Решение № 3971 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3971 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100511801 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 76617/20.03.2023 г. на М. И. Х., чрез адв.

С. М., за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 28.01.2023 г. по гр.д. № 49912/2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 143 състав, с което М. И.

Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми, а именно: сумата от 3471,34 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.8.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 833,65 лв. - мораторна лихва за забава, дължима върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г.; сумата 10,00 лв.

- главница за дялово разпределение за периода 1.07.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.8.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 2,64 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г., както сумата от 105,00 лв. – разноски по делото. С решението М. И. Х. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 288,85 лв. – държавна такса.

Молителят поддържа, че в случая е налице основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК- "ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките 1 за съдебното заседание" /в двете му хипотези/, което го е лишило от право на участие в процеса. Посочва, че препис от исковата молба, както и призовката за откритото съдебно заседание са били връчени на адрес в обл. Перник, общ.

Трън, гр. Трън, ул. *********, ап. 36, който е различен от посочения в исковата молба – гр. София, общ. Подуене, бул, „********* С оглед на изложеното се моли да бъде постановена отмяна на атакуваното неприсъствено решение и връщане на делото на СРС за събирането на доказателства и разглеждането му по същество. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор вх. № 282816/11.10.2023 г. ответникът по молбата „Топлофикация - София” ЕАД, чрез юрк. П., заявява становище за нейната неоснователност като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Препис от постановеното по делото неприсъствено решение е връчен на ответника М.

И. Х. на 19.02.2023 г., а молбата по чл. 240 ГПК е подадена на 20.03.2023 г. (в първия присъствен ден, тъй като 19.02.223 г. е неделя), т.е. в рамките на визирания в закона преклузивен едномесечен срок

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъствено решение, страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1). ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2). невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3). невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановяван по искане на една от страните в съдебния исков процес, с който се разрешава спора по същество. По искане на ищеца (чл. 238, ал. 1 ГПК) такова решение може да бъде постановено, когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита. За разлика от решенията, постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване, неприсъствените решения по разпореждане на закона не подлежат на инстанционно обжалване - чл. 239, ал.

4 ГПК. Законът е предвидил за тях различен ред за защита, като на страната са предоставени две правни възможности - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивния съд на изрично посочените основания и с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК при определени предпоставки. Отмяната по чл. 303 и сл.

2

ГПК е допустима, когато не са били налице условията за защита на страната по реда на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК срещу неприсъственото решение.

Производството по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК - за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество - не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип - правото на защита на страните по делото (арг. чл. 9 и чл. 10 ГПК), вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.

Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото, което нарушение засяга конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 Конституцията на РБ).

Молителят в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е длъжен да посочи конкретните обстоятелства, чрез които обосновава някое от горепосочените основания, но не е длъжен да отнесе обстоятелствата към някоя визираните хипотези в чл. 240, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Въззивният съд, без да е обвързан от соченото от молителя основание, е компетентен да прецени служебно кое обстоятелство към кое основание се отнася (определение № 629 от 10.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5609/2014 г., по описа на ВКС, I ГО). Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 от ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. Производство по отмяна на неприсъствено решение е контролно отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата, тоест дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция.

В случая молителят поддържа, че е налице основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК- "ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание" /в двете му хипотези/, което го е лишило от право на участие в процеса.

В исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 49912/2021 г. по описа на СРС, 143 с-в и с депозирана от ищеца уточнителна молба от 12.11.2021 г. като адрес за призоваване на ответника е посочен гр. София, бул. „*********.

Видно от извършена служебна справка от първоинстанционния съд по реда на НБД (л.73 от делото) ответникът М. И. Х. е с регистриран настоящ адрес в обл. Перник, общ. Трън, гр. Трън, ул. *********, ап. 36, считано от 17.04.2015 г.

3

Препис от исковата молба и приложенията към нея, ведно с уточнителната молба от 12.11.2021 г., са връчени на ответника на неговия настоящ адрес в гр. Трън на 13.01.2022 г. В призовката е отразено, че същата е получена от С.А.А. – без да е посочено качеството на лицето.

Ответникът е призован за насроченото на 06.07.2022 г. открито съдебно заседание по делото по неговия настоящ адрес с призовка, получена на 17.05.2022 г. Съгласно отбелязването същата е получена от А.Г.Б. - тъст.

Разглеждането на делото е отсрочено с разпореждане от 30.06.2022 г. на зам.председател на СРС за 20.07.2022 г. от 11:00 ч., за които дата и час е направено отбелязване в списъка на призованите лица, че ответникът е уведомен по телефона.

В проведеното на 20.07.2022 г. открито съдебно заседание по делото, е съдът е посочил, че книжата по делото са редовно връчени на ответника, който не е депозирал отговор на исковата молба в преклузивния срок по чл. 131 ГПК, не е заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се е явил лично или чрез представител в първото по делото заседание, поради което е приел, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На 28.01.2023 г. съдът е постановил атакуваното пред настоящия съд по реда на чл. 240 ГПК неприсъствено решение, препис от което е връчен на ответника на посочения в справката настоящ адрес в гр. Трън на 19.02.2023 г. чрез А.Г. – тъст.

Връчването на призовки и съобщения, както и на препис от постановеното по делото съдебно решение следва да бъде извършено съобразно Част І- "Общи правила", глава "Шеста" от ГПК, приложими за всички видове съдебни производства.

За да се обезпечи участие на страните в съдебното производство разпоредбата на чл. 43 ал. 1 ГПК предвижда като правило съобщението до страната да й бъде връчено лично или чрез друго лице. В тази връзка разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ГПК посочва, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Нормата на чл. 46, ал. 2 ГПК посочва, кое може да бъде това друго лице-всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, като е посочено, че не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ГПК предвижда съдът да изключи от кръга на другите лица чрез които става връчването тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата.

Съгласно чл. 42, ал. 3 ГПК когато съобщението не е връчено по реда на ал. 1 и 2, както и в случаите на бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма. Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма - с известие за доставянето и, а когато връчването е извършено по телекса - с писмено потвърждение за изпратено съобщение (така чл. 44, ал. 2 ГПК).

На първо място следва да се посочи, че не се установява препис от исковата молба да е връчен на ответника чрез някое от лицата, предвидени в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото в приложения по делото 4 отрязък от съобщение не е отразено качеството на лицето, получило призовката - С.А.А..

На следващо място настоящият въззивен съдебен състав намира, че ответникът не е редовно призован и за първото открито съдебно заседание по делото. Отразеното в списъка на призованите лица, че ответникът е уведомен на посочения там телефонен номер не отговаря на изискванията на чл. 44, ал. 2 ГПК, доколкото не е удостоверено писмено.