Решение № 260210 от 27.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, ……….. 2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ

ДЕЧЕВ

РОСИ МИХАЙЛОВА

При участието на секретаря Даниела

Генчева в присъствието на прокурора Благовест Байраков, след като разгледа докладваното от съдия Дечев в.н.о.х.д. № 1743 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С решение от 17.10.2019 г., постановено по НОХД № 15566/2017 г., по описа на СРС, НО, 1- ви състав е признал обвиняемия Р.Т.М. за виновен в това, че на 14.07.2016 г., около 09:50 часа в гр. София, на бул. „Царица Йоана“ в близост до кръстовището с бул. „Луи Пастьор“ в района на магазин „Домко“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Лада“, модел „Нива“ с рег. №********нарушил правилата за движение – чл. 6, т. 1, пр. 4 от Закона за движение по пътищата и чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата – „Като участник в движението не съобразил своето поведение с пътната маркировка и предприел маневра /завой на ляво или обръщане в обратна посока/ при наличие на надлъжна пътна маркировка М2-ППЗДвП – двойна непрекъсната линия при положение, че на пътните превозни средства им е забранено да я застъпват или пресичат“, вследствие на което възникнал удар с мотоциклет „Кавазаки Z 1000“ с рег. № ********В с водач Я.Я.Н.и по непредпазливост причинил на Я.Я.Н.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, което му е причинило трайно затруднение в движението на горен десен крайник за срок по-голям от 30 дни, като ударът е бил предотвратим при условията на спазване на безопасна дистанция от страна на водача на мотоциклета – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

На основание чл. 78а, ал. 4, вр. с чл. 343 г от НК, съдът е лишил обвиняемия Р.Т.М. от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил обвиняемия Р.Т.М. да заплати направените по делото разноски в размер на

367.08 лева в полза на държавата, по сметка на СДВР, и по сметката на СРС сума в размер на 908.18, както и 10 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против постановеното решение, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на обвиняемия М. – адвокат Л.Т., в която решението на СРС се определя като неправилно и незаконосъобразно, поради което се желае неговата отмяна.

След запознаване с мотивите към съдебния акт, е постъпило и допълнително изложение към въззивната жалба, в което защитата излага аргументи за предубеденост на съдебния състав, постановил атакуваното решение, респ. наличие на основание за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е отказал да приобщи показанията на свидетелите Н. и А. от досъдебното производство при заявено от защитата съгласие за това, въпреки наличието на множество съществени противоречия между твърденията им от двете фази на процеса. Сочи се, че е налице основателно съмнение, както по отношение на достоверността на показанията им, така и относно обстоятелството дали изобщо двамата са присъствали на мястото на ПТП. Според жалбоподателя, районният съдия е показал предубеденост относно вината на подс. М., като е приел, че същият умишлено не е запазил местопроизшествието, с цел да прикрие неправомерното си поведение, при липса на доказателства за такъв извод и без да съобрази, че е невъзможно обвиняемият да извърши оглед на местопроизшествието, в което лично е участвал. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил показанията на свидетелите А.,Г.и М., подкрепящи тезата на обвиняемия. Отделно от това се твърди, че съдебният състав недопустимо се е ползвал от показанията на свид.

