Определение № 56 от 05.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500684 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по частна жалба вх. № 4984/29.11.2025г. от В. Г. М. ,М. Д. М. ,И. Д. М. и Р. Е. К. ,представлявани от адв.Т. Д. против определение № 490/04.11.2025г., ,постановено по гр.д.113/2025г. по описа на ОС-Смолян , с което е изменено постановеното по делото решение в частта на разноските като е отхвърлено искането им за присъждане на такива.Считат определението за неправилно

,незаконосъобразно и постановено в противоречие с константната съдебна практика на ВКС и желаят неговата отмяна и отхвърляне на заявеното от ответника „ЕОС Матрикс „ЕООД искане за изменение на решението в частта на разноските .

От ответника по жалбата „ЕОС Матрикс „ЕООД е постъпил отговор , с който оспорва същата ,излага подробни съображения за правилност на обжалваното определение и заявява искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото, по което е постановено обжалваното тук определение по реда на чл.248 от ГПК – гр.д. 113 /2025г. по описа на ОССмолян ,е образувано по искова молба от В. Г. М. ,М. Д. М. ,И. Д. М. и Р. Е. К.

,представлявани от адв.Т. Д. против „ЕОС Матрикс „ЕООД за признаване за 1 установено в отношенията между страните ,че ищците не дължат заплащане на ответника на посочена сума поради погасяването на задължението им по давност.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил становище ,че признава иска и го счита за основателен като е развил съображения касателно разноските ,направени от ищците ,настоявайки същите да останат в тяхна тежест доколкото той не е дал повод за завеждане на делото и признава иска.

Съдът с решение № 276 / 07.10.2025г. е уважил така предявения иск като е присъдил на ищците направените от тях разноски ,изразяващи се във внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение като не е споделил изложеното от ответника същият да не е стана повод за завеждане на делото.

С молба по чл. 248 от ГПК „ЕОС Матрикс „ЕООД е поискал от съда да измени решението си в частта на разноските като в това производство съдът е отстъпил от изразеното с решението в тази му част виждане като е застъпил становището ответникът да не е предизвикал предявяване на иска със своето поведение, да не е предприел конкретна активна проява, а напротив, с трайното си поведение, след като е получил информация, че изпълнителното производство е прекратено ,да е показал, че се е десезирал от нови действия по събиране на дълга, признал е основателността на предявения иск и е заявил, с отговора на исковата молба, че ще върне изпълнителния лист на ищците ,поради и което е приел да са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК и е отхвърлил искането на ищците за присъждане на разноски ,изменяйки решението си в тази му част.

Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.В случая ответникът с отговора на исковата молба е признал иска.Спори се за това станал ли е той повод за завеждане му като ищците – тук жалбоподатели ,настояват да е станал повод с две предприети от него действия ,а именно :придобиването на вземането на кредитора „ОТП Факторинг „ ЕООД ,придобил от своя страна същото от „Банка ДСК „АД спрямо ищците,към момента ,когато същото вече е било погасено по давност ,както и отправяне на искане до ДСИ по вече прекратено изпълнително производство за предприемане на изпълнителни действия .

2

Действително ,констатира се ,че пред ДСИ при РС-Чепеларе е било образувано през 2011 г.изпълнително производство с взискател „Банка ДСК „АД и длъжници – настоящите ищци, за принудително събиране на вземане по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист ,издаден въз основа на нея .През 2012 г. взискателят е прехвърлил вземането си на „ОТП Факторинг „ЕООД ,а с постановление от 08.04.2019 г. на ДСИ изпълнението е прекратено поради настъпила перемпция.През 2021г. ответникът е придобил вземането на „ОТП Факторинг“ЕООД спрямо ищците като на 21.09.2022г. е депозирал искане до ДСИ по прекратеното изпълнително производство да бъде конституиран като взискател и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжниците в „Юробанк Бълария „АД като с разпореждане от 12.01.2023 г. съдебният изпълнител е постановил връщане на молбата ведно с документите към нея на молителя с уведомление до същия ,че изпълнителното дело е прекратено поради перемпция.

Няма данни ,нито пък твърдения ,след получаване на това разпореждане ,което е станала на 23.01.2023г. „ЕОС Матрикс „ЕООД да е предприемал каквито и да било действия по образуване на ново изпълнително производство предвид перемираното предходно ,нито да е предприемал някаква активност ,смущаваща по някакъв начин правната сфера на ищците.

Хипотетичното тяхно опасение ,че е възможно ответникът да предяви претенции касателно вземане ,което е погасено по давност ,не може да бъде прието като повод за завеждане на делото доколкото поводът е винаги реален факт .

С оглед на това и като се вземе предвид несъмненото и трайно бездействие на ответника налага се изводът същият да не е дал повод за завеждане на делото и тъй като е признал иска ,то следва разноските ,направени от ищците да останат в тяхна тежест.

