Решение № 589 от 13.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6401/2023
- Вид
- Решение № 589
- Подписан
- 13.01.2025
- Състав
- ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 56498 от 05.05.2023 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 87413 от 13.07.2023 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 122483 от 04.10.2023 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 26068 от 16.02.2024 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 56332 от 16.04.2024 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Определение № 31147 от 31.07.2024 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 23699 от 06.02.2025 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 589 гр. С, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110106401 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ****** срещу И. Р.
Ц., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 738,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.
„КП“, бл. 24, вх. А, ет. 2, ап. 4, аб. № 213089 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.02.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128,23 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г., сумата от 34,19 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.02.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,95 лв. за периода от 31.03.2020 г. до 27.01.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира наследодателят на ответницата да е била клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото 1 разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „МХ Е“ ООД. Поддържа, че съгласно общите условия за наследодателя на ответницата е било налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата чрез назначения й особен представител – адв. Р. А. - К., с който предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. Релевира възражение за давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ДЕ“ ЕООД с ЕИК ****** представя изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното 2 право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №133, том VI, рег.
№ 133, том VI, рег. № 4956, дело 1053/2005 г.К. Л. Ц. е придобила апартамент № 4 на адрес: адрес: гр. С, ж.к. „КП“, бл. 24, вх. А, ет. 2. Същата е починала на 08.03.2013 г. и е оставила като свой единствен наследник по закон ответницата – И. Р. Ц.. Следователно по силата на наследствено правоприемство и доколкото не се установяват разпоредителни сделки с имота, ответницата е негов собственик в рамките на процесния период.
Посочените доказателства са еднопосочни и напълно достатъчни, за да се приеме, че е доказано в производството, че ответницата е била собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се на адрес: адрес: гр. С, ж.к. „КП“, бл. 24, вх. А, ет. 2, с аб. № 213089. Не се твърди и не се установява ответницата да се е разпоредила с правото на собственост, респ. да е учредено в полза на трето лице вещно право на ползване. Не се установява и между ищеца и трето за производството лице да е налице облигационна връзка, която да е възникнала по нарочна воля на страните чрез заявление за открИ.не на партида или подписване на нарочен писмен договор за доставката на топлинна енергия. Поради това 3 и съдът приема, че ответницата в рамките на процесния период е била клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ като възникналото и съществувало в този период правоотношение между нея и ответника по повод доставката на топлинна енергия е регулирано от публично обявените общи условия на ищцовото дружество съгласно чл. 150 ЗЕ.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответницата, представлявана в производството от особения представител адв. К., не е въвела възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия.
Нейната реална стойност се установява от представените от третото лице помагач доказателства в размер на 487,02 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и в размер на 519,76 лева за периода от 01.05.2020 . до 30.04.2021 г.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такИ. на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69 дни.
4
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска – 06.02.2023 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е погасено по давност за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., а за останалите месечни задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички останали вземания за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. са дължими. Предвид посоченото и с оглед обстоятелството, че периодът, за който е погасено по давност вземането, е извън периода на ползване на топлинна енергия за отопление на имот, а само за подгряване на вода, то и размерът на погасеното по давност вземане за месеците от май до септември 2019 г. /вкл./ съдът определя на сумата 72,60 лева на основание чл. 162 ГПК и при съблюдаване изравнителната сметка за целия отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., изготвена от ФДР. Предвид посоченото непогасени по давност са вземанията в размер на 934,18 лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. Доколкото предявеният иск е за сума на по-ниска стойност, то същият следва да бъде уважен изцяло в пълния му предявен размер от 738,06 лв., но за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г..
Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a83c065-b6fd-4251-b08e-5c332149bbb6