Решение № 260779 от 28.11.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 28.11.2021 Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми септември

Година

2021 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: ДЕНИЦА МАНОЛОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гражданско дело номер 873 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК от ищеца „Мого България“ ООД-гр.София против Г.И.И. за признаване за установено по отношение на ответника вземането за което са се снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 4032/2020г. на Старозагорския районен съд -1856,01лева главница включен в анюитетни вноски с падеж от 03.02.2020г. до 21.07.2020г., 585,48лева неплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетни вноски с падеж от 03.02.2020г. до 21.07.2020г., 5,09лева неустойка за забавени плащания за периода от 03.02.2020г. до 21.07.2020г., 11103,03лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, 10,08лева разходи за данъчни задължения за 2018г., 1032лева разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата, както и направените в настоящото и заповедното производства разноски.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва исковете в писмен отговор като неоснователни.

Делото е образувано по искова молба от ищеца „Мого

България" ООД, вписано в която твърдят, че на 21.01.2021 . им било връчено Съобщение по ч.г.д.№4032/2020г. по описа на PC Стара Загора, 5 с-в, с което ние даден едномесечен срок на основание чл.415(1)т. 1 от ГПК за предявяване на иск срещу Г.И.И. за установяване на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по посоченото ч.г.д. С настоящето в дадения ни едномесечен срок предявяваме следните искове:На 04.12.2019г. между „Мого България" ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК ********* в качеството на Лизингодател и Г.И.И. в качеството на Лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №AG0009692.

В изпълнение на задълженията си Лизингодателят бил придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „Mercedes-benz" модел „Е220", идентификационен номер на рама WDB2110061A079162, per. № СТ1510РМ и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което бил съставен приемо - предавателен протокол от 05.12.2019г. Лизингополучателят заплатил първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 3600,00 лева.

Всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.

Договорен бил срок от 12 месеца, изтичащ на 03.12.2020г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 371,01лева.Лизингополучателят преустановил плащания по договорения Погасителен план. Последното постъпило плащане е от 02.01.2020г.

Към 21.07.2020г. неплатени били: вноска №2 по Погасителен план с падеж 03.02.2020г. до вноска №7 по Погасителен план с падеж 03.07.2020г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения Лизингодателят отправил нарочно уведомление за разваляне на договора до Лизингополучателя и е иззел Лизинговия актив от владението на Лизингополучателя на 21.07.2020г., на която дата е и прекратен лизинговият договор. Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 21.07.2020г., на която дата лизинговият актив бил върнат във владение на собственика - Лизингодател, съставен е нарочен ППП. На основание чл.чл.345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който Договорът за лизинг е в сила между страните, Лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от втора (с падеж 03.02.2020г.) до седма (с падеж 03.07.2020г.) включително и част от осма вноска (за период от 04.07.2020г. до 21.07.2020г.) в общ размер от 2441,49лева, в това число главница в размер на 1856.01лева и възнаградителна лихва в размер на 585.48 лева.На основание чл.15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на втора до седма вноска е начислена неустойка в размер на 5,09 лева към 21.07.2020 г., при съобразяване на нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, както следва:за забава в плащането на вноска №2 по погасителен план с падеж 03.02.2020 г. - 2,9 лева;за забава в плащането на вноска N93 по погасителен план с падеж

03.03.2020г. - 0,93 лева;за забава в плащането на вноска N94 по погасителен план с падеж 03.04.2020г. - 0,3 лева;за забава в плащането на вноска №5 по погасителен план с падеж 03.05.2020г. - 0,31лева;за забава в плащането на вноска №6 по погасителен план с падеж 03.06.2020г. - 0,32 лева;за забава в плащането на вноска №7 по погасителен план с падеж 03.07.2020г. - 0,33 лева.На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 1113,03 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 371,01 лева. На основание чл.8.6. във вр. С чл.8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52- 61 от Закона за местните данъци и такси: за 2019г. в размер на 10.08 лева. Данъците са заплатени по сметка на СО - район Изгрев - по седалище на данъчнозадълженото лице.На основание чл.14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на Лизинговия актив. За целта, са ползвани услугите на трето лице - „Фиксед Асистантс" ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД и „Фиксед Асистантс" ЕООД дължимото възнаграждение възлиза на 540,00 лева с ДДС за издирване и изземване на автомобили до 3,5 тона, ведно с допълнителните разходи за изпълнение н апоръчката. Издадена е фактура N9314/02.08.2020 г. за платеното комисионно възнаграждение и допънителни разходи по изпълнение на поръчката.Съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считаме, че гореописаните суми са дължими ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което молим да постановите решение, с което да приемете за установено, че Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, пк 6000, общ. Стара Загора, ул. Ген. Иван Пашинов, № 45, ет. 2, ап. 8 дължи исковите суми на ищеца. Моля да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убедите във верността на изложените факти на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да постановите решение, с което да приемете за установено, че Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, пк 6000, общ. Стара Загора, ул. Ген. Иван Пашинов, № 45, ет. 2, ап. 8 дължи на „Мого България"

