Решение № 355 от 20.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000117 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на един от ответниците в първата инстанция „ПРОДУКЦИЯ БГ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Л. П. против решение №1191 от 30.08.2024 г. на СГС, ТО, VI-11 състав, постановено по т.д.№ 1301/2021 год., в осъдителната му част, с която са уважени предявените от „Първа инвестиционна банка“-АД установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.430,ал.1 и ал.2, чл.92 и чл.86 ЗЗД за посочените в решението главница, договорна лихва, мораторна неустойка и мораторна лихва, както и в частта, с която в тежест на дружеството са присъдени разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че е необоснован изводът на съда, че дружествотожалбоподател има качеството на солидарен длъжник по договора за банков кредит, без да обсъди наведените от него доводи в обратна насока. На жалбоподателя следвало да се признае качеството на „поръчител“ по см. на чл.138 ЗЗД при тълкуване на договора, независимо, че в него фигурира като „солидарен длъжник“. С оглед твърденията, изложени в ИМ, от предоставените 1 от банката парични средства се е ползвал не жалбоподателя, а кредитополучателя. Затова „Продукция БГ“-ЕООД не отговаря за собствен дълг.

Дружеството отговаряло за дълг на трето лице по чл.141,ал.1 ЗЗД. Затова по отношение на поръчителя е приложима разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД, в каквато насока са поддържани доводи и в първата инстанция.

Жалбата е подробно мотивирана.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част като незаконосъобразно и отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА“- АД чрез пълномощника си юрк.С. П. е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Подробни доводи за това са изложени в отговора. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.Претендира разноски.

В срок е постъпил и отговор от ответника Д. Н. Д. чрез пълномощника му адв.А., в който са изложени доводи за допустимост и основателност на въззивната жалба. Подкрепя всички доводи, изложени от жалбоподателя.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са правилно установени и подробно изложени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния закон, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя. Поради това и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща изцяло към мотивите на първата инстанция.

От доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, се установява от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл.422 ГПК, във вр. с чл.430,ал.1 и 2 ТЗ, вр. чл.92 ЗЗД както следва:

2

-иск с правно основание чл.422 вр. чл.430, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) за установяване съществуване на вземане в размер на 113 099.42 лева главница по Договор за банков кредит от 16.11.2017г„ ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК - 29.09.2020г„ до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422 вр. чл.430, ал.2 ТЗ за установяване съществуване на вземане в размер на 6 936.31 лева - договорна лихва за периода 23.12.2019г. - 16.09.2020г.;

-иск с правно основание чл.422 вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 1 527.96 лева - мораторна неустойка за периода 22.10.2019г. - 12.03.2020г„ както и мораторна неустойка в размер на 398.80 лева за периода 14.05.2020г. - 16.09.2020г.;

-иск с правно основание чл.422 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 495.79 лева - мораторна лихва за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г., както и мораторна лихва в размер на 377 лева -за периода 17.09.2020г. - 28.09.2020г.;

-иск с правно основание чл.422, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания за дължими по договора за кредит разноски, както следв а : 169 лева разноски, направени по предприето пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените залози (в петитума на исковата молба е допусната техническа грешка, като е изписана сумата 109 лева вместо 169.00 лева, за които е издадена заповедта и в който размер се поддържат от ищеца в процеса); 324.99 лева - заплатени застрахователни премии и 168 лева разноски за връчване на покани за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 16.11.2017г. между „ПИБ“ АД, като кредитор, и „Бъргър Груп" ЕООД, като кредитополучател бил сключен валиден Договор за кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя парична сума в размер на 200 000 лева срещу насрещното задължение на кредитополучателя да заплаща срочно месечните погасителни вноски, както и да поеме разноските по учредяване и поддържане на дадените обезпечения за целия срок на договора. Крайният падеж за погасяване на кредита бил определен на 22.11.2021г. - чл.16 от договора. Твърди, че солидарно задължени лица за дълга (главница, лихви и разноски) били „Продукция БГ“ ЕООД и Д. Н. Д., които в това си качество са подписали договора и погасителния план.

3

Твърди, че считано от 23.09.2019г. кредитополучателят изпаднал в просрочие и преустановил обслужването на кредита, поради което банката предприела действия по връчване на покани за доброволно погасяване на просрочените суми до него и до солидарно задължените лица, но плащане не постъпило. До 29.09.2020г., когато е подадено заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, били просрочени 12 вноски за главница съгласно погасителния план.

Заявява, че считано от 17.09.2020г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като на ответниците били връчени поканиуведомления чрез ЧСИ С. Я. и поради неизпълнение на задължението в допълнително дадения 7-дневен срок, пристъпила към снабдяване със заповед за незабавно изпълнение за дължимите суми въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката. По така образуваното заповедно дело банката се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 46762/2020г. на СРС, срещу която е постъпило възражение от длъжниците, което обосновава правния й интерес да предяви установителни искове за оспорените вземания по реда на чл.422 ГПК.

