Решение № 337 от 12.10.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. гр.Велинград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100172 по описа за 2026 година

Предявени са от И. Ф. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.

„Цанко Церковски" №5, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София 1712, район Младост, ж.к.

Младост 3, Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска да се обяви за нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1411372, сключен на 13.12.2024 г. и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, с който ищецът иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 1200 лв., като изплатена от него на ответника за периода от 13.12.2024 г. до 27.02.2026 г. без правно основание.

С исковата молба ищецът излага, че на 13.12.2024 г. сключил договор за предоставяне на потребителски кредит № 1411372, по силата на който му били предоставени в заем сума в размер на 7000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 23,33 % и годишен процент на разходите - 49,66 %. Сочи, че бил договорен срок за погасяване на заема - 18 месеца с месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план към договора. Твърди, че по силата па чл.

5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита. Излага, че на 13.12.2024 г., сключил с посредничеството на ответното дружество, договор за гаранция/поръчителство/ с „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД/ МУЛТИТЮУД. Сочи, че дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 5924 лв. за срока на действие на кредитния договор, таксата се дължи разсрочено на 18 месечни вноски, които се кумулират към 1 падежните вземания по погасителния план. Твърди, че ответното дружество му е предоставил обединен погасителен план, в който е посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя. Излага, че е усвоил изцяло заемния ресурс и е изплатил всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство. Сочи, че извършените от него плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението му да възстанови главния дълг, са лишени, съгласно чл. 23 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД, от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни, поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Твърди, че кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 23,33 % не съответства на записаната лихва от 2450 лв.. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66 %/.

Излага, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата - възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договор размер на ГПР от 49,66 %, което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл. 4 от същия относно приложимия ГПР.

Твърди, че по арг. на чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и нищожността на клаузата на чл. 4 от спорния договор за кредит има, съгласно чл. 22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка. Сочи, че кредитният контракт е изначално недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК, кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Поради изложено моли съда да уважи предявените искове. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество, депозира отговор, с който оспорва исковете изцяло и моли да бъдат отхвърлени в цялост. Твърди, че ищецът доброволно е избрал обезпечение чрез „Мултитюд Банк“ (Малта) и твърдението, че това е било задължително условие за отпускане на кредита, е невярно. Излага, че договорът за гаранция представлява самостоятелно правоотношение между ищеца и „Мултитюд Банк“ (Малта), по което „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е страна, поради което евентуални претенции относно неговата действителност следва да бъдат насочени срещу надлежния ответник. Сочи, че не са налице предпоставките за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, нито за неравноправна договорна клауза по чл. 143 ЗЗП, тъй като преди сключването на договора ищецът е получил Стандартния европейски формуляр, договора за кредит и договора за гаранция, съдържащи информация относно условията на кредита, избора на 2 обезпечение и дължимото възнаграждение към гаранта, и след като се е запознал с всички документи, ищецът е потвърдил сключването на договора чрез SMS код. Твърди, че възнаграждението по договора за гаранция не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите, тъй като гаранцията е самостоятелна възмездна услуга, предоставяна от трето лице и избрана от самия кредитополучател, поради което, твърдението за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК е неоснователно.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и същото се установява от събраните поделото писмени доказателства, че на 13.12.2024 г. между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и И. Ф. И. като кредитополучател-потребител е сключен от разстояние Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1411372. По силата на договора кредиторът е предоставил на потребителя заем в общ размер на 7 000 лв., като съгласно чл. 2 и чл. 3 от договора заемната сума е разсрочена за погасяване на 18 месечни вноски с първа падежна дата 12.01.2025 г., при посочен годишен лихвен процент от 23,33%, възнаградителна лихва в размер на 2 450 лв и обща дължима сума за връщане от 9 450 лв. В чл. 4 от договора е посочено, че общият разход по кредита е 2 450 лв. , а годишният процент на разходите е 49,66%, като липсва посочване на конкретните компоненти и допусканията, въз основа на които е изчислен този процент.

Съгласно чл. 5 от кредитния договор кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ (с предходно наименование „Ferratum Bank“) в полза на дружеството кредитор. Видно от съдържанието на кредитния договор във връзка с кредита е начислено възнаграждение за предоставяне на гаранция в общ размер на 7 420 лв., разсрочено на 18 месечни вноски, дължими заедно с погасителните вноски по кредита по сметка на кредитора.

