Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 927 от 25.04.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8588/2024
Вид
Решение № 927
Подписан
25.04.2025
В сила
25.04.2025
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 10а, ал. 6 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл.10б, ал.7 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл.14, ал.3 · Закон за семейни помощи за деца

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Бургас, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120108588 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Агенция за социално подпомагане **** със законен представител А. А. – изпълнителен директор, срещу Ф. А. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 150 лева, представляваща отпусната и изплатена еднократна помощ за детето Е. И. А.., записано в трети клас по реда на чл. 10а ЗСПД, подлежаща на възстановяване съобразно влязлата в сила Заповед № №****11.01.2024 г. на директора на ДСП - Бургас, сумата 12.85 лв. лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.11.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № ****/27.06.2024 г. по ч. гр. д. № ****/2024 г. на БРС.

В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът е подал заявление за отпускане на еднократна семейна помощ за ученик за детето Е. И. А.., записан в трети клас за учебната 2023/2024 г. Издадена била заповед на директорът на ДСП – Бургас, с която е отпусната целева помощ в размер на 300 лева, като на ответника е преведена по банков път сумата 150 лева, доколкото след издаване на заповедта се изплаща половината от сумата. Тъй като ученикът не е посещавал редовно училище, на основание чл. 10а, ал. 6 ЗСПД дължи връщане на помощта. Това било установено чрез служебна проверка. Постановена е заповед за възстановяване на помощта № ****/12.04.2022 г. Моли съда да уважи исковете и осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпрати представител и не ангажира становище по предявените спрямо него искове.

В заседанието процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.

422 ГПК вр. с чл.14, ал.3 във вр. с чл.10б, ал.7 ЗСПД вр. с чл.34е, ал.1, т.3 ППЗСПД и чл.86, ал.1, ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.

238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

От посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове, още повече, че същите не са оспорени от ответника. От представените документи – заявление –декларация по чл. 10а от ЗСПД, заповеди и счетоводни документи може да се направи вероятностен извод за валидно възникнало и изискуемо вземане за връщане на социалната помощ и неизпълнение от страна на ответника. В представеният документ фигурират основанията на връщане на помощта, така както се твърдят от ищеца. Липсват доказателства за връщане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените погоре суми да бъдат уважени изцяло. С оглед изхода на делото, следва да се присъдят и разноски за заповедното и исковото дело – 100 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. определено от съда юрисконсултско възнаграждение.

2

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 239 ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. А. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. *** дължи на Агенция за социално подпомагане **** със законен представител А. А. – изпълнителен директор сумата от 150 лева, представляваща отпусната и изплатена еднократна помощ за детето Е. И. А.., записано в трети клас по реда на чл. 10а ЗСПД, подлежаща на възстановяване съобразно влязлата в сила Заповед № №****11.01.2024 г. на директора на ДСП - Бургас, сумата 12.85 лв. лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.11.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № ****/27.06.2024 г. по ч. гр. д. № ****/2024 г. на БРС.

ОСЪЖДА Ф. А. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. *** дължи на Агенция за социално подпомагане **** със законен представител А. А. – изпълнителен директор, сумата от 200 лв. /двеста лева/ представляваща разноски по заповедното и исковото дело.

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3