Решение № 2491 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2491 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря З.А.Ш като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20241110201709 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № Р-10-1/10.01.2024 г., издадено от В.С., заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ХХХХ, представлявано заедно от С.С.П и К.Д.К, за това, че:

ЗД „БУЛ ИНС” АД не било изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ – 08.06.2023 г., но не по-късно от 29.06.2023 г. включително да се произнесе по предявена пред дружеството застрахователна претенция № 2310017133 съгласно един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, а именно да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, като нарушението било извършено на 30.06.2023 г. в гр.

София, при условията на повторност. С горното ЗД „БУЛ ИНС” АД е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, поради което, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР от КЗ, на ЗД „БУЛ ИНС” АД е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде 1 отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като с атакуваното НП се вменявала „повторност“, каквато квалификация не била предявена с АУАН. В АУАН също следвало да бъдат изложени всички обстоятелства, включително тези, свързани с квалифициращия състав на „повторност”. С вменяването на твърдения за повторност едва с НП грубо се нарушавало правото на защита на дружеството. Твърди се също за неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение по чл. 108 от КЗ, тъй като посочената разпоредба била обща, спрямо специалните разпоредби на глава 39 („Имуществено застраховане”) и глава 47 („Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите”) от КЗ. Тъй като в случая се касаела застраховка „Гражданска отговорност”, приложими били разпоредбите на чл. 496 и сл.от КЗ. Неправилно била определена и датата на нарушението, като се излагат и аргументи за „маловажност” на случая. Предвид горните аргументи, моли се за преквалифициране на наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ в минималния размер. За с.з., редовно призовано, дружеството не изпраща представител.

Административно наказващият орган изпраща представител, който твърди, че не са налице съществени процесуални нарушения при издаването и връчването на АУАН и НП, като моли НП да бъде потвърдено като доказано и законосъобразно, като излага подробни мотиви за това, с които отхвърля доводите в жалбата. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от приложено заверено копие на Заповед № З-141/31.05.2023 г. на заместник-председателя на КФН, относно компетентността на актосъставителя В. Ш.); описаните нарушения са правилно квалифицирани и наказанията за тях са наложени по съответстващи норми на КЗ;

АУАН и НП са издадени в рамките на давностните срокове по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН; тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.

Неправилни са аргументите на жалбоподателя по отношение на твърдението, че в АУАН липсвала част от описанието на деянието (”повторността”), което нарушавало правото на защита. Приложението на квалифицирания състав на „повторност” е от компетенцията единствено на АНО с изготвеното от него НП, а не на актосъставителя.

Именно АНО е този, който на база констатациите в АУАН, прилага в НП относимата санкционна разпоредба, включително когато квалифицираща санкционна разпоредба визира хипотезата „повторност”. Не следва да се очаква актосъставителят да твърди за „повторност”, доколкото последното касае единствено въпроса за административното наказание, което е от компетенциите изцяло на АНО.

3. Относно приложението на материалния закон.

2 от фактическа страна:

По делото е установено следното:

В КФН била постъпила жалба от А.В.С. с вх. № 91-02-760/29.08.2023 г., във връзка с произнасяне по застрахователна претенция № 2310017133 по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, заведена пред ЗД „БУЛ ИНС” АД по застрахователна полица № BG/02/123001196120. В жалбата се възразява срещу размера на изплатеното застрахователно обезщетение.

С оглед проверка на обстоятелствата по жалбата, св. В. Ш. – старши експерт в отдел „Правоприлагане”, Дирекция „Застрахователен надзор”, Управление „Застрахователен надзор” при КФН, изискал от ЗД „БУЛ ИНС” АД цялата документация по заведената щета, ведно с писмени обяснения, с писмо изх. № 91-02-760 от 29.08.2023 г. Материалите по щетата били изпратени от ЗД „БУЛ ИНС” АД с писмо вх. № 91-02-760 от 07.09.2023 г.

Било установено от така представените писмени доказателства, че във връзка с настъпило застрахователно събитие (ПТП, при което бил увреден л .а. „Ауди А8“ с рег. № С 6888 РХ), на 01.06.2023 г. в ЗД „БУЛ ИНС” АД била заведена от А.С. претенция № 2310017133 за изплащане на застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в горепосочената застрахователна полица. На посочената дата на предявяване на претенцията 01.06.2023 г. били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, включително оглед на увредения автомобил със съставянето на опис. На 02.06.2023 г. увреденото лице представило на застрахователното дружество банкова сметка, по която да бъде преведено обезщетението, а на 08.06.2023 г. бил извършен допълнителен оглед на увредения автомобил. След тази дата 08.06.2023 г. не били изисквани други документи за основанието и размера на претенцията.

