Решение № 662 от 10.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Плевен, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20214430104590 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Постъпила е ИМ от Агенция за събиране на вземания” ЕАД,против Б. АНТ. М., в която се твърди на 10.09.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ***, и „Микро Кредит" АД, ЕИК ***, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Б. АНТ. М., произтичащи от Договор за заем МicroCredit № 9002-00019522 и Договор за допълнителни услуги към: МicroCredit № 9002-00019522 и двата са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Приложение 1 от 10.09.2020г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. е представено само с данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда.По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо, 1 съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх. № УПЦ-П-МКР/9002-00019522 от 15.09.2020г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Същото се върна в цялост като неполучено.Твърди се , че се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IV г. о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр. дело 788/2013г., ТК.

Твърди се, че на 04.03.2020 г. между „Микро Кредит" АД и Б. АНТ. М. е сключен Договор за заем № 9002-00019522, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 2000,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 2000,00 лева, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия.

Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

2

Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 389,40 лева, на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 238,94 лева, като първата погасителна вноска е платима на 9.04.2020 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 2389,40 лева.

На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 4.03.2020 г. между „Микро Кредит" АД и Б. АНТ. М. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем № 900200019522, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 1166,80 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 10 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 116,68 лв., при първа погасителна вноска, платима на 9.04.2020 г.

На длъжника е начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 13,59 лв. за периода от 10.04.2020 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

По договор за допълнителни услуги: 50,97 лв. за периода от 10.04.2020 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Срокът на договора е изтекъл на 9.01.2021 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Заемополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 20214430102822/2021 г., 11 с-в, РС Плевен, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.Моли да се признае за установено установено по отношение на длъжника Б. АНТ. М., ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК *** следните суми:

Главница по договор за заем: 1 947.45 лв. (хиляда и деветстотин четиридесет и седем седем лева и 45 стотинки)

Договорна лихва по договор за заем: 271.95 лв. (двеста седемдесет и един лева и 95 стотинки) за периода от 09.04.2020 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 3

09.01.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска).

Сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги: 1166.80 лв.

(хиляда и сто шестдесет и шест лева и 80 стотинки), за периода от 09.04.2020 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 09.01.2021 г. /падеж на последна вноска/.

Лихва за забава по договор за заем: 13.59 лв. (тринадесет лева и 59 стотинки) за периода от 10.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Лихва за забава по договор за допълнителни услуги: 50,97 лв. (петдесет лева и 97 стотинки) за периода от 10.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, Законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като прави частично признание на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

От приложеното ч.гр.д.№2822/2021г. по описа на ПлРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите, както следва : Главница по договор за заем: 1 947.45 лв. (хиляда и деветстотин четиридесет и седем седем лева и 45 стотинки),

Договорна лихва по договор за заем: 271.95 лв. (двеста седемдесет и един лева и 95 стотинки) за периода от 09.04.2020 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 09.01.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска), Сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги: 1166.80 лв.

(хиляда и сто шестдесет и шест лева и 80 стотинки), за периода от 09.04.2020 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 09.01.2021 г. /падеж на последна вноска/,

Лихва за забава по договор за заем: 13.59 лв. (тринадесет лева и 59 стотинки) за периода от 10.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда,

Лихва за забава по договор за допълнителни услуги:

50,97 лв. (петдесет лева и 97 стотинки) за периода от 10.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, Законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателно изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 69,02лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за заем МicroCredit № 9002-00019522 и Договор за допълнителни услуги към: МicroCredit № 9002-00019522 между длъжника и „Микро кредит“АД и Договор за цесия от 16.01.2015г. с Приложение№1/10.062020г.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

4

№6897/2021год. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и не е намерен длъжника, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Не е спорно, че на 04.03.2020 г. между „Микро Кредит" АД и Б. АНТ. М. е сключен Договор за заем № 9002-00019522, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 2000,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 2000,00 лева, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия.