Протоколно определение № 1090 от 25.02.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1090 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Н. Атанасов

Съдебни

Емил Тр. Стоянов заседатели: Маргарита Ил. Панайотова

Смоленова при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева и прокурора Н. С. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Н. Атанасов Частно наказателно дело № 20251100205730 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Съдебното заседание започва със закъснение, поради изчакване освобождаването на съдебна зала.

ПРЕДСEДАТЕЛЯТ на съдебния състав запитва страните дават ли съгласие да се извърши звукозапис на съдебното заседание, който звукозапис ще послужи единствено и само за нуждите на протокола, като уведомява страните, че звукозаписът се пази три дни, след което се унищожава.

СТРАНИТЕ (поотделно): Не възразяваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на съдебния състав разпореди да се изготви звукозапис на съдебното заседание.

ОСЪДЕНИЯТ Ц. И. Ц., редовно уведомен, се явява лично, доведен от органите на Съдебна охрана.

В съдебната зала се явява и определеният за служебен защитник на осъдения АДВ. А. И. М. от САК.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Не възразявам адв.М. да ме представлява в настоящия процес. Нямам упълномощен защитник.

1

АДВ.М.: Запозната съм с делото.

Готова съм да поема защитата на осъденото лице.

С оглед изявлението на осъдения Ц. и предвид липсата на упълномощен от него защитник, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв. А. И. М. за служебен защитник на осъдения Ц. И. Ц. от САК.

СГП се явява прокурор НИКОЛОВА.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ СЕ самоличността на осъденото лице, както следва:

Ц. И. Ц. - роден на **** година в гр. Червен бряг, адрес с. Сухарче, община Червен бряг, българин, български гражданин, основно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни на осъденото лице правата, които има в настоящото производство.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбирам правата, които имам.

Нямам искания за отводи.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме възражения и искания за отводи.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото с прочитане предложението на СГП.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на СГП.

Няма да соча други доказателства.

2

АДВ. М.: Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от страна на страните, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: В СГП е получена за изпълнение присъда по НОХД № 597/2024 година на СГС по отношение на Ц. И. Ц. с ЕГН **********, с която е наложено наказание пет години и четири месеца „лишаване от свобода“, като наказанието следва да се търпи при първоначален „строг режим“, съдебният акт е приведен в изпълнение с начало 12.03.2025 г.

След преглед на материалите по преписката, свидетелството за съдимост на осъдения, писмо от ВКП, отдел „Съдебен“ до СГП, с който се дават указания СГП да внесе в СГС предложение по чл. 308 от НПК, предложение по чл. 306 от НПК, писмо на Министерство на правосъдието на Унгария, в което се сочи, че осъденият не е нарушил реинтеграционното задържане и поради това не следва да търпи останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ считам, че са налице основанията за групиране на двете присъди, а именно присъдата на Унгария с № 9.B.123/2022/5, издадена от Общински съд Кишкунхолош на 25.04.2022 г., потвърдена от Апелативен съд – град Кечкемет № 2. Bf.366/2022/20 от 15.12.2022 г., влязла в сила на 15.12.2022 г. с изпълнително деяние на 26.01.2022 г., с която е наложено наказание три години и шест месеца „лишаване от свобода“ с присъда по НОХД № 546/2021 г. на РС – Мездра, по която изпълнителното деяние е на 08.09.2021 г., присъдата е влязла в сила на 04.07.2023 г., наказанието е шест месеца „лишаване от свобода“. Деянията по двете присъди са извършени преди влизане в сила, на която и да е било от тях.

Горното е във връзка с приложението на Рамково решение № 675/2008 г. на Съвета на ЕС от 24.08.2008 г. трансферирано във вътрешното ни законодателство в чл. 8, ал. 2 от НК, както и Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета задължението за приложение на практиката на СЕС решение по дело С № 171/2016 г. и С №554/2014 г. на Съвета на ЕС, решение № 132/10.07.2019 на ВКС, наказателно дело № 311/2019 г. на Първо 3 наказателно отделение, мотивите на решение № 244 на САС по наказателно дело № 98/2025 г. за възобновяване на производството по групиране на наказанията.

Горното е във връзка с приемането на последиците от чуждестранни съдебни решения дори когато не са признати и приети за изпълнение по реда на чл. 465 от НПК. Считам, че независимо от това, че унгарската присъда не е призната и приета за изпълнение са налице основания за групиране по двете присъди.

