Решение № 339 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500382 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 6594/01.12.2024 г., по гр.д.№ 4232/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, като представител на държавата, да заплати на Б. И. М.: 1./ по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил този иск за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер 50 000 лв.; 2./ по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 8 400 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане и 3./ на основаание чл.78, ал.1 от ГПК реализираните разноски по делото в размер на 696.30 лв.

Срещу това решение, в частта с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от Б. И. М., който твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства.

Въззиваемият Прокуратурата на Република България оспорва въззивната жалба като неоснователна.

1

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Б. И. М. срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно производство, което е прекратено. В исковата молба са изложени твърдения, че с постановление от 23.09.2013 г., по досъдебно производство № 254/2013 г. по описа на ГД „НП“ МВР, пр. пр. 41555/2013 г. по описа на Софийската градска прокуратура, на Б. И. М. му било повдигнато обвинение по чл. 225в, ал. 1 от НК — за това, че на 19.08.2013 г., в гр. София, като лекар изпълнявал работа за юридическо лице към Медико-диагиостичиа лаборатория по ядреномагнитна резонансна диагиостика - „Р.“ - ЕООД, поискал и приел дар - сума пари в размер на 300 лева, които не му се следвали, за да извърши действие в нарушение на задълженията си по осъществяване на тьрговска дейност - изготвяне на невярно разчитане на ядреномагнитно изследване на лице, изтърпяващо наказание „Лишаваие от свобода“ в ЗатворБелене, обл. Плевен - В. Н. Д. и впоследствие представено пред съответната прокуратура, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до пет години и глоба до 20 000 лв.