От приетите по делото първоначално и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, изготвени от вещото лице М. Л., както и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, които съдът кредитира изцяло като обективни, компетентни и безпристрастни, се установява следното: При предоставена главница от 7000 лв. срок на погасяване 18 месеца и договорен годишен лихвен процент от 23,33%, размерът на дължимата договорна лихва възлиза на 1 363,26 лв., а не на записаната в договора сума от 2 450,00 лв. Изчисленият по законовата формула ГПР при тези параметри е 25,99%, а не посоченият в договора ГПР от 49,66%;

За гаранцията е начислена такса в общ размер на 7 420 лв. При включване на тази такса в общите разходи по кредита реалният годишен процент на 3 разходите възлиза на 228,68%;

По процесния договор кредиторът е отчел цялостно погасяване на задълженията на дата 15.01.2025 г., уточнена от вещото лице в съдебно заседание на 01.10.2026 г. в общ размер на 8 752,24 лв. От посочената сума са погасени вземанията, както следва: главница – 7000 лв., договрна лихва 454,49 лв, гаранция – 1228,44 лв., такса за предсрочно погасяване на кредита 69,31 лв.

Общата сума на извършените плащания над чистата стойност на главницата от 7 000 лв. възлиза на 1 752,24 лв., равняващи се точно на 895,91 евро. Погасяването на общата сума от 8 752,24 лв. е осъществено чрез две плащания: 305,87 лв. внесени от ищеца със собствени средства, и 7 217,93 лв. чрез рефинансиране.

От правна страна, съдът намира следното:

По иска за недействителност на договора:

Съдът намира, че искът е основателен по следните съображения:

Сключен е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, по който ищецът има качеството на потребител по чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът – на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК и § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Спрямо договора намират задължително приложение императивните разпоредби на ЗПК, за спазването на които съдът следи и служебно. В процесния договор се констатират няколко нарушения на императивните правила на чл. 22 ЗПК.

Установено е неизпълнение на задължението за включване на възнаграждението за гаранция в общия разход по кредита. По дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ включва всички разходи, комисиони, такси и възнаграждения от всякакъв вид, свързани с договора, които са известни на кредитора и които потребителят заплаща, включително разходите за допълнителни услуги, когато сключването им е условие за получаване на кредита или за предоставянето му при предлаганите условия. В настоящия случай обезпечението чрез гаранция от посочено от кредитора свързано юридическо лице („Multitude Bank“ / „Ferratum Bank“) е инкорпорирано в чл. 5 от самия договор за кредит, възнаграждението за гаранция от 7420 лв. е предварително известно на кредитора и е събирано от него чрез обединен погасителен план. Изборът на това обезпечение е бил предварително определен от кредиодателят. Следователно възнаграждението за гаранция представлява разход за допълнителна услуга, пряко свързана с кредита, и невключването му в обявения ГПР нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност по чл. 22 ЗПК.

Освен горното, с оглед реалния размер на разходите за гаранция действителният ГПР по кредита възлиза на 228,68%, което представлява драстично превишение на законовия праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, равняващ се на 4 петкратния размер на законната лихва. Тази правна конструкция цели скрито оскъпяване на кредита и представлява заобикаляне на императивния законов таван, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК съставлява самостоятелно основание за нищожност.

Поради изложените пороци предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК следва да бъде уважен, като Договор за потребителски кредит № 1411372 от 13.12.2024 г. бъде признат за недействителен в неговата цялост.

По иска с правно основание чл. 34 ЗЗД, във връзка с чл. 23 ЗПК.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение всички извършени от заемателя плащания над чистата стойност на главницата са лишени от правно основание и подлежат на връщане от кредитора.

По делото е безспорно установено, че чистата стойност на отпуснатия кредит възлиза на 7 000 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по счетоводни данни на ответника задълженията по процесния договор са изцяло погасени на 15.01.2025 г. със сумата от 8 752,24 лв., от която 7 000,00 лв. са отнесени за главница, 454,49 лв.– за договорна лихва, 1 228,44 лв.– за гаранция, и 69,31 лв.– за такса за предсрочно погасяване. Следователно платената над чистата главница сума възлиза на 1 752,24 лв., равняваща се на 895,91 евро.