Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1524 от 14.07.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8581/2021
Вид
Решение № 1524
Подписан
14.07.2022
В сила
25.11.2022
Състав
НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. в · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1524 гр. Бургас, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20212120108581 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * представлявано от С.А.П. и Н.Х.Б., против Г. М. Г. , ЕГН **********, адрес: *, с която се претендира установяване съществуването на вземания в полза на ищеца за сумите от 3008,15 евро главница по договор за банков кредит № 002LD-R-001932 от 12.12.2014 г., ведно със законна лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, 1796,25 евро договорна лихва, дължима на основание раздел II, т. 4 от договора за периода 05.02.2015 г. - 12.03.2020 г. , 1579,95 евро непогасена наказателна лихва, дължима на основание раздел II, т. 10 от договора за периода 05.01.2015 г. - 12.03.2020 г., 16,36 евро непогасена договорна лихва за периода 13.03.2020 г.

- 13.05.2020 г., 49,72 евро непогасена договорна лихва, дължима на основание раздел II, т. 4 от договора за периода 14.05.2020 г. до 05.05.2021 г., 52 9,99 евро непогасена наказателна лихва, дължима на основание раздел II, т. 10 от договора за периода 14.05.2020 г . 26.05.2021 г. , за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 3681/2021 г. на БРС.

Посочено е, че на ответника е предоставен банков кредит в размер на 3030 евро. Г. е усвоил изцяло сумата на 12.12.2014 г., като е погасил само една вноска на 05.01.2015 г. Последната вноска е с падеж 05.05.2021 г., като главница в размер на 3008,15 евро е останала непогасена, заедно с начислени договорни и наказателни лихви.

Моли съда да уважи исковете и да му присъди съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна чрез процесуален представител е оспорила исковете.

Посочено е, че клаузите на договора и Общите условия, касаещи формиране на лихвите и възможност за едностранна корекция на лихвения процент, са нищожни на основание чл.

143 ЗЗП. Същите са изготвени предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, ето защо не са индивидуално уговорени, което води до 1 неравноправност на клаузите на основание чл. 143, т. 12 ЗЗП. Оспорен е размерът и дължимостта на претендираните договорни и наказателни лихви. Размерът на търсената наказателна лихва надхвърля обичайната си обезпечителна и обезщетителна функция, поради което клаузата е нищожна. Същата е неравноправна и не следва да се прилага в отношенията между страните.

Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП не следва да се начисляват лихви в периода, обозначен в закона.

Посочено е, че претендираните суми за главница и лихви са погасени по давност.

Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебноделоводни разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Настоящият състав на Бургаския районен съд, като прецени представените писмени доказателства и твърденията и възраженията на страните по делото, намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест в определението на съда от 27.01.2022 г., ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между ответника и „Обединена българска банка” АД, по което последното е изпълнило задълженията си точно, както и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.

Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на претенцията си по настоящото дело. По делото е безспорно установено посредством представения договор за кредит, не се и спори между страните, че на 12.12.2014 г. „Обединена българска банка“ АД като кредитодател и Г.Г. като кредитополучател са сключили валиден договор за кредит.

Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение между банката и кредитополучателя, и неговия предмет – предоставяне на сумата от 3030 евро срещу задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем, като връща ежемесечно уговорена в погасителния план към договора погасителна вноска в размер на 66,84 евро месечно при фиксиран лихвен процент от 18 % до 05.12.2016 г., а след това – годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за евро, увеличен с надбавка от 15.12 пункта. В чл. 10 от договора е предвидено, че се дължи наказателна лихва при просрочие в размер на уговорената в чл. 4.1 договорна лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Срокът на договора е до 05.05.2021 г.

Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че по време на действие на договора вследствие промяна на лихвения процент на кредита с цел запазване размера на погасителната вноска крайната дата на погасителния план се променя на 05.02.2021 г. Вещото лице е отбелязало в таблица приложимия лихвен процент за договорна и наказателна лихва за периода на действие на договора, като след 05.01.2017 г. размерът му постепенно е спадал – от 18 % на 15.12 %.

Вещото лице е изчислило размера на дължимата договорна лихва – 1862,30 евро, на главницата – 3008,15 евро и на наказателната лихва – 2110,11 евро.

Процесуалният представител на ответника не оспорва размера на претенцията за главница, не е представил и доказателства за извършено плащане. Изложил е възражение, че клаузите на договора, уговарящи едностранно повишаване на лихвения процент по договора, касаещ договорната и наказателната лихва, са неравноправни.

