Определение № 3196 от 28.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3196 гр. София, 28.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502954 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на П. Ж. П. срещу разпореждане № 18926/28.07.2025г. по гр.д. № 13332/24 по описа на СГС.

Производството е образувано въз основа на документ, изпратен на СГС от ВКС, озаглавен „жалба“ с написан ръкописен текст върху съобщение за връчване на разпореждане № 18926/28.07.2025г. по гр.д. № 13332/24 по описа на СГС, без да е посочено изрично кой акт се обжалва, но съдът приема, че с него се обжалва акта, който е бил връчен на П. Ж. П. с това съобщение.

В частната жалба е записано дословно: „основание чл. 288 НК чл. 54 ХЕС, съдия Е. Г. отвод чл. 54 ХЕС, чл. 212 НК чл. 216 НК чл. 288 НК чл. 6 ЕКЗП чл. 17 ХЕС, съдията стои от другата страна на правосъдието, съдия Е. Г.

СГС София върши действия над закона и произвол чл. 54 ХОПЕС, съдия Е. Г. демонстрира произвол, съдия Е. Г. прекрати безпричинно с произвол осем дела за да прикрие ОПГ чл. 212 НК, моля ВКС да възстанови всички дела прекратени от съдия Г., против съдия Г. са заведени 8 дела в СРС за имотната мафия да момента няма образувано дело чл. 54 ЕС“.

Препис от частната жалба не следва да се изпраща.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

В същата не е формулирано нито конкретно оплакване срещу посоченото обжалвано разпореждане, нито искане за неговата отмяна.

Въпреки това настоящата инстанция приема, че се обжалва посоченото разпореждане, като се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно и следва да процедира, като при подадена бланкетна жалба срещу същото.

Постановеното разпореждане е законосъобразно.

1

Производството по гр.д. № 13322/24 по описа на СГС е било образувано въз основа на подадена „искова молба“ вх. № 328499/16.11.2023г. на СРС от П.

Ж. П., първоначално пред СРС. Въпреки всички усилия положени от поредица от докладчици по делото от СРС и СГС, не е било уточнено срещу кого е подадена молбата, какво се твърди в нея и какво е искането отправено до съда.

Заявяват се неуточнени претенции за обезщетение в размер на 1 000 000 лв., като не са посочени ответници. В молба вх. № 133238/02.12.2024г. се твърди „че се претендира имот в гр. Хасково, кв. Болярово“. Отделно молбите изобилстват от нападки и обвинения срещу съдии и други лица.

С обжалваното разпореждане, СГС е приел, че не е надлежно сезиран с искова молба, като представените такива не могат да се преценят като искова молба, като съдът не дължи процесуални действия по такава молба.

Настоящата инстанция намира, че постановеното разпореждане е законосъобразно. Действително на основание чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. В същото време на основание чл. 3 от ГПК, страните са длъжни да упражняват предоставените им права по процесуалния закон добросъвестно. Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор (така Решение № 51 от 30.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1977/2013 г., II т. о., ТК). В случая, тъй като в депозираните молби липсват както конкретни фактически твърдения, така и твърдения за нарушени права на П.

Ж., а са изброени безразборно факти и текстове от правни норми, то не би могло да се приеме, че подадения документ сезира надлежно съда за защита на конкретни права на лицето, нито може да се определи вида на търсената защита. Вярно е, че съдът дължи съдействие за уточняване на претенцията на лицето, което подава молбата, но това съдействие се простира в рамките на чл.

129 от ГПК във вр. чл. 127 от ГПК, като съдът не може да принуди лицето да предяви конкретни права.

С оглед изложеното и тъй като не са изложени никакви конкретни оплаквания срещу разпореждането, които да бъдат установени, САС намира, че същото следва да бъде потвърдено.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 18926/28.07.2025г. по гр.д. № 13332/24 по описа на СГС, с което е върната молбата на П. Ж. П., вх. № 328499/16.11.2023г. по описа на СРС.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3