Определението ,обжалвано тук ,с което съдът е оставил без уважение искането на ищците за присъждане на разноски ,изменяйки по този начин постановеното по делото решение в частта на разноските ,настоящата инстанция намира за правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 490/04.11.2025г., ,постановено по гр.д.113/2025г. по описа на ОС-Смолян .

Определението е обжалваемо с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500684 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по частна жалба вх. № 4984/29.11.2025г. от В. Г. М. ,М. Д. М. ,И. Д. М. и Р. Е. К. ,представлявани от адв.Т. Д. против определение № 490/04.11.2025г., ,постановено по гр.д.113/2025г. по описа на ОС-Смолян , с което е изменено постановеното по делото решение в частта на разноските като е отхвърлено искането им за присъждане на такива.Считат определението за неправилно

,незаконосъобразно и постановено в противоречие с константната съдебна практика на ВКС и желаят неговата отмяна и отхвърляне на заявеното от ответника „ЕОС Матрикс „ЕООД искане за изменение на решението в частта на разноските .

От ответника по жалбата „ЕОС Матрикс „ЕООД е постъпил отговор , с който оспорва същата ,излага подробни съображения за правилност на обжалваното определение и заявява искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото, по което е постановено обжалваното тук определение по реда на чл.248 от ГПК – гр.д. 113 /2025г. по описа на ОССмолян ,е образувано по искова молба от В. Г. М. ,М. Д. М. ,И. Д. М. и Р. Е. К.

,представлявани от адв.Т. Д. против „ЕОС Матрикс „ЕООД за признаване за 1 установено в отношенията между страните ,че ищците не дължат заплащане на ответника на посочена сума поради погасяването на задължението им по давност.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил становище ,че признава иска и го счита за основателен като е развил съображения касателно разноските ,направени от ищците ,настоявайки същите да останат в тяхна тежест доколкото той не е дал повод за завеждане на делото и признава иска.

Съдът с решение № 276 / 07.10.2025г. е уважил така предявения иск като е присъдил на ищците направените от тях разноски ,изразяващи се във внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение като не е споделил изложеното от ответника същият да не е стана повод за завеждане на делото.

С молба по чл. 248 от ГПК „ЕОС Матрикс „ЕООД е поискал от съда да измени решението си в частта на разноските като в това производство съдът е отстъпил от изразеното с решението в тази му част виждане като е застъпил становището ответникът да не е предизвикал предявяване на иска със своето поведение, да не е предприел конкретна активна проява, а напротив, с трайното си поведение, след като е получил информация, че изпълнителното производство е прекратено ,да е показал, че се е десезирал от нови действия по събиране на дълга, признал е основателността на предявения иск и е заявил, с отговора на исковата молба, че ще върне изпълнителния лист на ищците ,поради и което е приел да са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК и е отхвърлил искането на ищците за присъждане на разноски ,изменяйки решението си в тази му част.

Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.В случая ответникът с отговора на исковата молба е признал иска.Спори се за това станал ли е той повод за завеждане му като ищците – тук жалбоподатели ,настояват да е станал повод с две предприети от него действия ,а именно :придобиването на вземането на кредитора „ОТП Факторинг „ ЕООД ,придобил от своя страна същото от „Банка ДСК „АД спрямо ищците,към момента ,когато същото вече е било погасено по давност ,както и отправяне на искане до ДСИ по вече прекратено изпълнително производство за предприемане на изпълнителни действия .

2

Действително ,констатира се ,че пред ДСИ при РС-Чепеларе е било образувано през 2011 г.изпълнително производство с взискател „Банка ДСК „АД и длъжници – настоящите ищци, за принудително събиране на вземане по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист ,издаден въз основа на нея .През 2012 г. взискателят е прехвърлил вземането си на „ОТП Факторинг „ЕООД ,а с постановление от 08.04.2019 г. на ДСИ изпълнението е прекратено поради настъпила перемпция.През 2021г. ответникът е придобил вземането на „ОТП Факторинг“ЕООД спрямо ищците като на 21.09.2022г. е депозирал искане до ДСИ по прекратеното изпълнително производство да бъде конституиран като взискател и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжниците в „Юробанк Бълария „АД като с разпореждане от 12.01.2023 г. съдебният изпълнител е постановил връщане на молбата ведно с документите към нея на молителя с уведомление до същия ,че изпълнителното дело е прекратено поради перемпция.

Няма данни ,нито пък твърдения ,след получаване на това разпореждане ,което е станала на 23.01.2023г. „ЕОС Матрикс „ЕООД да е предприемал каквито и да било действия по образуване на ново изпълнително производство предвид перемираното предходно ,нито да е предприемал някаква активност ,смущаваща по някакъв начин правната сфера на ищците.

Хипотетичното тяхно опасение ,че е възможно ответникът да предяви претенции касателно вземане ,което е погасено по давност ,не може да бъде прието като повод за завеждане на делото доколкото поводът е винаги реален факт .

С оглед на това и като се вземе предвид несъмненото и трайно бездействие на ответника налага се изводът същият да не е дал повод за завеждане на делото и тъй като е признал иска ,то следва разноските ,направени от ищците да останат в тяхна тежест.