Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 05.07.2022, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Гражданско дело 1136/2021
Вид
Решение № 135
Подписан
05.07.2022
В сила
08.08.2022
Състав
Ивелина Илиева Келлева Бонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68д, ал.2, т. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Бяла, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20214510101136 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез пълномощника: И. Н. Н., юрисконсулт срещу Д. АЛ. Д., ЕГН **********, с която моли съда да постанови решение по силата на което да признае за установено, че Д. АЛ. Д., с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20214510100922/2021 г. на P C Бяла, а именно: 1 745.13 лв. (хиляда и седемстотин четиридесет и пет лева и 13 стотинки), представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2040378; 275.30 лв. (двеста седемдесет и пет лева и 30 стотинки) - възнаградителна лихва за периода 20.07.2019 г. - 20.12.2020 г.; 303.26 лв. (триста и три лева и 26 стотинки) - обезщетение за забава, начислено за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда,както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга.Претендират се разноските по исковото и заповедно производство.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответника депозира писмен отговор, с който оспорва основателността на иска по съображения изложени в същия.

Съдът, като съобрази изложените твърдения в исковата молба, възражения в отговора на същата и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно, и в съвкупност прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 06.06.2019г. между „Кредисимо“ АД и Д. АЛ. Д. , е сключен договор за потребителски кредит № 2040378, по силата на който „Кредисимо“ АД се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит, в размер на 2000,00 лв., при условия посочени в договора и след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление.

1

В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя, ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие.

В чл. 6 е посочен начин на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по Приложение №1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит с условие с погасителен план, неговия размер, срок,брой погасителни вноски,падеж на задължението; фиксиран лихвен процент по кредита от 41.24%; годишен процент на разходите/ГПР/ от 50% и общ размер на плащанията от 2715.12 лв.

На същата дата /06.06.2019г./ е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника,в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство Съгласно договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, както и за всички последици от неизпълнението му. Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1, а именно на 149.69 лв. до падежа на главното задължение-20.12.2020г. За Договора за предоставяне на поръчителство е отразено, че е сключен чрез размяна на електронни волеизявления ,подписани от всяка от страните с електронен подпис съгласно ЗЕДЕУУ, като потребителят е използвал индивидуално генерирания петцифрен код за достъп, получен чрез кратко съобщение по телефона и е използвал този код за попълване и сключване на договора. Същото се отнася и за ДПК, сключен чрез подадено онлайн заявление.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е изпълнено от поръчителя „Ай Тръст" ЕООД. На 17.12.2020 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД,“Кредисимо“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който вземанията на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащи от договори за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити,с длъжници физически лица във връзка с част от отпуснатите им кредити от „Кредисимо“ЕАД и онези вземания,по отношение на които „Ай тръст“ЕООД се е суброгирало в правата на увовлетворения кредитор и във връзка с които „Ай тръст“ ЕООД притежава всички релевантни документи,удостоверяващи валидността на вземането са прехвърлени в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Съгласно договора за цесия от 2

17.12.2020 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, видно от приложеното изрично пълномощно от цедента Ай Тръст" ЕООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено уведомление за извършената цесия, от страна на "Ай Тръст" ЕООД с изх. № УПЦ-П-КРСАТ/2040378 от 12.01.2021 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД.

Писмото е получено лично от ответника.

С оглед установеното по-горе съдът приема от правна страна следното:

Получаването от ответника на сумата по кредита по посочения от него начин-чрез превод в Easy pay и връщането й обратно на „Кредисимо“ АД по посочената от него в Общите условия за предоставяне на кредити сметка, ведно с договорна лихва, не се оспорва от страните. Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит. Ответника има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ответника разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК. Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити. Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита, чрез изпращане по електронен път на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. В последствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, т.е. спазена е предвидената в закона писмена форма. Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му, фиксиран лихвен процент, годишният процент на разходите по кредита. В представеното Приложение № 1 е посочен също размера, броя и падежа на задължението. Ответника е информиран за правото му да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото му да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от Общите условия по Договора за кредит/.

Неоснователен е доводът на ответника, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора. В настоящия случай това е сторено в Раздел VIII, т.2.3 от Общите условия за предоставяне на кредити.

Относно наведеното възражение, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора , съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по 3 кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ответника с „Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2019г.След като съгласно чл. 4, ал. 1 ДПК усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ответника и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, което е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит.Несъмнено заплащането от ответника на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита и следва да бъде включена в ГПР.

Според вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на ГПР по ДПК №2040378 е 356.31% и надхвърля многоктно пет кратния размер на законната лихва. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 2715.12 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ответника се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя.

По този начин потребителя е бил лишен от възможността разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи то съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит № 2040378 от 06.06.2019г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.