Решение № 2548 от 23.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2548 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330108478 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Й. Г. Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 700 леваглавница, дължима по Договор за потребителски кредит № ************** от ************., сключен между „***********“ ***** и Й. Г. Г., вземанията по който са изплатени от „************“ ******като поръчител по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от ******************., сключен с Й. Г. Г., като впоследствие „************“ *****е цедирало вземанията си към длъжника на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ************.; сумата от 86, 54 лева – договорна лихва за периода от 17.09.2018 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 312, 67 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.09.2018 г. до 24.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.04.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2769/ 02.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 6027/ 2023 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XXII- ри гр. с-в (претенцията е описана при съобразяване на уточненията, подадени от ищеца с вх.

№ 67280/ 20.07.2023г.- л. 62 от делото, вх. № 106447/ 22.11.2023г. – л. 143 от делото, вх. № 11673/ 01.02.2024г.- л. 153 от делото и вх. № 55648/ 27.05.2024г.- л. 167 от делото).

Предявен е и насрещен иск от Й. Г. Г. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД сума в размер от 140 лева- предадена 1 парична сума без основание с преводни нареждания от **************. и *************., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /21.09.2023г./ до окончателното й плащане.

В исковата молба и уточненията към нея ищецът твърди, че между „************“ ****, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит № *********** от *************. по реда на ЗПФУР. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 700 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва до дата 30.04.2019г. За обезпечение на вземанията по договора, между ответникът Й. Г. Г. и „***********“ ****** бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от *************. Длъжникът не е осъществявал плащания по договора за кредит, поради което на **************. поръчителят „***************“ *****погасил всички задължения на длъжника по процесния договор за кредит към кредитора „*************“ *****. С плащането на задълженията, поръчителят встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

Впоследствие, „***********“ *********е цедирало вземанията си към длъжника на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***************. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задълженията си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Ответникът възразява, че не е сключвал договор за кредит с „************“ ******или договор за поръчителство с „************“ ******. Възразява и че не е усвоявал твърдяната в исковата молба сума за главница. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се сторените разноски.

С подадената насрещна искова молба Й. Г. Г. предявява срещу „АПС Бета България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД за сума в размер от 140 лв. Сочи, че след многобройни обаждания и тормоз от страна на ответника по насрещния иск е бил на практика принуден с две платежни нареждания от ************. и **************. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сума в общ размер от 140 лв. Поддържа, че доколкото няма възникнало между страните валидно облигационно правоотношение, то и посочената сума е недължимо платена.

Моли се предявеният насрещен иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор по насрещната искова молба.

Поддържа се, че претендираната от ищеца сума по насрещния иск е платена при наличие на валидно основание за имущественото разместване, а именно- сключен Договор за потребителски кредит № ************** от ***************. Поддържа се, че длъжник по посоченото правоотношение е именно ищецът по насрещния иск и плащанията са осъществени от него във връзка с посочения договор за кредит. Моли се предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6027/ 2023 г., по описа на Районен съд 2

Пловдив, XXII- ри гр. състав, образувано по депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2769 от 02.05.2023 г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на длъжника на **************. От длъжника Г. е постъпило в съда възражение по чл. 414 ГПК на същата дата (***************.). Предвид това са дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск (съобщение с указанията е получено от ищеца на *************., а исковата молба е входирана в съда на 09.06.2023г.).

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначално предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът по първоначално предявените искове „АПС Бета България“ ЕООД излага твърдения, че е кредитор на ответника на основание Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *************., сключен между ищеца като цесионер и „*************“ **********като цедент (в уточняваща молба вх. № 55648/ 27.05.2024г.- л. 167 от делото, ищецът изрично посочва, че негов цедент е поръчителят „***********“ ********, а не първоначалният кредитор „*************“ *****). В тази връзка, ищецът твърди и че „Ай Тръст“ ЕООД е встъпил в правата на „Кредисимо“ ЕАД, тъй като в качеството си на поръчител, „************“ ******е изпълнил задълженията на ответника Й. Г. Г. по процесния договор за кредит (чл. 146 ЗЗД).