С оглед на горното, както и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 23, вр. чл. 25 от НК предлагам да бъде извършено групиране между наказанията по двете присъди, а именно присъдата на Унгария посочена цифрово и текстово по-горе, с която е наложено наказание три години и шест месеца „лишаване от свобода“ с присъдата на РС – Мездра по НОХД № 546/2021 г., по която изпълнителното деяние на 08.09.2021 г., влязла в сила на 04.07.2023 г. наказанието по която е шест месец „лишаване от свобода“, като моля да определите едно общо наказание три години и шест месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при „строг“ режим.

Правя искане да бъдат приспаднати всички периоди на задържане на осъдения по двете наказателни производства, по ЗМВР и по НПК, както и времето през което същият е търпял на наказание „лишаване от свобода“.

АДВ. М.: Моля да оставите така формулираното искане без уважение.

Считам, че същото е неоснователно. Това искане на практика преповтаря искането на Районна прокуратура – Мездра, по което се е произнесъл РС Мездра и го е уважил с решение № 322/2023 г. Това производство по искане на гл. прокурор е възобновено и определението на съда, с което е извършена исканата кумулация е отменено по съображения подробно изложени в мотивната част на акта на САС.

Съдът изрично е посочил, макар и да е спорен за мен този въпрос, практиката на съдилищата е противоречива, въззивният съд е приел, че няма пречка без да бъде призната присъдата на чуждестранния съд да бъде извършена кумулация, но едновременно с това е отбелязал, че при определянето на едно общо най-тежко наказание из между присъдите на българския и чуждестранен такъв не би следвало това да води до 4 преразглеждане на наказанието наложено на осъдения от чуждестранния съд, в случая унгарския.

Подчертал е също така, което е безспорен факт установен по делото, че волята на унгарските власти е очевидна осъденото лице не да изтърпява докрай наложеното му наказание „лишаване от свобода“, а да го замени с т.н. в Унгария реинтеграционен арест.

От материалите по делото и кореспонденцията с унгарската страна става ясно, че този реинтеграционен арест не представлява предсрочно условно освобождаване. Това е наказание различно каквото ние в нашето законодателство нямаме. За да изтърпи остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, т.е. за да бъде нарушен този реинтеграционен арест, според кореспонденцията водено с унгарската държава и Министерство на правосъдието и съда в Кечкемет г-н Ц. е трябвало да се завърне наново на територията на Република Унгария преди изтичане на срока, който му е определен, а този срок е 25.07.2025 г. И тъй като този срок е изтекъл и г-н Ц. не е нарушил условията на реинтеграционния арест Министерство на правосъдието на Унгария в нарочно писмо заявява, че той не следва да търпи това наказание.

Също така виждаме от материалите по делото, че във връзка с осъждането на Ц. в Унгария не са предприемани действия за предаването му за изпълнение на наказанието в България и изрично е посочено, че съдът в Кечкемет, Апелативният съд не е направил запитване до съд по местоживеенето на Ц. с цел признаване на присъдата и изпълнение на наказанието в Република България.

В този ред на мисли считам, че да се извърши кумулация при която замененото на практика наказание „лишаване от свобода“ да бъде отново трансформирано в наказание „лишаване от свобода“ това би било незаконосъобразно, недопустимо нарушение на принципа, че при изпълнение на наказанието от българската държава тя не може да нарушава режима на наказание, което е определено от унгарската страна.

Тук бих могла да посоча една аналогия, която сезирам с разпоредбата на чл. 468, ал. 5 от НПК, касае се за процедура по изпълнение на решението, с което е призната присъдата на чуждестранен съд. В ал. 5 законът казва „… Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието „лишаване от 5 свобода“ по признатата присъда, когато държавата чийто съд я е постановил съобщи за амнистия, помилване и друга причина, поради която понататъшното изпълнение на присъдата е недопустимо…“. Считам, че точно в такава хипотеза сме поставени. В случая имаме писмо от Министерство на правосъдието, с което се казва, че г-н Ц. не следва да търпи по никакъв начин неизтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“.

В този смисъл, моля да оставите без уважение искането за кумулация.

СЪДЪТ предостави право на лична защита на осъдения.