените от ищеца суми в Корпоративна търговска банка (КТБ) и изплатения му гарантиран депозит, както и изплатената му сума в производството по несъстоятелността на банката.

Твърди се, че вредите са вследствие на неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в нарушаване на приложими с директен ефект правни норми от Общностното право или алтернативно от неправомерно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменени й със закон функции по осъществяване на ефективен надзор.

Ищецът твърди, че е вложител в КТБ към

20.06.2014 г. – датата на която, с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ КТБ е поставена под специален надзор. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) му изплатил сумата от 196 000 лв., представляваща гарантирания размер на сумите по влога му (включваща главница и лихви), а за остатъка от сумата по депозита му е включен в списъка на кредиторите на банката с признато вземане в производството по несъстоятелност на КТБ. Според ищеца, от страна на БНБ е извършено нарушение на чл. 17 от Хартата за основните права на Европейския съюз като това нарушение е пряк резултат от извършена злоупотреба с права, т.е. нарушение на чл. 4 от Хартата на основните прана на ЕС. Твърди се още, че ответникът с действията си е нарушил чл. 120 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл.

24 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Наведени са и доводи за нарушаване на чл. 63-65 от ДФЕС. В условията на алтернативност се сочи, че БНБ е бездействала при упражняване на вменените й по силата на чл.2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) надзорни правомощия.

Тези действия, респективно бездействия според ищеца са причина за кризата в КТБ и изпадането й в неплатежоспособност, съответно отнемане на лиценза и обявяване в несъстоятелност, което е довело и до невъзможност ищецът да използва паричните суми по депозита си - първоначално изцяло, а впоследствие за размер над гарантирания размер на депозита.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди. В хода на делото по същество е направено изрично изявление от процесуалния представител на ищеца, че последният не претендира присъждане на разноски в това производство.

Ответната страна, чрез процесуален представител, оспорва предявеният иск като недопустим, а алтернативно и като неоснователен. Счита, че не са налице както незаконосъобразни действия, така и бездействие от страна на БНБ, а сочените за нарушени европейски и международни норми уреждат задължения за държавите, а не пораждат конкретни задължения за БНБ. Освен това са наведени и възражения, че в конкретния случай не е налице накърнено право на собственост на ищеца, респективно претърпяна от него вреда, предвид факта, че за целия период и до момента той е имал и има вземане към банката, което нито се е погасило, нито е намаляло, напротив било е и олихвявано до датата на отнемане на лиценза на банката. Липсата на вредоносен резултата за ищеца е аргументирана и с твърдение от страна на ответника, че претендираната сума представлява вземане на ищеца, редът за чието удовлетворяване е уреден в чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Въз основа на всички изложени доводи от ответната страна за недопустимост и неоснователност на исковата претенция се иска същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Претендират се разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на предявеният иск.

При преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На дата 01.02.2007 г. между ищеца и „КТБ“

АД е сключен договор за преференциален безсрочен депозит № 21455 към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Преференциален безсрочен депозит“. Според условията на анекса, депозантът се задължавал да пподдържа постоянно по депозитната сметка минимален неснижаем остатък в размер на 1500 валутни единици. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти.

На 08.05.2008 г. ищецът е сключил с „КТБ“

АД договор за безсрочен депозит „Евролев“ с валутна клауза № 35536. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му по взаимно съгласие на страните. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката към привлечени средства.

С Решение № 138/06.11.2014 г. (л. 93-98) на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

В решението са описани подробно фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на лиценза на КТБ. По тези фактически обстоятелства, спор между страните по делото не е формиран. Основните факти, релевантни за настоящия случай са следните:

На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал.

1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ (КТБ АД и ТБ "Виктория" ЕАД) от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството им, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3,5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лв.) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за кредитен риск като това би могло да доведе до съществени обезценки, размера на които не е коментиран от одиторите поради недостатъчна информация. С оглед на това била възложена пълна оценка на всички активи и пасиви на КТБ – вж. в тази връзка Решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г.

Доклад за текущото състояние на банката е представен пред БНБ от квесторите на „КТБ“ АД на 25.07.2014 г. и е публикуван на страницата на БНБ http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20140731_a1_bg.pdf.

От доклада се установява, че към

30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил загуба, в размер на 65 283 хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14 997 хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9,7%) по-малко.

По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните активи – намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки.

С Решение № 114/16.09.2014 г. Управителния съвет на БНБ констатирал, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ – за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ – за намаляване лихвените проценти по депозити, било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно "КТБ" АД.

На 20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на одиторските фирми, като заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лв.

Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ. На 04.11.2014 г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на минус 3 745 313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г.

В допълнение, с писмо от 05.11.2014 г. квесторите на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014 г. би останал отрицателна величина.

Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на „КТБ“ АД.

След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на „КТБ“ АД, Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от приложените по делото извлечение за движението по банковата сметка на ищеца в КТБ на 06.11.2014 г. е разполагал със сума в размер на 460 897,57 лв., която включва и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. Не се спори между страните, че на 04.12.2014 г. на ищеца е изплатена сумата от 196 000 лв. от ФГВБ.