Решение № 570 от 13.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Варна, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Таня Г. И.а като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20223110205336 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А. Г. З. ЕГН ********** с адрес на местоживеене гр.Добрич, против наказателно постановление № 230000962/19.09.2022г., издадено от И.Д. Директор на РД "АА" гр.Варна, с което за нарушение н а чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП , във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500.00 лева. Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от легитимирано лице и е допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.08.2022г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 26.08.2022г. в 09:45 часа в гр. Варна, по ул."Девня“ на около 1100.00метра преди кръстовище с бул.“Република“, срещу база „Сухото пристанище“, по посока на движение ж.п.гара Варна е извършвал обществен превоз на товари – пшеница, видно от товарителница серия В-1 сер. № 005421/26.08.2022г., по маршрут от с.Ведрина до гр. Варна, видно от пътен лист серия А № 57521 от 24.08.2022г. със състав от ППС включващ влекач марка МАН с рег. № СВ0372ВН от категория № 3 с две оси и прикачено към него полуремарке с неописана марка с рег. № С4225 ЕС от кат.04, при 1 спиране за извършване на проверка е констатирано, че при максимално допустимо натоварване на една тройна ос на полуремаркето, като разстоянието между осите е над 1, 30 метра, същата е 24000 кг. /24 тона/, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква"б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Видно от разпечатка от 26.08.2022г. една тройна ос на полуремаркето е натоварена с 42760.00кг, като претоварването е с 18760.00кг. Измерването извършено в присъствието на водача в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл.

7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. Към момента на проверката няма разрешение от администрацията стопанисваща пътя /АПИ/.

Актът за установяване на административно нарушение съдържа законоустановените в чл. 42 от ЗАНН реквизити и от формална страна е редовен. Същият е подписан от жалбоподателя без възражения, като в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият не е депозирал писмено възражение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на свободна воля на водача относно товарът, който превозва.Принципно не се оспорват констатациите в акта но се твърди

, че автомобилната композиция, която е управлявал З. не е надвишавала съществено общата максимално допустима маса от 40.00 тона, съгласно чл6 ал.1 т.3 б.Б от Наредба №11 на МРРБ.

Твърди също, че неправилно е индивидуализирано наказанието, като не е отчетено имотното състояние на нарушителя.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за опорочаване на производството, по причина, че наказанието не е ииндивидуализирано правилно по размер.

Съдът не споделя и основанието посочено, че следва да се отмени НП, тъй като общата маса на композицията управлявана от З. не превишавала съществено допустимата от закона. Както е отбелязано в жалбата, действително деянието не е в нарушение на чл.6х ал.1 т.3 б.Б от Наредба №11 на МРРБ, но и отговорност за такова нарушение не е ангажирана за въззивника.

При връчване на копието от АУАН, жалбоподателят е отбелязал, че възразява срещу точността на измерването и с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е направил допълнителни възражения. В конкретния случай на жалбоподателя не са създадени пречки за запознаване със съдържанието на съставения акт и да разбере какво нарушение му е вменено. В случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са му били известни фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен акта в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си и в този смисъл правото му защита не е било нарушено.

В срока за произнасяне административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за 2 нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500.00 лева.

Посочената като нарушена конкретно разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП предвижда, че ППС трябва да се движат при натоварване на ос, която не трябва да надвишава нормите, установени от МРРБ. Нормата е бланкетна, като конкретните разпоредби са установени и допустимото натоварване е нормативно регулирано в Наредба № 11 от 3.07.2011г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства , издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2011г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ е предвидено, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: над 1, 3 m - 24 t.

Не се споделя тезата на жалбоподателя, че измерването не е извършено със сертифицирано устройство. От представените от наказващия орган документи по преписката се установи, че проверката е извършена с измервателни средства, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. По делото не се ангажираха доказателства, които да разколебаят измерените стойности. Измерването е извършено, както е отбелязано и в АУАН и в НП с електронна мобилна везна „Dini Argeo“, модел DFWKR сер.№********** с поставен стикер за годност №01104, установяващ валидност на измервателното средство до м.10.2022г. Доказателства за годността на измервателното средство са представени в хода на съдебното производство и са приложени към делото.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на административно нарушение е редовно съставен и съдържа законоустановените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като констатираните с него фактически обстоятелства не са оборени в хода на съдебното производство.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал претоварено ППС без да притежава разрешение за това от АПИ. За констатираното нарушение санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 500.00 до 3000.00 лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и 3 благоустройството. Обстоятелството, че липсва разрешение от администрацията стопанисваща пътя, касае неспазване на установения ред по смисъла на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.

Приложена е относимата санкционна норма, като на жалбоподателя е била наложена глоба в размер над средния предвиден от закона. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наказващият орган е взел предвид превишението, както и че няма данни за друго нарушение от страна на жалбоподателя, поради което е определил наказанието в справедлив размер. В конкретния случай претоварването е значително, а именно с 18760.00кг

Съдът намира, че конкретното нарушение не слеедваа да се квалифицира като маловажен случай. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от Закона за административните нарушения и наказания.

За съдът е ясно, че именно водача на превозното средство присъства при неговото натоварване и следва да следи дали товара отговаря на допустимите от закона норми и как е разположен той. Предвид гореизложеното съдът намира обжалваното постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в производството по обжалване на наказателните постановления въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай административнонаказващият орган е бил представляван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в е било депозирано писмено становище в което е направено искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80.00 до 120.00 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедливия размер на конкретното възнаграждение се явява 80.00 лева.

Предвид гореизложеното съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и обосновано, поради което на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000962/19.09.2022г., издадено от И.Д.Директор на РД "АА" гр. Варна, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на А. Г.З. ЕГН ********** с адрес на местоживеене гр.Добрич е наложена глоба в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА А. Г.З. ЕГН ********** с адрес на местоживеене гр.Добрич да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5