Ответникът „Бъргър Груп“ ЕООД е оспорил претенцията като неоснователна. Не оспорва наличието на кредитно правоотношение с банката ищец, но счита, че сумите са некоректно изчислени при погрешно посочена дата на предсрочна изискуемост на сумите по кредита, както и поради недопустимо търсене на мораторна лихва и мораторна неустойка за едни и същи периоди.

Излага съображения, че лихва не е следвало да се начислява за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г. съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено е решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, а разноските за пристъпване към изпълнение по ЗОЗ се разглеждат в производството по изпълнение, поради което на още едно основание претенцията в тази част се явява недължима.

Поддържа нищожност на клаузите на т.11.3 и т.11.4 от договора относно възможността за едностранно изменение на лихвения процент по кредита от страна на банката. Счита, че исковата молба е нередовна, поради липса на справка по чл.366 ГПК с оглед обстоятелството, че делото се води по реда за разглеждане на търговски спорове.

4

Ответникът „Продукция БГ“ ЕООД оспорва исковата претенция с доводите, изложени в отговора на „Бъргър Груп“ ЕООД, като заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, станали изискуеми преди 29.03.2020г. или шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК с довод, че има качеството на поръчител и носи отговорност съобразно правилата на чл.417 ЗЗД.

Ответникът Д. Н. Д. поддържа неоснователност на претенцията на ищеца, като излага идентични доводи с тези на „Продукция БГ" ЕООД Неговият отговор обаче е просрочен и сэдът не е разглеждал възражението за давност по отношение на този ответник, като заявено извън преклузивния срок по чл.367 ГПК.

Съдът е уважил исковите претенции за главница, договорна лихва за периода 23.12.2019г. - 16.09.2020г.; мораторна неустойка за периода 22.10.2019г. 12.03.2020г., както и за периода 14.05.2020г. - 16.09.2020г.; мораторна лихва за периода 17.09.2020г. - 28.09.2020г., както и за сумата от 168 лева, представляваща разноски за връчване на покани за изпълнение. Отхвърлил е частично иска за сумата 495.79 лева - мораторна лихва за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г./ за времето на обявеното извънредно положение/, както и за сумата 169 лева, представляваща разноски по предприето пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, както и за сумата 324.99 лева - разноски по договор за застраховка, сключен в изпълнение на договора за кредит. В отхвърлителната част решението не е предмет на въззивна проверка.

За да уважи исковете, съдът е приел за безспорно наличието на облигационна обвързаност между страните, породена от Договор за кредит от 16.11.2017г., че по този договор длъжник е както кредитополучателят „Бъргър Груп“ ЕООД, така и останалите двама ответници „Продукция БГ“ ЕООД и Д. Н. Д. като съдлъжници /солидарни длъжници/. Приел е за безспорно и обстоятелството, ч е месечните погасителни вноски по договора са били просрочени /12 вноски съгласно погасителния план/, като забавата е настъпила, считано от 23.09.2019г.

Това се установявало и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Банката обявила кредита за предсрочно изискуем от 17.09.2020г. съгласно чл.28.2 от Договора за кредит, като уведомила за това длъжниците чрез ЧСИ С. Я.. Не са представени доказателства за погасяване на задълженията.

При тези факти съдът е приел, че сумите по приложеното извлечение от 5 счетоводните книги на банката кредитор по процесния договор за дължима главница, възнаградителна лихва, неустойка и мораторна лихва се явяват дължими в посочените размери, потвърдени и със заключението по основната съдебносчетоводна експертиза. Дължимостта им е резултат и на изтеклия към датата на приключване на съдебното дирене краен падеж за плащане – 22.11.2021г., съгласно разрешенията, дадени в ТР №8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът е приел също така, че плащанията по договора, извършени в хода на принудителното изпълнение, не се отразяват на размерите на претендираните суми, тъй като плащанията са извършени въз основа на заповедта за изпълнение, а исковият съд е призван да установи дали размера на дълга съответства на посочения от заявителя в заповедното производство, т.е. фактите, относими към погасяване на задължението, които следва да се вземат предвид от исковия съд по чл.235, ал.З ГПК, са факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство - така в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. А доброволно плащане по делото не се твърди и доказателства.

Съдът е намерил за неоснователни доводите на ответниците „Продукция БГ“ ЕООД и Д. Н. Д., че същите имат качеството на поръчители по договора за банков кредит. В договора същите са положили подпис като съдлъжници, в което качество носят солидарна отговорност за дълга на кредитополучателя, вкл. за изтекли лихви и сторени във връзка с договора разноски от кредитора. Горното произтичало и от съдържанието на договора.