Разпореждане № 38217 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 38217 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110103837 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по Искова молба с вх. № 26859/28.01.2026 г., подадена от В. Ц. П. срещу „ЙБ“ ЕАД, в която е посочено, че се предявява иск с правна квалификация чл. 124 ГПК и чл. 81, ал. 1 ЗЗД с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите предмет на издадената Заповед за изпълнение № 13324/2022 г. поради настъпила невиновна възможност за изпълнение, породена от непреодолима сила, въпрос, който не е бил предмет на разглеждане по същество в нито едно от производствата до сега.

С Разпореждане № 21938/16.02.2026 г. съдът е указал на ищеца да посочи дали предявява нов иск или поддържа вече заявения, като при твърдение за нов иск изложи фактите и обстоятелствата в негова подкрепа.

В изпълнение на указанията ищецът с Молба с вх. № 88357/19.03.2026 г. изрично заявява, че предявява нов отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 81, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че не дължи сумите по Заповед за изпълнение № 13324/2022 г. по ч. гр. д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, а именно 456,31 лв.

- главница, законна лихва и разноски, като основава претенцията си на твърдения за задържане под стража, последвал домашен арест в периода, в който са се натрупали сумите, които са предмет на заповедта. Това довело до невъзможност да ползва услугите и невъзможност да плаща. За всичко това уведомил ответника чрез своя адвокат.

От правна страна съдът намира следното:

При служебната проверка за допустимост на иска съдът намира, че предявената претенция е недопустима. От Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4335/2022 г. се установява, че процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила. Съгласно чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила.

1

След влизането в сила законът допуска защита на длъжника само по специалните редове на чл. 424 ГПК — при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни или набавени в срока за възражение — и на чл. 439 ГПК — само въз основа на факти, настъпили след производството, по което е издадено изпълнителното основание. Извън тези специални хипотези общият установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим, а преценката дали се твърдят релевантни новооткрити обстоятелства по чл. 424 ГПК е въпрос на допустимост, а не на основателност на иска.

В случая самият ищец извежда спорното си право от факти, които по собствените му твърдения са настъпили още през 2021 г. — задържане под стража, домашен арест и опит за уведомяване на оператора чрез адвокат. Следователно това са обстоятелства, които са били известни на ищеца преди стабилизирането на заповедта за изпълнение и не могат да бъдат квалифицирани нито като новооткрити обстоятелства, нито като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 ГПК. Не се твърдят и факти, настъпили след влизане в сила на заповедта, които да могат да се релевират по чл. 439 ГПК. Поради това за ищеца липсва правен интерес от водене на общ отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането, удостоверено с влязлата в сила заповед.

Не променя горния извод обстоятелството, че ищецът обозначава претенцията си като „нов иск“. По съдържанието на обстоятелствената част и петитума се търси установяване на недължимост именно на вземането, материализирано във влязлата в сила заповед за изпълнение.

По изложените съображения исковата молба следва да бъде върната като недопустима, а производството по делото — прекратено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА Исковата молба с вх. № 26859/28.01.2026 г., уточнена с Молба с вх. № 88357/19.03.2026 г., подадена от В. Ц. П. срещу „ЙБ“ ЕАД, ЕИК ******, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 81, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 13324/2022 г., издадена по ч. гр. д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3837/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 175 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2