Решение № 31 от 01.04.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Ловеч, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА в присъствието на прокурора Г. Любч. Арг. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214300600552 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 11/06.08.2021 г. по НОХД № 253/2020 г. по описа на РС Луковит, ДР. В. Д., роден на ******* г. в гр.***********, живущ в гр.

***********, ************, с ЕГН **********, е признат за виновен, в това, че на 08.10.2018 г. около 11.40 часа в гр. ***********, по ул. „Екзарх Йосиф“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай Акцент“, без регистрационни номера, с номер на рама: ***********, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство, с влязло в сила на 27.06.2018 г. Наказателно постановление № 17- ***/ 11.09.2017 г., издадено от Началника на РУ МВР гр. Ябланица, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 300 /триста/ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ 1 години.

Признал е ДР. В. Д., с ЕГН **********, за виновен, в това, че на 08.10.2018 г. около 11.40 часа в гр. ***********, по ул. „Екзарх Йосиф“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай Акцент“, без регистрационни номера, с номер на рама: ***********, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ със Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0285-000279/ 18.09.2018 г., издадена от РУ МВР гр. Кнежа, поради което и на основание чл. 343в, ал. 3 от НК, вр. чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 300 /триста/ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Признал е ДР. В. Д., ЕГН **********, за виновен, в това, че на 08.10.2018 г. около 11.40 часа в гр. ***********, по ул. „Екзарх Йосиф“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай Акцент“, без регистрационни номера, с номер на рама: ***********, което не било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради прекратяване на регистрацията на посоченото МПС за срок от 6 месеца със Заповед за прилагане на ПАМ № 309р-9888/ 18.08.2018 г., издадена от РУ МВР гр. Оряхово, поради което и на основание чл. 345, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на ДР. В. Д. с ЕГН **********, едно общо наказание, в размер на най-тежкото от наложените му с настоящия съдебен акт, а именно 3 /три/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното общо наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години.

2

На основание чл. 23 ал. 3 от НК е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание, наказанието глоба в размер на 300 /триста/ лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Г. СТ., защитник на подсъдимия ДР. В. Д., с адрес на призоваване – град София *** против присъда нa PC от 6.8.2021 г. по горното дело. Сочи,че не са доволни от горната присъда, с която подс. Д. е признат за виновен и по трите точки на обвинението и затова в законния срок я обжалват като молят същата да бъде отменена като незакона и бъде признат подс. Д. за невиновен по така повдигнатите обвинения. Сочи че присъдата е немотивирана и незаконна. Твърди, че PC Луковит не е отчел, че едногодишният срок по чл.343В, ал 2 от НК не е посочен, а по този въпрос има съдебна практика. Подсъдимият следва да знае от кога до кога тече този едногодишен срок. РС Луковит не дава обяснения как за едно деяние подс. Д. е неправоспособен и изтърпява и ЗПАМ. Не може едновременно, според него, да си неправоспособен водач и в същото време да изтърпяваш временно ЗПАМ. В този смисъл деянието по чл343В, ал 2 от НК е несъставомерно за дееца. След запознаване с мотивите на делото, сочи, че ще допълни и самата въззивна жалба. Сочи също така, че РС-Луковит не отчита факта, че по т.3 от обвинението има решение на ВАС за нищожност на дерегистрацията на автомобила. В правото нищожност означава, че тази заповед не съществува в правния мир.

Постъпило е и възражение от Районна Прокуратура – Плевен чрез М.В.

- прокурор в Районна прокуратура – Плевен, срещу въззивна жалба № 2551/23.08.2021 г. от адв. Г. СТ. - защитник на подсъдимия ДР. В. Д., подадена срещу Присъда № 11 от 06.08.2021г., постановена по НОХД № 253/2020г. по описа на PC – Луковит. Сочи, че посочената въззивна жалба счита за неоснователна поради следните причини: 1. По оплакванията, свързани с престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК: В обвинителния акт е посочено, че наказателното постановление на РУ - Ябланица е влязло в сила на 27.06.2018г., и че подсъдимият е управлявал лек автомобил на 08.10.2018г.

Въпрос на проста аритметична сметка, според прокурора, е да се изчисли, че краят на 1-годишният срок изтича на 27.06.2019 г. Затова възражението, че този 1-годишен срок не бил посочен в обвинителния акт е невярно и неоснователно. В хода на съдебното следствие безспорно се доказа, че на 3

08.10.2018г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен подсъдимият е управлявал лек автомобил без съответно свидетелство за управление, след като в едногодишен срок е бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за това. Според приложеното наказателно постановление № 17- ***/11.09.2017 г., издадено от Началника на РУМВР - Ябланица, подсъдимият е бил наказан по административен ред за това, че управлявал ППС, без да е правоспособен водач. Липсата на правоспособност сама по себе си означава и липса на съответен документ, който да удостоверява същата,т.е.липса на свидетелство за управление на МПС от каквато и да е категория. Това наказателно постановление е влязло в сила на 27.06.2018 г., когато е било потвърдено и от Административен съд Ловеч. Съгласно чл. 223 от АПК решението на АС - Ловеч, действащ като касационна инстанция, е било окончателно. Аргументира се с това, че в АПК не е предвиден изричен ред за съобщаването му на страните от касационната инстанция, подобно на решенията на ВАС и ВКС като касационни инстанции.

Към датата на настоящото деяние - 08.10.2018г., подсъдимият отново е бил без съответно СУМПС. Същото му е било юридически отнето със 3ППАМ № 18-0285-000279/18.09.2018г., издадена от РУМВР - Кнежа, връчена лично на 10.01.2022 г. в 09:37:50 ч. Актът е постановен на 10.01.2022 подсъдимия срещу подпис. Самото СУМПС, като документ, му е било фактически отнето с протокол за обиск, съставен на 18.09.2018г. в сградата на РУМВР - Кнежа. И тази ЗЗПАМ била обжалвана, но това не е спряло изпълнението й съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Такова спиране дори не е било искано от АдмС Плевен по реда на АПК. Това означава,според прокурора, че на 12.10.2018г. подсъдимият отново е управлявал лек автомобил без съответно СУМПС в 1годишен срок от наказването му по административен ред с описаното НП на РУМВР Ябланица за такова деяние и по този начин е осъществил състава на чл. 343в, ал. 2 от НК. 2. Приема,че съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК не е алтернативен с този на чл. 343в, ал. 3 от НК поради следните причини:

Принудителната административна мярка

(ПАМ) и административното наказание за две различни форми на държавна принуда и то административна принуда. В тази връзка правната теория и практика са еднопосочни и непротиворечиви. Двете форми на държавна административна принуда, обаче, са подчинени на различен правен режим, т.к. целите им са различни, правната им уредба също е различна, различни са предпоставките, 4 при които възникват както и правните им последици, ред за обжалване и т.н.

Административното наказание се налага за вече извършено и установено административно нарушение. ПАМ се налага за предотвратяване или преустановяване на административно нарушение или за отстраняване на вредните последици от такова нарушение. Дефиниция на понятието ПАМ се съдържа в чл. 22 от ЗАНН, като същите се налагат и обжалват по реда на АПК. Актовете за налагане на административни наказания (наказателните постановления) са правораздавателни актове, а актовете за ПАМ по правното си естество са административни актове, най-често индивидуални.

Административното наказание е неблагоприятна правна последица от морален или имуществен характер, която се налага по реда на чл. 36 и сл. от ЗАННН с цел - санкциониране на едно вече извършено административно нарушение, без да преустановява същото или да предотвратява вредните последици от него. В този смисъл сочи и съдебна практика (напр. решения по адм.дела № № № 2630/2014г, 7-мо о. на ВАС; 7475/2012г. - 7-мо о. на ВАС;

2618/2013г., 5-то на ВАС; 8747/2013г. - 1-во о. на ВАС; 4997/2016г. - 2-ро о. на ВАС; 40/2008г. на АС -Силистра и мн. др.). Именно поради разликата в тези два акта, преди 2016г. управлението на МПС в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС не е можело да се подведе под състава на чл. 343в, ал. 2 от НК (където било и все още е предвидено само управление в 1-годишен срок от налагане на административно наказание с наказателно постановление). Затова с ДВ, бр. 95 от 2016г.,според нея, било създадена нова ал. 3 на чл. 343в от НК, с която е създаден съвсем нов и различен състав на престъпление, който изрично криминализира деянието „управление на МПС в срока на ПАМ временно отнемане на СУМПС" и препраща към ал. 1 единствено по отношение на наказанието. В заключение счита, че ал. 2 на чл. 343в от НК изисква единствено да е установен фактът, че деецът управлява без съответно СУМПС в 1-годишен срок от наказването му по административен ред, без значение на какво основание е отнето това СУМПС и въз основа на какъв акт. Обстоятелството, че към 08.10.2018г.

СУМПС е било отнето със ЗППАМ, не поставя в конкуренция двете алинеи на една и съща разпоредба, а подкрепя извода за наличие на идеална съвкупност. 3. По оплакванията, свързани с престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК: „Решението на ВАС" за „нищожност на дерегистрацията", което се сочи в жалбата, касае съвсем друга заповед - Заповед № 17-09385 000571/07.03.2017г. на ОДМВР - Плевен. С решение от 16.08.2018г. на ВАС тази заповед е била отменена като нищожна, но тя не е свързана с настоящото обвинение и изобщо не се сочи в обвинителния акт. Настоящото обвинение,според нея, касае управление на лек автомобил на 08.10.2018г., когато действаща е била Заповед за ППАМ от 18.08.2018г. на РУМВР Оряхово, издадена и връчена на обвиняемия 2 (два) дни след постановяване на цитираното от защитника решение на ВАС. С тази заповед на РУ Оряхово отново е била прекратена възстановената с решението на ВАС 2 дни по-рано регистрация на автомобила и са били отнети монтираните на него към този момент регистрационни табели. 3. На последно място моли въззивната инстанция да има предвид, че регистрацията на лек автомобил не може да се квалифицира като „нова" и „стара", такава или има в масивите на МВР или не съществува. Такива термини няма и в съответните нормативни актове. При промени в регистрацията може да има промени и в номерата на регистрационните табели, но това не означава, че регистрацията става нова или стара. Предвид изложеното моли Окръжен съд-Ловеч да потвърди, като правилна и законосъобразна, присъдата на PC - Луковит.