Предвид гореизложените пояснения досежно материалноправната легитимация на ищеца, за да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, то не е достатъчно да се установи, че ответникът е усвоил финансовия ресурс по договора за кредит. Ищецът, в качеството на цесионер, следва да установи и материалноправната си легитимация на посоченото в исковата молба основание /договор за цесия сключен с поръчителя „*************“ *********/, че ответникът е уведомен за извършената цесия, както и да установи изправността на цедента – тоест, че в качеството на поръчител „***********“ ***********е заплатил задълженията на ответника към „***************“ *******, с което е встъпил и в правата на удовлетворения кредитор.

В рамките на настоящото производство, ищецът не установи да е материално легитимиран да претендира процесните вземания. Както вече бе посочено, ищецът излага твърдения, че е кредитор на ответника на основание сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „***************“ ***********договор за цесия от ******************. В принципен аспект не съществува пречка цесионерът да уведоми длъжника за осъществената цесия, включително и в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде зачетено от съда като факт, настъпил в хода на процеса (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК). За да бъде осъществено това действие обаче (и съответно да бъде съобразено от съда като факт, настъпил в хода на процеса), към исковата молба, освен договора за цесия, следва да се представят и приложенията към него, пълномощно от цедента, делегиращо право на цесионера да уведоми длъжника от негово име и потвърждение за осъществената цесия. В настоящия случай, ищецът се е 3 задоволил да представи по делото единствено договора за цесия от *************. (л.

25- 31 от делото), без Приложение № 1 към него, поради което и не би могло да се установи дали вземанията по процесния договор за кредит са били предмет на цесията.

В §2, т. 1 и т. 2 от договора за цесия изрично е посочено, че приложение № 1 към него обективира вземанията, които са прехвърлени по силата на цесията. Отделно от изложеното, ищецът не е представил по делото пълномощно от цедента, делегиращо право на цесионера да уведоми длъжника от негово име за прехвърлянето на вземането и потвърждение за осъществената цесия. Предвид това, не би могло да се приеме, че ищецът би могъл валидно да уведоми ответника за извършената цесия и оттам не би могло да се счита и че ищецът е активно легитимиран да претендира вземанията по процесния Договор за потребителски кредит № ********** от **************., сключен между „*****************“ **********и Й. Г. Г.. Съдът счита за нужно да посочи и че в настоящия случай не е следвало да се дават указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не е представил приложение № 1 към договора за цесия, пълномощно от цедента и потвърждение за осъществената цесия.

Указанията по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК се дават само в хипотеза, при която страната изобщо не сочи доказателства за установяване на конкретен факт, но не и когато представените по делото доказателства за установяване на обстоятелството са недостатъчни/ непълни. В процесния случай ищецът е представил с исковата молба договора за цесия, с което е счел и че се изчерпва дейността му по доказване на факта на извършената цесия и установяване на материалноправната му легитимация. Както вече бе посочено, това е недостатъчно, но за съда не съществува задължение да предоставя допълнителни указания за това обстоятелство.

Отделно от гореизложеното, след като ищецът се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия сключен между него и поръчителя, то следва да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от ************. между „*************“ ********* и ответника Й.

Г. Г.. Това обстоятелство също не бе установено по делото. По делото фигурира Договор за предоставяне на поръчителство от **************. и приложение към него (л. 41- 44) , който е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Предвид изложеното, то приложим ще бъде редът за сключване разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Ответникът с отговора на исковата молба своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува задължение да обследва този въпрос. В чл. 6 ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция, съгласно която Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече. Тази дефиниция следва да бъде приложена и към свързания с кредитното правоотношение договор за предоставяне на поръчителство, доколкото самото поръчителство също представлява финансова услуга, която се предоставя не длъжника по договора за кредит.