Определение № 1804 от 09.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1804 гр. Варна, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500706 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 19594/08.03.2024 г., депозирана от И. Д. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „С** В***“ № *******, срещу Определение № 2550/01.03.2024 г., постановено по гр.д № 8237/2023 г. по описа на ВРС, с което се прекратява производството по делото на осн. чл.

118, ал. 2, вр. чл. 105 от ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно.

Излага, че е подал исковата молба, по която делото е прекратено, до Варненски районен съд, тъй като в гр. Варна е било семейното му жилище с ответницата преди заминаването им за ***, като към датата на подаване на иска това е бил и официално регистрираният настоящ адрес на С. Т..

Отбелязва, че подадения от ответницата отговор на исковата молба, посредством който е наведено възражението за неподсъдност на спора, е неподписан, поради което следва да се приеме, че липсва такъв. Отбелязва, че това възражение следва да се предяви в срока за отговор на искова молба, а към 28.02.2024 г., когато ответницата е депозирала молба до съда, този срок е изтекъл. Подчертава, че възражението е направено в условията на заявена алтернативност, като предпоставките за разглеждането му не са се осъществили, доколкото възраженията на Т. за липса на компетентност на съда да разгледа въпросите, свързани с родителската компетентност, са уважени от последния. Поради това и счита, че следва да се приеме, че такова възражение не е направено. Заявява, че съгласно данните по делото ответницата е с последен заявен настоящ адрес в ***, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в случаите, когато ответника не живее в пределите на България, исковата молба се подава по адреса на ищеца, ако ответникът няма пълномощник или представител, какъвто е настоящият случай. Именно поради това счита, че искът следва да се разгледа от Варненски районен съд, а не от Софийски районен съд, доколкото в съдебния адрес на последния Т. нито има настоящ адрес, нито живее там, а въпросът за постоянният й адрес е неясен с оглед честите 1 промени в адресната й регистрация. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал 1 от ГПК насрещната страна С. Д. Т. депозира отговор на частната жалба, като счита последната за неоснователна. Излага, че съдът следи служебно за подсъдността, като в случая е направена служебна проверка за постоянния адрес на ответника, от която е установено, че адресът е в гр. ***** Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за липса на местна подсъдност по отношение на ВРС, тъй като постоянният й адрес е в гр. ***** а не в гр. Варна, което е отразено и в представеното копие от лична карта. Във връзка с възражението за нередовност на отговора поради липса на подпис посочва, че първоначалните документи по делото е получила на адреса си в *** на 24.07.2023 г., като действително първоначално изпратения на 17.08.2023 г. отговор е неподписан, но на следващия ден (18.08.2023 г.) и в срока по чл. 131 от ГПК е изпратен подписан отговор с идентично съдържание. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от И.

Д. Т. срещу С. Д. Т., с която са предявени следните искове: иск за прекратяване на брака между страните, съединен с небрачни искове за предоставяне на родителските права по отношение на детето *****, родена на 14.07.2021 г., на бащата, за определянето на местоживеенето на детето при него, както и за определяне на лични отношения на майката с детето.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който от ответната страна е наведено възражение за липса на компетентност на българския съд да разгледа така депозираните искове съгласно постановките на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признанието и изпълнението на решения по брачни въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, като намира исковете за подсъдни на съда в ***. Наред с това, в случай че съдът приеме, че е компетентен да разгледа последните, прави възражение по чл. 105 от ГПК за липса на местна подсъдност на спора по отношение на Районен съд – Варна, доколкото в качеството си на ответник по делото има постоянен адрес на територията на гр. ***** Във връзка с направеното възражение за неподведомственост на спора ВРС е постановил влязло в сила Определение № 11566/27.09.2023 г., потвърдено с Определение № 4427/23.11.2023 г. по в.гр.д. № 2214/2023 г. по описа на ВОС, с което делото е прекратено в частта по отношение на предявените от И. Т. небрачни искове, а именно относно исковете за предоставяне на родителските права по отношение на детето ***** на бащата, за определянето на местоживеенето на детето при него, както и за определяне на лични отношения на майката с детето. При това положение пред ВРС е останал висящ единствено брачния иск за прекратяване на брака между страните.

2

След влизане в сила на прекратителното определение по небрачните искове ответната страна Т. е депозирала пред съда молба с вх. № 16810/28.02.2024 г., с която заявява, че поддържа наведеното в отговора възражение за местна неподсъдност на делото.

