Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8719 от 12.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32658/2025
Вид
Решение № 8719
Подписан
12.05.2026
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 8719 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110132658 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК *** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД срещу *** с ЕИК *** за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 7906/2025г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Ищецът претендира главница в размер на 7592,40 лева и мораторна лихва в размер на 2806,58 лева за периода 10.02.2022г. – 10.02.2025г.

Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Ответното дружество не оспорва дължимостта на главницата, оспорва първоначално заявената дата на начисляване на мораторната лихва. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното.

Страните не оспорват, а и от писмените доказателства по делото се установява, че имало търговски отношения и конкретно – на *** между тях е бил сключен неформален Договор за производство и покупко – продажба заем за посочени артикули общо в размер на 7 595,40 лева. За същата е съставена фактура № ***г.

Още в рамките на подаването на възражението по чл. 414 ГПК в заповедното производство длъжникът не е оспорил дължимостта на главницата.

С хода на делото е извършено плащане в размер на 1000 лева за погасяване на главницата, както се удостоверява и от извлечение от движението по банкова сметка на ищеца на л. 29 от делото.

1

След корекция в първоначално заявената претенция за мораторна лихва, е допуснато изменение на иска и така мораторната лихва вече е за периода 10.02.2022г. – 10.02.2025г.

/датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Така реално аргументът на ответника за недължимост на част от мораторната лихва е признат от ищеца.

Установява се дължимостта на претенцията след нейното изменение. По отношение на главницата същата съдът намира за доказана в размер, намалена с 1000 лева, или 6592,40 лева, а мораторната лихва – както е зявена. Искът подлежи на частично уважаване с оглед извършеното частично плащане, за горницата над 6592,40 лева искът подлежи на отхвърляне.

Тъй като обаче искът е с предмет установяване на вземането по заповедта по чл.

410 ГПК, съгласно която е присъдена мораторна лихва 4345,92 лева, искът за мораторна лихва в частта за горницата над 2806,58 лева подлежи на прекратяване, респективно Заповедта в тази част на обезсилване.

По разноските

Само ищецът заявява претенция за разноски и такива по изхода на делото се дължат по съразмерност.

Съдът приема, че ищецът е сторил в исковото такива в размер: 238,77 лева за държавна такса и 1560,00 лева платен адвокатски хонорар.

Ответната страна е направила възражение за прекомерност на последното. При обсъждането му, съдът като прецени всички относими към делото обстоятелства - ниска правна сложност, минимално и кратко съдебно дирене, кратка продължителност на делото – намира възражението за основателно до размер от 1200 лева. За да се гарантират изцяло правата на страните и качеството и обема на положения труд при осъщественото процесуално представителство настоящият съдебен състав има вътрешното убеждение, че преценката е такава като по чл. 52 от ЗЗД, а не по каквито и да е таблици с абсолютни размер с цена на исковете. По изложеното се приема, че ищецът е сторил разноски общо в размер на 1438,77 лева, от които по съразмерност му се дължат 1300,45 лева.

В заповедното са сторени разноски от 238,77 лева за държавна такса, от които по съразмерност са дължат 218,77 лева.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното и възникнало в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Воден от горното съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, че *** с ЕИК ***, и адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, с адрес: гр. ***, сумата от 6592,40 /шест хиляди пестстотин деветдесет и два лв. и 40 стотинки/, ведно със законната лихва считано от 10.02.2025г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 7906/2025г. на СРС, 70 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълно предявения от 7592,40 лева като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ в хода на делото.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че *** с ЕИК ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, сумата от 2806,58 /две хиляди осемстотин и шест лв. и 58 стотинки/, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

7906/2025г. на СРС, 70 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството в ЧАСТТА по иска на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за горницата над присъденото до 4345,92 лева – пълната сума, за която е постановена Заповед за изпълнение № 6190/28.02.2025г. по ч.гр.д. 7906/2025г. и ОБЕЗСИЛВА същата в посочената част. Решението в тази част има характер на Определение и подлежи на обжалване в седмичен срок пред СГС от връчването му в препис на страните.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** сумата 218,77 /двеста и осемнадесет лв. и 77 стотинки/ лева разноски по съразмерност в заповедното производство и сумата 1300,45 /хиляда и триста лв. и 45 стотинки/ лева разноски по съразмерност в исковото производство.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3