ЗД „БУЛ ИНС” АД извършило плащане на застрахователно обезщетение по горепосочената претенция в размер на 1063,72 лева на 12.07.2023 г. по банковата сметка на А.С., видно от приложено по преписката платежно нареждане от същата дата.

С НП № Р-10-178/16.06.2022 г. на КФН, на ЗД „БУЛ ИНС” АД е била наложена имуществена санкция за друго нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Посоченото НП № Р-10178/16.06.2022 г. е било потвърдено с Решение от 06.10.2022 г. на СРС, НО, 93-ти състав по НАХД № 8584/2022 г., оставено в сила с Решение от 03.02.2023 г. на АССГ по КНАХД № 10679/2022 г. от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетел по установяване на нарушението В. Ш.. Показанията на актосъставителя са изчерпателни, последователни и логични, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка се доказва и от приложените по преписката писмени доказателства – заверено копие от жалба на А.В.С. с вх. № 91-02-760/29.08.2023 г.; заверени копия от писмо изх. изх.

3

№ 91-02-760 от 29.08.2023 г. и писмо вх. № 91-02-760 от 07.09.2023 г.; заверени копия от документация, относима към щета № 2310017133, сред които уведомление за щета от 01.06.2023 г., застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № № BG/02/123001196120, описи и доклади по щета; заверено копие от платежно нареждане от 12.07.2023 г.; заверено копие на НП № Р-10-178/16.06.2022 г.; заверено копие на Решение от 06.10.2022 г. на СРС, НО, 93-ти състав по НАХД № 8584/2022 г. и Решение от 03.02.2023 г. на АССГ по КНАХД № 10679/2022 г.

Посочените писмени доказателства в тяхната многобройност, напълно кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно писмено или гласно доказателство.

При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че ЗД „БУЛ ИНС” АД с бездействието си по застрахователното събитие – щета № 2310017133, е извършило нарушение на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от КЗ („Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането.”).

Касае се за формално нарушение на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от КЗ, доколкото срокът от 15 работни дни за приключване на претенцията е вменен в задължение на застрахователя. В случая, основателността на предявената от застрахованото лице претенцията е иррелевантна, доколкото от значение е спазване на нормативния срок за произнасяне от страна на застрахователя. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, последните изготвени доказателства (оглед на автомобила) са от 08.06.2023 г., като от датата 08.06.2023 г. е възникнало задължението на ЗД в срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ начини: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Това свое задължение застрахователното дружество е следвало да изпълни най-късно до 29.06.2023 г. включително. Видно от представените доказателства – платежно нареждане, застрахователят е изплатил застрахователната претенция на 12.07.2023 г. – 13 дни след изтичане на законоустановения срок, без да са налице обективни причини за това. В този смисъл, изводът на КФН за осъществено нарушение на 30.06.2023 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ последния от законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по един от начините, визирани в чл. 108, ал. 1, т. 1 и 2 от КЗ – в сила към датата на осъществяване на нарушението.

При така установената фактическа и правна обстановка, Съдът счита, че наложената имуществена санкция от 2000 лева е напълно съобразена с действащата към датата на нарушението санкционна разпоредба на чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 4 от ДР от КЗ, доколкото представеното заверено копие НП № Р-10-178/16.06.2022 г. на КФН, влязло в сила на 03.02.2023 г., свидетелства, че на ЗД „БУЛ ИНС” АД е била наложена имуществена санкция за същото по вид нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Последното безспорно установява, че настоящото нарушение е осъществено при условията на „повторност”, по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ (”Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.”).

Съдът не приема аргументите на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ в случая била неприложима, тъй като същата се явявала обща спрямо приложимите специални разпоредби на чл. 496 и сл. от КЗ. Разпоредбата за произнасяне по чл. 108, ал. 1 от КЗ се отнася за всички видове застраховки, включително задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, с изключение единствено на претенциите по застраховки на големи рискове, дефинирани в § 1, т. 31 от ДР на КЗ.