ВРС постановил обжалваното определение, с което счита възражението по чл. 105 от ГПК за основателно, доколкото постоянният адрес на ответника е в гр. ***** при което е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Районен съд-*****

Съгласно правилата на общата местна подсъдност искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника (чл. 105 от ГПК). Тази местна подсъдност представлява относителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, тоест такава, за която съдът не следи служебно, а дължи произнасяне единствено по отвод на ответната страна. Това право ответникът може да упражни в изрично предвидени в закона преклузивни срокове, а именно в срока за отговор на искова молба, като пропускането на този срок стабилизира подсъдността и въпросът не може да бъде поставян за последващо разглеждане.

Предпоставките, които определят кой съд е компетентен да разгледа делото съгласно правилата на местната подсъдност следва да са налице към момента на предявяване на иска, като настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не следва да се взимат предвид от съда.

В настоящия случай видно от данните по делото е, че ответната страна е направила възражение за липса на местна подсъдност по чл. 105 от ГПК още в депозирания пред съда отговор на исковата молба в предвидения в чл. 119, ал. 3 от ГПК срок. Отправените от частния жалбоподател твърдения за липса на подаден отговор и съответно на своевременно наведено възражение не се споделят от съда. Действително първоначално депозирания отговор не е надлежно подписан от Т., но това обстоятелство касае редовността на отговора и не може да се приравни на липса на такъв, съответно не може да се приеме и че липсва своевременно отправено възражение за липса на местна подсъдност. Още повече, непосредствено след постъпване на първия отговор е депозиран и подписан такъв с идентично съдържание, който също е изпратен в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, за което свидетелстват и представените с отговора на процесната частна жалба доказателства.

След като делото е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд единствено в частта по отношение на заведените небрачни искове, то искът за развод, по който съдът е приел, че е компетентен, остава висящ пред съда и последният дължи произнасяне по своевременно отправеното възражение за местна неподсъдност на делото в съответствие с посоченото в отговора.

Видно от данните по делото – представени от самата ответница доказателства (копие от лична карта) и служебно извършена справка от съда в НБД „Население“, е че регистрираният по отношение на Т. постоянен адрес, е в гр. ***** ж.к. *** *** **** считано от 04.08.2015 г. до настоящия момент, като именно това е адресът и към момента на завеждане на исковата молба 27.06.2023 г.

По възражението на частния въззивник И. Т., че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, която предвижда, че когато ответникът по делото не живее на постоянния си адрес в пределите на 3

Република България, то искът се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв – по постоянния адрес на ищеца, съдът намира следното:

Видно от данните по делото е, че ответната страна не живее в пределите на Република България, считано от 2021 г., което обстоятелство е безспорно между страните. От материалите по делото се установява и че последната няма надлежно упълномощен процесуален представител. При тази хипотеза остава възможността искът да се предяви по постоянния адрес на ищеца, който също следва да бъде съобразен към момента на подаване на исковата молба без да се отчитат последващи промени в същия. С оглед установяване възможното приложение на правилата за подсъдността по чл.

107 от ГПК, настоящият състав изготви служебно справка за постоянния адрес на ищеца-частен въззивник /доколкото последният не е представил доказателства в тази връзка/, от която се установи, че постоянният адрес на Т., считано от 15.11.2017 г., е в гр. ***** ж.к. *** *** ет. 12, ап. 57. Доколкото в чл. 107 от ГПК, при наличие на съответните предпоставки, се предвижда възможност за предявяване на иска по адрес на ищеца, като в закона изрично се сочи постоянен, а не настоящ такъв и предвид това, че ищецът няма регистриран постоянен адрес на територията на гр. Варна, а единствено настоящ, то съдът счита, че няма основание да се приеме , че спорът е подсъден на Варненски районен.

Останалите наведени в жалбата оплаквания не касаят поставения за обсъждане пред настоящия въззивен съд въпрос досежно местната подсъдност на спора, поради което и не подлежат на разглеждане в рамките на образуваното пред ВОС производство.

При така изложеното настоящият състав намира, че местно компетентен да разгледа иска за прекратяване на брака между страните, с оглед своевременно отправеното от ответника възражение по чл. 105 от ГПК и направените от съда констатации за наличие на постоянен адрес на последния в гр. ***** е Софийски районен съд. Поради това обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2550/01.03.2024 г., постановено по гр.д № 8237/2023 г. по описа на ВРС, 18-ти съдебен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4