Определение № 209 от 02.10.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 326/2024
- Вид
- Определение № 209
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 02.10.2024
- Състав
- Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 209 гр. Варна, 01.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600326 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:
Производството е по жалба от осъденото лице А. Н. срещу определение в протокол № 843/11.09.2024 г. по ЧНД № 1005/24 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че мотивите на решаващия съд относно липсата на една от предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице са неправилни, поради което се иска отмяна на постановеното определение, респ. уважаване на молбата. Отправя се и искане за насрочване на делото в открито съдебно заседание за събиране на доказателства от работодатели и семейната среда, което въззивният състав намира за ненужно, тъй като източниците в затворническото досие и приобщените в първоинстанционното дело материали съдържат достатъчно факти, които позволяват решаването на делото.
Жалбата е основателна по следните съображения:
С обжалваното определение първоинстанционният съд е констатирал наличието на обективната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, но е приел, че при неизтърпяна част от 5 години, 6 месеца и 12 дни, е „…твърде оптимистично да се счита, че целите на наказанието са изпълнени в пълнота….“, което е в противоречие с обвързващата съдебна практика – Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.. Същевременно, отново неправилно, в подкрепа на това становище се е позовал на неотносим към изводите в настоящото производство източник – психиатрична и психологическа оценка на осъдения към момента на извършване на деянието и по време на съдебния процес.
Взетото крайно решение да се откаже предсрочното условно 1 освобождаване, е в противоречие и с всички констатации относно резултатите от корекционната дейност, иначе надлежно отбелязани в определението – добри характеристични данни и множество награди, продължителна трудова дейност, осмисляне и оценка на извършеното, липса на криминогеннна среда и влияние, последователни промени на режима до лек, снижаване на риска от рецидив до 15 точки, спазване на дисциплината, участие в изпълнението на присъдата.
Заключенията въз основа на оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС и работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата му в случая са еднозначни и подкрепени от компетентните за това длъжностни лица в мястото на изтърпяване, и те са в смисъл, че и двете предпоставки в чл.70, ал.1 от НК са налице. Според последното препланиране на индивидуалния план за изпълнение на присъдата от 08.06.2023 г., което се сочи за актуално, са поставени задачи с продължителност една година, която вече е изминала.
Неясно въз основа на какви данни, първоинстанционният съд е посочил, че за лишения от свобода проблемна зона остава и се явява справянето с общия фактор агресия – подобни заключения не се откриват в никое от представените изследвания и документи.
От възможността по чл.70, ал.1 от НК следва да се ползват осъдени лица, при които поправителният процес е завършен и поради това понататъшен престой в затвора не е необходим, а за осъдения Н. се налага именно такъв извод.
Институтът на предсрочното освобождаване произтича пряко от принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанията, който дава възможност след изтичане на определен период от време тежестта на изпълнението да се постави в зависимост от поведението на осъденото лице.
Т.е. от поведението на осъдения и от осъзнаване на важността на поправителния процес, до голяма степен зависи в какви условия той ще изтърпи наказанието си и кога ще бъде освободен. Принципът на прогресивната система се проявява чрез изменение на режима в по-лек, зачитане на положен труд за намаляване срока на наказанието, преместване от един тип пенитенциарно заведение в друг, помилване за част или за целия остатък на наказанието, предсрочно и условно предсрочно освобождаване.
Очевидно е, че прогресивната система вече е приложена в цялост спрямо осъдения Н., по отношение на който се регистрират три от възможните й проявления – изменение на режима в най-лекия възможен, преместване в затворническо общежитие от открит тип и зачетени от работа близо две години.
Въз основа на всички данни за поведението на осъдения и резултатите от корекционната работа с него, изводими от приобщените материали по делото и затворническото досие, които са отбелязани, без да им се отдаде нужното значение в окръжния съд, настоящият съдебен състав счита, че наличните доказателства за поправянето на А. Н. са достатъчни да обосноват 2 извод, че по-нататъшният му престой в затвора би бил неоправдан, и че целите на наказанието ще са възможни и без да се продължава ефективното му изтърпяване.
Споделя се необходимостта от налагане на пробационна мярка, отбелязана в доклада на съответната служба. Пробационните мерки по своята същност са насочени към контрол и въздействие, каквито са необходими и целесъобразни като приложение спрямо лице, освободено от доизтърпяване на пълния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено му за такова тежко престъпление, и в частност мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Намесата от страна на пробационните служители ще е благоприятна в рамките на продължаващия период на поправяне, и то във възможния максимален срок от три години, доколкото остатъкът на наказанието се явява по-голям. Контролът и наблюдението над осъденото лице ще са необходими, за да бъде предотвратена възможността за отклонение от изградените към момента положителни ресурси и механизми, и достигнатите вследствие на корекционното въздействие положителни промени.
Изложеното обуславя отмяна на постановеното в първоинстанционния съд определение, за това и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението в протокол № 843/11.09.2024 г. по ЧНД № 1005/24 г. на Окръжен съд Варна и ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно А.
Н. Н., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част на наказанието лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, наложено му по НОХД № 91/2018 г. на Окръжен съд Варна.
УСТАНОВЯВА изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието към датата на освобождаването.
ПОСТАНОВЯВА изпълнение на пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в период от три години.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3