Определение № 1016 от 09.12.2019, Окръжен съд - Добрич

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1016 гр. Добрич, 09.12.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На девети декември година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева въззивно частно гражданско дело номер 803 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.407 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р.Л.С., поданик на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, чрез упълномощения адвокат, срещу разпореждането от 27.08.2019г. по гр.д.№766/2016г. на Добричкия районен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на Висше училище по мениджмънт – гр.Варна срещу частния жалбоподател за следните суми:

- 3048.22 лева, представляващи съдебни разноски, сторени в първа инстанция по гр. д. №766/2016г. по описа на ДРС;

- 1260.00 лева, представляващи сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство по в.гр.д.№562/2017г. по описа на ДОС.

В частната жалба са развити доводи, според които следващите се на насрещната страна – ответник по предявения иск, разноски за производството пред първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска възлизат на 1 524 лева. Поради това обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист срещу частния жалбоподател за разноски на другата страна за първоинстанционното производство в частта над посочения размер било неправилно. Иска се то съответно да бъде изменено и изпълнителният лист да бъде обезсилен в тази част.

В писмен отговор насрещната страна Висше училище по мениджмънт – гр.Варна, чрез упълномощения адвокат по делото, възразява срещу доводите в частната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.407 ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение №1051/13.11.2017г. по гр.д.№766/2016г. на Добричкия районен съд Висше училище по мениджмънт е осъдено да заплати на Р.Л.С. обезщетение по чл.200 ал.1 от КТ в размер на 10 000 лева, като за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева искът е отхвърлен. С решението ищецът Р.Л.С. е осъден да заплати на Висше училище по мениджмънт съразмерна на отхвърления иск част от разноските на ответника за водене на делото в първата инстанция, а именно сумата 3 048.22 лева, както и по сметка на съда – сумата 480 лева за медицинска експертиза.

Първоинстанционното решение в неизгодната за него част е била предмет на въззивно обжалване от ищеца Р.Л.С.. С решение №29/20.02.2018г. по в.гр.д.№562/2017г. на Добричкия окръжен съд решението на районния съд е отменено в отхвърлителната част за горницата над 10 000 лева до размера от 30 000 лева, като е постановено решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.200 ал.1 от КТ в размер на още 20 000 лева. В останалата обжалвана част решението на районния съд е потвърдено.

С молба вх.№1675/12.03.2018г. по реда на чл.248 от ГПК Р.Л.С. поискал въззивният съд да допълни решението си в частта за разноските, като присъди на ищеца, съразмерно на уважената във въззивното производство част от предявения иск, сума от сторените от ищеца разноски за първоинстанционното производство. С определение №210/13.04.2018г. по в.гр.д.№562/2017г. на ДОС молбата е удовлетворена, като Висше училище по мениджмънт е осъдено да заплати на Р.Л.С. сумата 1 840 лева – разноски за първоинстанционното производство.

Определението на въззивния съд по чл.248 от ГПК не е обжалвано, а въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване – определение №785/21.11.2018г. по гр.д.№2129/2018г. на 3-то ГО на ВКС.

Така, като краен резултат, с влязло в сила решение

№1051/13.11.2017г. по гр.д.№766/2016г. на ДРС ищецът по делото Р.Л.С. е осъден да заплати на ответника Висше училище по мениджмънт сумата 3 048 лева – разноски за водене на делото в първата инстанция. Решението в тази част е потвърдено от въззивния съд и изменение на въззивното решение в частта за разноските в тази връзка ищецът не е искал. Искано е допълване с присъждане на разноски на ищеца за първата инстанция, съразмерно на допълнително уважения от въззивния съд иск; но не е искано изменение на въззивното решение в частта, потвърждаваща присъдените от районния съд на ответника разноски за първата инстанция.

Дали така присъдения на ответника размер е съответен по правилото на чл.78 ал.3 от ГПК на отхвърлената част на предявения срещу него иск, тук не подлежи на обсъждане. Влезлите в сила решения и определения на съдилищата подлежат на принудително изпълнение безусловно. Проверка на правилността на изпълнителното основание /влязлото в сила решение, определение/ е напълно изключена при издаване на изпълнителен лист. Съдът разпорежда и изпълнителният лист се издава при абсолютно спазване на съдържанието на изпълнителното основание, с което то е влязло в сила. В случая това е изпълнено от първоинстанционния съд и постановеното от него разпореждане в обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.08.2019г. по гр.д.№766/2016г. на Добричкия районен съд в за издаване на изпълнителен лист в полза на Висше училище по мениджмънт – гр.Варна, ул.„Оборище” №13А, срещу Р.Л.С., поданик на Обединеното Кралство Великобритания, роден на ***г. в Коулрейн, Северна Ирландия, ЛНЧ **********, с адрес: ***, в обжалваната част за горницата над 1 524 лева до размера от 3 048.22 лева, представляващи съдебни разноски за първоинстанционното производство, присъдени с влязло в сила решение №1051/13.11.2017г. по гр.д.№766/2016г. на ДРС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.