М. от досъдебното производство, без да ги е приобщил към доказателствената маса чрез прочитането им по ред на чл. 281 от НПК. На следващо място се твърди, че съдът превратно е обсъдил заключенията на вещото лице В., вместо да приеме, че липсват обективни факти, които да определят точно траекторията на движение на двете МПС, скоростта им и мястото на удара. Посочва се, че приетото от съда място на настъпване на ПТП, различно от установеното посредством разпитите на обвиняемия, свид. М., свид. А. и свид.Г.е плод на недопустими предположения от състава на съда. Твърди се, мотивите към обжалвания съдебен акт са противоречиви и неразбираеми, до степен на липсващи такива. Прави се искане за повторен разпит на свидетелите С. Н. и Т. А. поради съществени противоречия на показанията им от съдебната фаза с тези от досъдебната. Моли въззивния съд да отмени решението на СРС и вместо него да постанови ново оправдателно решение или да го отмени и върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В разпоредително заседание, въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е обжалвано в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред настоящата инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, служебният защитник на обвиняемия – адв. Т., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, по изложените в тях съображения. Намира, че атакуваният съдебен акт не отговаря на изискванията на чл. 303 и чл. 304 от НПК, тъй като не почива на събрани по надлежния ред и годни доказателства, а е основан на предположения. Сочи, че първостепенният съд не е преценил достатъчно задълбочено показанията на свидетелите Н., Н. и А.. В тази връзка подчертава, че са налице противоречия в депозираните от тях показания на досъдебното производство по отношение на обстоятелствата – местена ли е колата, както и посоката на движение на Н. и А.. Отбелязва, че съдебният акт на първата инстанция е постановен от незаконен състав, при наличие на предубеденост във вината на обвиняемото лице и без обсъждане на показанията на свидетелите, които ползват защитата. Фиксира вниманието на съда върху описанието дадено от свидетелите на обвинението относно механизма на настъпване на ПТП, което според защитата не отговаря на белезите върху автомобила, които са настъпили в предния ляв калник, предна лява врата и предното стъкло. Посочва, че мотоциклетът на пострадалия се е движел неправомерно в насрещното движение и попътно на автомобила на обвиняемия М.. Позовава се на заключенията на допълнителната АТЕ и ВТЕ експертизи, от които според защитника се установява, че мястото на удара е веднага след стоп линията в най-лява лента и при навлизане от страна на подзащитния му в кръстовището, при направен от последния правомерен ляв завой. На тази основа се желае решението на първостепенния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново, с която обвиняемият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд. Алтернативно се моли за намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, в случай че въззивният съд не възприеме аргументите за незаконосъобразност и неправилност на първостепенния съдебен акт.

Обвиняемият Р.М. се присъединява към развитите от адв. Т. доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира въззивната жалбата за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е признат за виновен.

В правото си на последна дума, обвиняемият Р.М. заявява, че е извършил правомерна маневра – ляв завой в зоната на кръстовище, което има секция за ляв завой. Посочва, че мотоциклетистът се е движел изцяло в платно за насрещно движение, на което няма право. В заключение моли въззивния съд да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК при направено искане от обвиняемия и неговия защитник на основание чл. 248, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 252, ал. 1 от НПК. За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд независимо от спецификата на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК, е събрал и проверил отново всички гласни доказателствени средства. В тази насока въззивнaтa инстанция намира, че първоинстанционния съд е осигурил справедлив процес на обвиняемия, като е изслушал обясненията му, провел е непосредствен разпит на вещите лица по назначените и изготвени по делото експертизи, осигурил е възможност на обвиняемия и защитника му да поставят въпроси и да изразяват възражения, като непосредствено са събрани и показанията на всички свидетели – очевидци на инкриминирания инцидент.

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Обвиняемият

Р.Т.М., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

На

14.07.2016 г. около 09:50 часа, обвиняемият Р.М. управлявал лек автомобил марка „Лада“, модел „Нива“ с рег. №********/служебен автомобил на ОПП-СДВР, със съответните отличителни знаци/ в гр. София, по бул. „Царица Йоана“ до кръстовището с бул. „Луи Пастьор“. На предната дясна седалка в превозното средство до обвиняемия пътувал неговия колега – свидетелят Б. М.. Бул. „Царица Йоана“, в района на местопроизшествието се състоял от две пътни платна, всяко от които било предназначено за движение на МПС в двете посоки, като двете платна били отделени едно от друго с двойна непрекъсната линия тип М-2 от ЗДвП. Платното на бул. „Царица Йоана“, в посоката на движение на обвиняемия било разделено на три ленти за движение – лява, предназначена за движение на ляво (към бул. „Луи Пастьор“), средна, предназначена за движение в права посока и дясна, която била предназначена за движение в права посока и завой надясно.

Полицейския автомобил на обвиняемия М. се движел в лявата лента за движение на бул.

„Царица Йоана“ в посока кръстовището с бул. „Луи Пастьор“. В същото време по бул. „Царица Йоана“, към същото кръстовище, и със същата посока на движение зад полицейския автомобил се движел мотоциклет, марка „Кавазаки“, модел „Z 1000“ с регистрационен номер ******, управляван от свидетеля Я.Я.Н..

Светофарната уредба подала „зелен сигнал“ за превозните средства намиращи се в лентата за движение на двете МПС-та – на обвиняемия М. и свид. Н.. В този момент водачът на лекия автомобил обв. М. внезапно предприел маневра

„обратен завой“, като преди началото на кръстовището, преминал през забранителната маркировка – двойна непрекъсната линия. Свид.