По така направеното възражение съдът намира следното:

2

Разпоредбата на § 13 ДР на ЗЗП дава следната дефиниция на понятието „потребител”: „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”, а в т. 12 е посочено, че „финансова услуга е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека“. Ето защо съдът намира, че ответникът е потребител по смисъла на дефинициите, дадени в ЗЗП, на банкова услуга на основание сключения с ищеца договор за кредит.

Разпоредбата на чл. 4.1, б. б (касаеща договорната лихва след

05.12.2016 г.) и чл. 10 (касаеща наказателната лихва) от договора касаят възможността за едностранна корекция на годишния лихвен процент за кредита чрез промяна на СЛП – лихвен процент, базиран на спестяванията на банката, методиката за определянето на който е посочено, че е неразделна част – приложение към договора. Този размер не подлежи на договоряне, като решението за размера на изменението е поставено изцяло в избор на банката. Текстът на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава изрична дефиниция на понятието неравноправна клауза, като в т. 3 е посочено, че такава е тази, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, което условие в случая е налице. Неравноправна би била клауза, след приложението на която значително се накърнява еквивалентността на насрещните престации или се ограничават способите за защита на потребителя при виновно неизпълнение на договорни задължения от търговеца. Това второ условие в случая не е налице, доколкото въз основа на тези клаузи лихвеният процент е намален – при подписване на договора ответникът се е съгласил на фиксирана лихва в размер на 18 %, като след изтичане срока на приложението й, считано от 05.01.2017 г. лихвеният процент е спадал, като е достигнал в края на договора до нивото от 15,12 %, видно от допълнителното заключение на вещото лице Б.. Общият размер начислена договорна лихва към края на договора е 1862,30 евро плюс погасена с първата вноска лихва в размер на 36,36 евро, а към датата на подписване на договора е била изчислена на 2129,84 евро, видно от посочването в чл. 5 от договора. Т. е. дължимата договорна лихва е намалена като размер, което поставя кредитополучателя в по-благоприятно положение.

Следва да се отбележи още, че в методиката за изчисление на СЛП, приложена към исковата молба, подписана от кредитополучателя като приложение към договора, ясно са фиксирани условията и показателите, по които банката определя базовия лихвен процент. Освен това размерът на погасителната вноска, която Г. е дължал на банката за целия срок на действие на договора, не е променен, а е съкратен срокът на договора, видно от заключението на вещото лице, което отново е в полза на кредитополучателя. Ето защо и съдът намира, че посочените клаузи на договора не са неравноправни на това основание, доколкото не поставят потребителя в неравностойно положение, доколкото лихвеният процент не е увеличен едностранно от банката, а е намален, което за Г. е поблагоприятно.

По отношение на възражението на ответника за нищожност на клаузата за дължимост на наказателна лихва поради необосновано високия й размер съдът намира следното:

В чл. 10 от договора за банков кредит страните са уговорили кредитополучателят да заплаща наказателна лихва при лихвен процент, равен на сбора на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, в случай на неизвършени плащания по кредита. Законната лихва за периода е в размер на 10 %, като към него е прибавен размерът на договорната лихва, като за срока на действие на договора размерът на наказателната лихва е бил от 28 % до 25,12 % съгласно заключението 3 на вещото лице. Съдът счита, че така определеният размер на наказателната лихва с надбавка от десет пункта, колкото се прилагат при изчисляване на законната лихва при забавени задължения в евро съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, към размера на договорната лихва, няма неравноправен характер, тъй като не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Наказателната лихва е обвързана с възнаградителната такава, която е изрично уговорена между страните по размер, и има стимулираща и санкционна функция във връзка със срочното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора. Клаузата за наказателна лихва би била нищожна, ако единствената й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, когато ролята й надхвърля присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна цели. В конкретния случай това не се установява, поради което и възражението се явява неоснователно.

Ето защо и съдът намира, че е претенциите са доказани по основание, както и по размер посредством приетите по делото основна и допълнителна експертизи.

Не следва да се обсъждат доводите на ответника за липса на валидно обявена предсрочна изискуемост на кредита, доколкото в производството се претендира плащане на процесните суми на основание краен падеж, а не на основание предсрочна изискуемост.

Направено е възражение, че на основание чл. 4, 5 и 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение не следва да се начисляват лихви и главници. Действително съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИППП за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не се начисляват лихви и неустойки за длъжници по договори за кредит, какъвто е и ответникът. Разпоредбата има предвид само лихви за забава и неустойки за забава, като не включва вземания за главница и възнаградителна лихва.

Договорна лихва се дължи за посочения период от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. , доколкото същата не представлява лихва за забава, а е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума като заем за срока на договора, т.е. посочената разпоредба на чл. 6 ЗМДВИППП не е приложима спрямо уговорената между страните договорна лихва и същата се дължи за периода.