Със същото постановление му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева. На същата дата 23.09.2013 г., преди да бъде привлечен като обвиняем, било извършено претърсване в служебните помещения, в които работел - лекарски кабинет в гр. София, ж. к. „Младост 1“, ул. Димитър Моллов“№15, МБАЛ „Св. Анна“. Обвинението е прецизирано с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.07.2015 г. и с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 25.04.2016 г.. Делото срещу него и 3-ма други подсъдими е внесено на 13.09.2016 г. от Софийската градска прокуратура с обвинителен акт в Софийския градски съд и е образувано НОХД С-30/2016 г., СГС, 19 състав. Защитникът му е поискал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, но поради липса на съгласие от другите подсъдими и защитниците им делото се разгледало по общия ред. По делото са проведени 12 съдебни заседания между 23.11.2016 г. и 26.06.2018 г., когато е постановена първата оправдателна присъда по делото. Заседанията са продължавали по множество часове, в които са разпитани свидетелите и вещите лица. Междувременно по искане на прокуратурата с определение от 26.06.2017 г. съдът наложил запор върху банковите му сметки в Българо-американската кредитна банка АД, Уникредит Булбанк АД и Първа инвестиционна банка АД за обезпечаване на предвиденото в Наказателния кодекс наказание глоба за сумата от 20 000 лева. Защитата обжалвала наложения запор, но САС, III състав, по в. н. ч. д.049/2017 г. оставил частната жалба без уважение. Запорът върху сметките му бил отменен на 26.06.2018 г., когато е постановена първата оправдателна присъда и с определение са отменени обезпеченията, чрез налагане на запор. Въпреки влязлото в сила определение за отмяна на запора и молбите, подавани от защитата за вдигането му и уведомяване на банките, запорът не бил вдигнат повече от 4 месеца след отмяната му от съда. Запорът върху сметките продължил около една година и половина. В мотивите на първата оправдателна присъда (н.о.х.д. С-30/2016 г., СГС, 19 състав, съдът е приел от една страна, че деянието на Б. И. М. е несъставомерно, а от друга, че по делото е установена провокация към извършване на престъпление. Присъдата е протестирана от прокуратурата. С решение №4/18.04.2019 г. по ВНОХД №046/2018 г. САС отменила оправдателната присъда. В решението се приема, че делото трябва да бъде върнато на прокуратурата за прецизиране на обвинението, констатират се противоречия в мотивите на първоинстанционната присъда. Поради обстоятелството, че въззивната инстанция няма правомощие да върне делото на прокуратурата, с решението се дават задължителни указания на първоинстанционния съд да върне делото на прокуратурата и делото се връща на първата съдебна инстанция. В СГС след връщането на делото е образувано НОХД №с77/2019 г., СГС, 22 състав, в разпоредително заседание, след изслушване на страните съдебното производство, е прекратено и делото е върнато на прокуратурата. След връщане 2 на делото обвинението му е прецизирано с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.01.2020 г. Нов обвинителен акт е внесен в съда на 09.06.2020г. и е образувано НОХД №1954/2020 г., СГС, 22 състав. Нов обвинителен акт е внесен в съда на 14.12.2020 г. и е образувано НОХД №4498/2020 г., СГС, 22 състав. По делото са били проведени 9 съдебни заседания между 28.05.2021 г. и 20.04.2023 г., когато е постановена втората оправдателна присъда по делото. Заседанията са били продължавали по множество часове, в които са били разпитани свидетелите и вещите лица. На 20.04.2023 г. съдът постановил оправдателна присъда по НОХД № 4498/2020 г. по описа на СГС, 22 състав. Присъдата е била протестирана от прокуратурата. С решение №379/08.11.2023 г. по ВНОХД САС потвърдил оправдателната присъда № 4498/2020 г. по описа на СГС. Срещу решението не е подаден протест от прокуратурата и присъдата е влязла в законна сила на 24.11.2023 г. По този начин срещу него за периода от 23.09.2013 г. до 24.11.2023 г. било налице обвинение в извършване на умишлено престъпление по чл. 225в, ал. 1 от НК, по което впоследствие е оправдан. Налице е основанието на чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за отговорност на Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България. Многократно бил ангажиран в рамките на наказателното производство да се явява пред разследващите органи и впоследствие в многобройните съдебни заседания по делото. Налагало му се да отделя продължително време за участие в различните процедури във връзка с явяване пред органите на разследването и съдилищата, както и за обсъждане на гласните и писмените доказателства и експертизите със защитника му преди съдебните заседания. Случващото се му се отразило емоционално - бил под постоянен стрес, изпаднал в депресия - изпитвал безнадеждност, чувство на срам и нямал желание за живот, не изпитвал радост от нищо, като тежко преживявал тези негативни емоции, помагайки си с алкохол и антидепресанти. Много трудно се отърсва от това състояние. Уронването на професионалния му авторитет било свързано с претърсването и изземването в лекарския кабинет, в който работел. Воденото срещу него наказателно производство довело до негативни последици, които рефлектирали както върху професионалната му реализация, така и върху личния му живот. Наказателното обвинение довело и до здравословни проблеми. Кръвното му налягане се повишило и от тогава се налага да провежда лечение, за да го контролира. Негативните последици от преживяното във връзка с наказателното производство не са отшумели и до днес. Веднага след задържането му на 23.09.2013 г. получил много тежка хипертонична криза, която можела сериозно да го инвалидизира, за което престоял в спешното отделние на МВР болница. Впоследствие този проблем се задълбочил във връзка с повдигнатото му обвинение и явяването като обвиняем и подсъдим по наказателното дело. След 2013 г. постоянно взима медикаменти за лечение на високо кръвно налягане. Успоредно с това се развили и проблемите със сърцето, за което провел КТ коронарография в края на 2022 с много лош резултат. Развил тежка невроза и депресия, която се обострила особено след старта на съдебните заседания. Това се отразило пагубно на работния му ритъм и работоспособността му, като му се наложило да се оттегли от позициите на Управител и Медицински директор, които заемал до тогава в Медико-диагностична лаборатория по ядрено-магнитна резонансна диагностика - „Р.“ - ЕООД. Депресията и постоянната тревожност го тласнали към алкохола. Това допълнитено утежнило положението, най-вече създавайки огромно напрежние между собственика на Медико-диагностична лаборатория по ядрено-магнитна резонансна диагностика — „Р.“ — ЕООД и него в качеството му на основен медицински изпълнител и национаен консултант в неговата верига от лаборатории. Това наложило да се оттегли от всички ръководни ангажименти във фирмата. По този начин огромният труд, който положил след 2002 г. за изграждането на една много успешна и печеливша фирма, а именно Медико-диагностична лаборатория по ядрено-магнитна резонансна диагностика - „Р.“ – ЕООД, бил пропилян. За непрестанно влошавашото се психично състояние и алхолна зависимост имало огромно значение усещането за постоянен тормоз, което изпитвал при всички явявания в досъдебна фаза и в съда. Заплахата от това да бъдат спрени правата за упражняване на професията и застрашеността този „позор“ да стане обществено достояние го фрустрирали. След като професоналният му път в Медико3 диагностична лаборатория по ядрено-магнитна резонансна диагностика - „Р.“ - ЕООД бил „заличен“ успял да се завърне в Александровска болница, където работил в миналото и работи и понастоящем. Драматичното намаление на доходите му увеличило постоянна тревожност поради факта, че се грижил за брат си и майка му с тежка деменция. Наложеният запор върху банковите му сметки за сумата до 20 000 лв. довел до тежки финансови затруднения. Възможността близките приятелски отношения с майката на дъщеря му, с която няма сключен брак, да прераснат в семейно съжителство също се провалили поради проточването на делото — 10 години. Психическият срив, който преживял по време на наказателното производство, му пречел да предприеме обвързване. Мярката за неотклонение също му причинила неудобства. За осъществяване на защита в досъдебното производство сключил договор за предоставяне на правна защита с Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници”. Уговореното възнаграждение по този договор бил в размер на 1000 лв. и 100 лева ДДС. За осъществяване на защита в съдебното производство пред първата първа съдебна инстанция по НОХД с-30/2016 г., СГС, 19 с-в, сключил договор за предоставяне на правна защита с Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници”.