Акт от 10.03.2020, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 690/2019
- Подписан
- 10.03.2020
- В сила
- 16.11.2020
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 97, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 17, ал. 4 · Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. за учебния план
РЕШЕНИЕ
№ .......... гр. Русе,
10.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 690 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Административното дело е образувано по жалба на М.Д.К. ***, в качеството й на земеделски производител, против Уведомително писмо за одобрение и неободобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. изх. № 01-6500/5961 от 27.08.2019 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 жалбоподателката е уведомена, че по заявление за подпомагане с УИН 18/200518/83858 не е одобрена за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“.
Жалбоподателката счита Уведомителното писмо, както за нищожно, така и за незаконосъобразно, като твърди че са налице всички основания за неговата отмяна по чл. 146, г. 1-5 от АПК. Сочи, че липсва информация за компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт, като в тази връзка се твърди, че е налице и порок на формата му, доколкото липсва точно указание в акта относно това кой точно орган е негов издател. Според жалбоподателката уведомителното писмо не съответства на нормативните изисквания за форма и поради факта, че не съдържа фактическите и правни основания, на които се основава. Липсвало посочване на установените обстоятелства и на правната норма към която същите се подвеждат. В този връзка е и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения и по-конкретно на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК като се посочва, че административният орган не е изяснил напълно фактическата обстановка преди своето произнасяне, което пък от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Твърди се, че подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане за кампания 2018 г. не представлява заявление за поемане на нов ангажимент, тъй като земеделският производител не участва за първа година в схемите и мерките за подпомагане , а има поет дългосрочен ангажимент по мярка 11, поради което заявлението за 2018 г. неправилно е прието от административния орган като заявление за подпомагане по схемата за първа година.
Въз основа на изложеното моли да бъде отменено Уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л.Ж., оспорва жалбата, като изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Посочва, че Уведомителното писмо е законосъобразно и същото напълно съответства на приложимите материално правни разпоредби. Моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заявените от жалбоподателя разноски.
Русенският административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е налице спор по делото, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 573404 и за кампания 2018 г. е подала заявление до Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция с УИН 18/200518/83858 от 15.05.2018 г., коригирано на 29.05.2018 г. (л. 50-194 от преписката), с което е заявила искане за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, включително и по Марка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. На подаденото заявление са извършени двукратно (при първоначалното подаване и при подаване на заявлението за корекция) автоматични проверки на въведените данни, резултатите от които са приложени по административната преписка (л. 56-58 и л. 176-178 от преписката). В тези резултати изрично като вид грешка е изведено съобщение със следното съдържание „Информираме Ви, че следва да спазване заповед на министъра на земеделието, храните и горите № 09-192 от 28.02.2018 г.“ и е пояснено в графа „детайли“, че това съобщение е свързано с обстоятелството, че със заявлението жалбоподателката е заявила участие по мярка 10 и мярка 11. М.К. е запозната с резултатите от извършените автоматични проверки на подаденото от нея заявление, което обстоятелство същата изрично е удостоверила с полагане на подпис.
От съдържанието на Заповед № РД
09-192/28.02.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите (л. 3-4 от преписката) става ясно, че с тази заповед на основание чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) е определена началната дата на прием на заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018 г. В т. 2 от тази заповед изрично е разпоредено през 2018 г. да не се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 т. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 (за краткост само Наредба № 4/2015 г.). Като част от инкорпорираните в заявление за подпомагане декларации жалбоподателката с подаване на заявлението си е декларирала, че е запозната, че приемът на заявления за подпомагане се извършва в съответствие със заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. (л. 172-гръб, т. 22), т.е. в случая това е цитираната заповед № РД 09-192/28.02.2018 г.
С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/5961 от 27.08.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" жалбоподателката била уведомена, че не е одобрена за участие в посочената мярка 11, по направление „Биологично растениевъдство“, за което е подала заявление с УИН 18/200518/83858. Уведомяването е извършено на основание чл. 43, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 4/2015 г. Фактическите обстоятелства изложени в писмото са, че със заповед № РД 09-192/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е разпоредено за кампания 2018 г. да не се приемат заявление за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11. Жалбоподателката е запозната, че при подаването на заявлението си следва да се съобрази с разпореденото с тази заповед, но въпреки това е подала заявление, с което е поискала подпомагане по мярка 11 за 2018 г., като първа година на това подпомагане, т.е. като нов ангажимент. Въз основа на тези обстоятелства е прието, че жалбоподателката е недопустим кандидат за подпомагане по мярка 11 за кампания 2018 г. Уведомителното писмо е съобщено на адресата си на 16.09.2019 г., видно от направеното ръкописно вписване върху самото писмо (л. 1 от преписката).
С жалба вх. № 01-6500/5961/01.10.2019 г. по описа на ДФЗ (л. 45-48 от преписката), К. оспорила пред министъра на земеделието и храните връченото й писмо, а с жалба вх. № 01-6500/5961#4/24.10.2019 г. по описа на ДФЗ уведомителното писмо било оспорено и по съдебен ред пред настоящия съд. В хода на съдебното производство е изискана информация от трета, неучастваща в производството страна – куриерска фирма Еконт, относно датата на изпращане на пощенската пратка, за която се твърди, че съдържа жалбата на К. срещу уведомителното писмо, адресирана до МЗХГ. Според данните от получения от куриерската фирма отговор (л. 22-26 от делото) жалбата до горестоящия орган е изпратена на 30.09.2019 г. От своя страна същата жалба в едно с административната преписка, по която е постановен оспорения административен акт, е изпратена от ДФЗ на МЗХГ с писмо изх. № 01-650/5961#3/15.10.2019 г. (л. 5-6 от преписката) и е получено от горестоящия орган на същата дата (л. 7 от преписката).
Представената по делото административна преписка съдържа и Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. (л.
19-20 от преписката), както и съдебните актове, от които е видно, че този акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 е влязъл в сила на 03.06.2019 г. Приложено е също така и Уведомително писмо изх. № 01-6500/3345/24.06.2019 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ (л. 9-10 от преписката), с което е отказано одобрение на заявлението на жалбоподателката за кампания 2017 г. по направление „Биологично растениевъдство“ поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е Уведомително писмо за одобрение и неободобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. изх.
№ 01-6500/5961 от 27.08.2019 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 жалбоподателката е уведомена, че по заявление за подпомагане с УИН 18/200518/83858 не е одобрена за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Писмото безспорно засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, тъй като макар и под формата на уведомление, обективира волята на административния орган за одобряване, респективно неодобравяне (в конкретния случай) участието на жалбоподателката за финансово подпомагане по мярка 11, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Актът е оспорен по административен ред пред горестоящия орган – министъра на земеделието, храните и горите с жалба от 01.10.2019 г. (изпратена на 30.09.2019 г.) и получена от горестоящия орган в едно с преписката на 15.10.2019 г. На основание чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. В конкретния случай на основание чл. 97, ал. 1 от АПК горестоящият орган е следвало да се произнесе до 29.10.2019 г. По делото няма спор, че министърът на земеделието, храните и горите не се е произнесъл в този срок, а така също и към момента на образуването на настоящото съдебно производство, както и към датата на приключването му. Така жалбата на М.К. срещу уведомително писмо № 01-6500/5961/27.08.2019 г. до настоящия съд, която е подадена на 24.10.2019 г., макар и да е преди изтичане на срока за произнасяне на горестоящия орган, се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a7bf72f-3430-4bac-9edd-c89b5905108f