Решение № 381 от 03.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Стоицев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Красимира Й. Динева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600848 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 27.10.202 2 г. по Н. О.Х.Д.№2205/202 1 г. СРС, НО, 19-ти с-в е признал подсъдимия Р. Г. К. за невиновен в това, че на 22.03.2016 г. около 07:00 часа в гр. София, в къща, находяща се на ул. ******* *******, се заканил с убийство на А. В. А. с думите: “Коя си ти? Ще те убия! Ти си никоя! Аз съм физически страшно силен и отделно имам материални възможности, ще те направя на кайма! Ще те разфасовам! Трябва да се страхуваш за живота и здравето си! Непрекъснато те проучвам кой идва при теб и кой кой е!

Ще те ликвидирам и никой няма да те намери!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият К. е бил признат за виновен и затова, че на 20.05.2017 г. около 22:45 часа в гр. София, в къща, находяща се на ул. ******* *******, се заканил с убийство на А. В. А. като държейки нож в ръка й казал: „Ще те разфасовам! Ще те нарежа на парчета, ай де прибирай се ма, кучко мръсна!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му , поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпила жалба от ЧО А. и допълнение към същата , в които се излага становище за неправилност на съдебния акт. Частният обвинител намира, че присъдата освен неправилна, е и необоснована, а същи и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на изводите си, инвокира аргументи, че неправилно първият съд е кредитирал едни свидетелски показания, а е изключил други. Релевират се доводи и че съдът, при постановяването на крайния си 1 съдебен акт не е обвързан от заключенията на вещите лица по психолого-психиатричното заключение. В заключение ЧО А. предлага така постановената присъда да бъде отменена като да бъде постановена нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В условията на алтернативност моли съда да отмени присъдата на първия съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. В депозираната жалба не се правят доказателствени искания.

В открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. въззивният съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.

В дадения ход по същество, повереникът поддържа жалбата, както и допълнителните писмени бележки. Намира атакуваната присъда за необоснована и постановена при нарушение на разпоредбата на чл. 14 от НПК.

ЧО А. също моли СГС да отмени първоинстанционният краен съдебен акт, като вместо него се постанови нов осъдителен такъв. Аргументира становището си с обстоятелството, че не е следвало да се дава вяра на показанията на свидетелите, които потвърждават местонахождението на подсъдимия към инкриминираните дати. ЧО А. намира, че тези свидетелски показания не отразяват обективната действителност.

Представителят на държавното обвинение намира, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Излага становище, че в конкретния казус се противопоставят две групи свидетелски показания, поради което и не би могло с категоричност да се установи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление. В заключение моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият К. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. К., която моли съда да остави без уважение протеста и да потвърди присъдата на СРС като правилна, обоснована и законосъобразна. Излага довод, че подсъдимият не е извършил деянието, описано в диспозитива на обвинителния акт, тъй в тази насока са се събрали множество свидетелски показания и писмени доказателства. Допълнителен аргумент, според защитника е и обстоятелството, че пострадалата не се е свързала с представители на МВР на инкриминираните дати. Адвокат Н. заявява, че СРС е постановил правила, обоснована и всеобхватна присъда.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият М. се присъединява към заявеното от адвоката си. Още веднъж изтъква, че че той не е осъществил това, за което е обвинен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НО, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в писмените възражения на страните и в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени, макар и не в необходимата пълнота в мотивите на присъдата.

Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, като не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

2

Подсъдимият Р. Г. К. е роден на ******* г. в гр. София, български гражданин, с висше образование, работи като управител, с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, ап.24.Същият е неосъждан.

Свидетелката А. В. А. притежавала в собственост и обитавала етажи първи и втори от къща, находяща се в гр. София, ул. ******* ******* На третия етаж от къщата и мансардата на същия адрес живеел подсъдимия К., който го бил закупил през 2002 г. от свидетелката А. и нейния съпруг, който починал през 2010 г. Етажът, който закупил К. бил с отделен вход, на груб строеж и 350 кв. м. дворно място. За продажбата бил изготвен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 31.07.2002 г. при нотариус Румен Д. с район на действие СРС, вписан под №274 в регистъра на НК.

Придобитият от Р. Г. К. имот бил предмет на покупко-продажба по нотариален акт от 10.06.2011 г. и бил продаден на „К.К.Б.“ ЕООД, представлявано от Явор Г. К..

През 2016 г. заедно с А. живеела и нейната майка М.С., която била възрастна, родена била на 09.03.1920 г. и имала редица заболявания. Когато се налагало във връзка със здравословното състояние на майка й свидетелката А. ползвала медицинските услуги на свидетеля Ц., който е лекар и имал множество специалности, дългогодишен познат на А..

Като свидетелката А. се съветвала с него и за собственото си здравословно състояние.

Майката на свидетелката А. била починала на 14.02.2019 г.

След смъртта на съпруга на свидетелката А. отношенията между подсъдимият К., който живеел на третия етаж, заедно със свидетелката Б. на семейни начала и родените от тази връзка две техни деца, едното родено през 2008 г., а другото през 2011 г., се влошили.

Като според свидетелката А. началото на техния конфликт бележела спукана водопроводна тръба на таванския етаж на К.. От 2015 г. до 2019 г. непрекъснато се канели у К. гости.