ООД, ЕИК ********* следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0009692:1856,01 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 03.02.2020г. до 21.07.2020г., 585,48 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 03.02.2020 г. до 21.07.2020г., 5,09 лева неустойка за забавени плащания за периода от 03.02.2020 г. до 21.07.2020г. 1113,03 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя 10,08лева разходи за данъчни задължения за 2018г., 1032,0 лева разхофи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда.Молят да им бъдат присъдени разноските, сторени за настоящето производство, включително възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

Молят да им бъдат присъдени разноските, сторени в производството по ЧГД №4032/2020 г. по описа на PC Стара

Загора, 5 с-в .

На основание чл. 131 от ГПК ответникът Г.И.И. представя писмен отговор в който заявява, че не бил съгласен с така предявения граждански иск от ищеца. Въпреки, че предявения иск бил допустим, считал, че не следва да бъде приет в този вид и с тази цена. Не бил съгласен е предявената искова молба от „Мого България“ ООД срещу него, както и договор за финансов лизинг №0009692/04.12.2019г.Мотивите му били следните: Лихвеният процент от договора не бил съобразен с условията и разпоредбите на чл. 10 от ЗЗД. Същият бил многократно завишен от определеният размер на БНБ и наредбата на Министерският съвет.

Начисляването на лихва и неустойка по време на извънредното положение било с мораториум и не действали тези правила със закона за извънредното положение. В случая не следвала да се начислява сумата от 585.48лв. -неизплатена лихва 1113,03 лв. неустойка за прекратяване. Завишени били и разходите за възстановяване на лихвеният актив. Ето защо за него възниквал правен интерес да искал да бъдат отменени и да не му бъдат начислявани по горните суми и да постановите за плащане само сумата от 1856,01лв представляващи главницата по лизинговата вноска.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като поддържа исковете в писмени молби чрез пълномощника си юриск.К..

Ответникът

Г.И.И. се явява лично в съдебно заседание и оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли частично – за признаване за установено вземанията за неустойка за прекратяване на договора в размер на 1113,03лева и за разходи за възстановяване на лизингов актив в размер на 1032лева, като неоснователни, като излага доводи в писмено възражение в срока за писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 09.10.2020г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д.№ 4032/2020г. на СтРС, по което на 15.10.2020г. е издадена исканата от ищеца заповед по чл. 410 ГПК, срещу която на 22.12.2020г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК,/в което излага върдения, че с приемо-предавателен протокол от 21.07.2020г. в 9,45часа в с.Ягода предал на представител на лизингодателя Юлиан Валентинов Касабов взетия от него по Договор за лизинг № AG0009692 автомобил „Мерцедес“ Е220, рег.№ Ст 1510 РМ, с което договорните им отношения били изчистени/, поради което на 19.02.2021г./ в месечния срок по чл.415,ал.4 ГПК/, ищецът е предявил по делото процесните искове.

На 04.12.2019г. страните са сключили при общи условия договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив.

С него ищецът, като лизингодател, се задължил да придобие от посоченото в договора трето лице, посочения в същия договор автомобил, и го предостави след това на ответника за ползване на лизинг, за срок от 12 месеца, при размер на кредита от 3600лева, общ разход по кредита в размер на 852,12лева – лихва върху главницата, включена в общата сума, дължима от лизингополучателя в размер на 4452,12лева, при ГПР в размер на 49,88%/като в погасителния план за лизингови вноски е посочена сума за задълженията от общо 4852,12лева/за 12 анюитетни вноски от по 371,01лева и 400лева първоначална вноска, но представена като получена при сборуване на сумите от 3600лева главница и 852,12лева лихва върху главницата/.