Свидетелката А. подавала многобройни сигнали срещу К. за шум и други действия, с мотив, че нарушава тишината и нейното спокойствие през годините до 06 РУ-СДВР. Тя се позовавала, че този тормоз произлиза от факта, че подсъдимият К. бил искал тя да му продаде втория жилищен етаж. Жалби срещу свидетелката А., видно от справката на СРП подавал и подсъдимият К..

Свидетелката А. се оплаквала през ден, през пет, през месец на своя съседка свидетелката Н., че подсъдимия й казвал, че ще я смачка, ще я пречука, че имал връзки и щял да я унищожи. Коментирала това и когато веднъж свидетелката Н. била у А., като по това време у А. била и свидетелката П ., чула шум от тропане на мебели и шум с тръбите.

Свидетелката Н. не е виждала подсъдимият да влиза в контакт и пререкания със свидетелката А..

През периода 21.03.2016 г. - 23.03.2016 г. подсъдимият К. се намирал в гр. Варна, във връзка с командировка по Заповед №002/21.03.2016 г. на „Д.П.“ ООД за обсъждане на оперативни задачи свързани с преместване на офиса на дружеството от кв. „Чайка“ в сградата на Химическия факултет. На събранието, на което имали тежки преговори, обсъждали резултатите от изминалата година. То продължило 2-3 часа. В него взели участие свидетелката С.Д., И. Д. който бил управител на варненското „Т.П.“ ООД и подсъдимият.

Свидетелката Д. пътувала за гр. Варна с подсъдимия. Останали във Варна 2-3 дни.

Нощували в апартамент на близък на Д. извън гр. Варна.

Установява се от удостоверение на Агенция по вписванията, че „Т.П.“ ООД е със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „*******, с управители И. Д. И.ов и С.К. Д., със съдружници И. Д. И.ов и „Д.П.“ ООД, с представляващи го Р. К. и С.Д.. Видно е, че промяната в седалището и адреса на управление е вписано на 12.10.2016 г. и към м. март 2016 г. съдружници са „Д.П.“ ООД и И. И.ов, а управители към тази дата са Х.Ш.Д. и И. Д.

3

И.ов. От справката на Агенция по вписванията се установява, че „Д.П.“ ООД си е променило наименованието на „Д.П.“ ООД. От удостоверение на Търговски регистър се установява, че към м. март 2016 г. управители на дружеството „Д.П.“ ООД са Р. Г. К., Х.Ш.Д. и С.К. Д..

Установява се от протокол от общо събрание на „Т.П.“ ООД, проведено на 30.09.2016 г., че са присъствали съдружниците „Д.П.“ ООД, представлявано от управителите Р. К. и С.Д., както е присъствал и И. И.ов. На това общо събрание е взето решение за промяна седалището и адреса на управление на дружеството на адрес: гр. Варна, ул.

„Студентска“№1. На 01.12.2016 г. Х.Ш.Д. е продал собствеността си върху един брой дружествен дял от капитала на „Д.П.“ ООД на С.К. Д. с договор от 01.12.2016 г.

Видно от справка на Окръжен съд - Варна, фирмено отделение е, че „Т.П.“ ООД е регистрирано по ф. д. №2864/2006 г. с решение на ВОС №6182/30.08.2006 г.

С договор за продажба на дялове от 01.12.2016 г. Р. К. като съдружник в „Д.П.“ ООД продава на С.К. Д. два дружествени дяла на „Д.П.“ ООД.

На 20.05.2017 г., което било събота, подсъдимият Р. К. празнувал с близки и приятели рождения си ден, който бил на 19 май, в конната база в с. Войнеговци. Организатор на тържеството бил негов познат свидетелят И.ов, който се занимавал с конната база в селото.

Отишли със свидетелката Б. в петък вечер и се прибрали в неделя вечер, т. е. уикенда били в с. Войнеговци. Тъй като там имало възможност да бъдат подслонени повече гости по време на празненството се побирали около 50 човека, имало подслон, добре защитен с винили, които се спускат и затварят цялото помещение, поради което времето не било пречка и го ползвали за тържеството.

Съгласно писмо от 06 РУ-СДВР се установява, че няма налични и получени оплаквания от А. В. А. на дати 21.05.2017 г. и 22.05.2017 г. В периода от 01.03.2016 г. до 31.05.2017 г. в 06 РУ-СДВР са входирани следните сигнали: на 30.03.2016 г. заявление от А. А. срещу живущия на третия етаж на къщата Р. К., като преписката е разпределена за работа на ПИ К., изпратена на 17.09.2016 г. на прокуратурата с мнение за образуване на досъдебно производство по чл.144, ал.З от НК; на 12.09.2016 г. в приемната на 06 РУ-СДВР е депозирано заявление от А. А. с оплакване от шумни съседи, един от които е Р. К. и други лица, обитаващи жилището му, преписката е разпределена за работа на ПИ К. и изпратена в СРП за присъединяване към пр. пр. №13575/2016 г. по описа на СРП; на 03.01.2017 г. е депозирано заявление от А. А. с оплакване от силен шум от съседа Р. К., преписката е разпределена за работа на ПИ К. и изпратена на 13.02.2017 г. в СРП. От справка на същото РУ при СДВР се установява, че към 21.05.2017 г. в 06 РУ-СДВР е работил служител с имена А.Д. К., а към дата 21.05.2017 г. кв. „Бояна“ е обслужван от мл. ПИ В.А.К..