Решение № 723 от 24.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000502918 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 20.05.24г. /с участието на секретаря Йорданова/ въззивно гражданско дело № 2918/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-19 състав от 02.08.23г. по г.д. № 3798/22г. са уважени /частично: за сума в размер на 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 10.09.21г./ искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ във връзка с чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Р. М. против Гаранционен фонд.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От Гаранционен фонд: изцяло.

От Р. М.: частично – с насрещна жалба /за сумата над 90 000 лева до 110 000 лева; ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 20 000 лева/.

Предмет на въззивен контрол /по частна жалба на Гаранционен фонд/ е и определение на СГС 1-19 състав от 18.09.23г. по г.д. № 3798/22г. /постановено в рамките на производство по чл.

248, ал. 1 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност; в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

Ответникът е изплатил на Р. М. /в хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ; извън – съдебно; при условията на сключено споразумение с ищеца/ сума в размер на 150 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП-е, настъпило на 09.04.16г./. Този факт не е и спорен в процеса.

1

Ищецът поддържа, че е претърпял /при условията на ексцес/ допълнителни неимуществени вреди /следствие от същото ПТП-е/. С оглед това Р. М. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ във връзка с чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на Гаранционния фонд. Не се спори /а този факт е и удостоверен в процеса/, че ответникът вече е изплатил на пострадалия допълнително обезщетение в размер на 10 000 лева.

Жалбите са неоснователни /решението на СГС е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните в процеса доказателства/:

Досежно основанието на иска:

Имуществената отговорност на ответника – вече е била ангажира /съобразно изложеното по-горе/ за неимуществените вреди, които ищецът е претърпял вследствие на /като пострадал от/ процесното ПТП-е. В този смисъл: обстоятелството, че дружеството е принципно легитимирано /в материално-правен аспект/ да носи имуществена отговорност и в хипотезата на чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ се явява – безспорно по делото. Спорен е въпросът – дали е налице ексцес /по смисъла на цитираният законов текст/. В тази връзка:

Приетата в процеса комплексна медицинска експертиза /в това число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ установява категорично /еднозначно/ следните релевантни за спора обстоятелства: че на 10.04.18г. /след сключването на процесното споразумение от 13.12.17г./ ищецът е претърпял оперативна интервенция /и след това още 5 хирургически манипулации и 6кратна рехабилитация/ и, че: необходимостта да бъдат проведени посочените лечения се явява пряко следствие от влошаване в здравословното състояние на Р. М. – настъпило заради първоначалните увреждания и травми /получени при транспортния инцидент от 09.04.16г./.

Посочените две обстоятелства /преценени в съвкупност/ попадат в обхвата на дефиницията по чл.

378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ /влошаването в здравословното състояние на ищеца е настъпило след получаване на предходното обезщетение; ексцесът стои в причинно-следствена връзка с ПТП-е/. В този смисъл: двете законово изискуеми предпоставки за присъждане на допълнително обезщетение се явяват установени по делото. Установена се явява и третата такава предпоставка /допълнително настъпилите болки и страдания - неимуществени вреди, следствие от изброените лечебни процедури – да не са били вече обезщетени при изплащане на сумата по предходното споразумение от 13.12.17г./. В тази връзка:

От една страна:

Конкретният текст на процесното споразумение /преценен в контекста на принципната постановка по чл. 20 от ЗЗД/ не може да обоснове извод, че обхватът на уговореното /и впоследствие изплатено/ обезщетение – включва и бъдещи вреди /които ще настъпят след 13.12.17г. – при условията на ексцес/. Такъв извод не може да обоснове и съдържанието на протокола от 30.11.17г. /който обективира решение на УС на ГФ – въз основа на което е било сключено процесното споразумение/. Изготвената от д-р В. медицинска експертиза /във връзка проведеното извън-съдебното производство пред ответника/ не може да бъде съобразена в случая /предвид принципната постановка, че такъв вид доказателствено средство има правна стойност само, ако е било приобщено по делото в рамките на процедура по Глава 14-та, Раздел 5-ти от ГПК/.

От друга страна:

Едва ли може да бъде обоснован /и от правна; и от медицинска; и от житейска гледна точка/ извод, че в споразумението от 13.12.17г. страните са предвидили /и предварително обезщетили/ възможността пострадалият да претърпи още 6 оперативни интервенции; да бъде подложен на 6-кратна рехабилитация; да премине през продължителен /поетапен/ оздравителен /възстановителен/ период след всяка хирургическа процедура. Действително: посочената по горе експертиза /на д-р В./ съдържа извод за неприключил оздравителен процес и необходимост от провеждане /в бъдеще/ на следващи оперативни интервенции. Вещото лице обаче обосновава извод за предстоящи 2 такива процедури /а не на 6 – колкото е претърпял пострадалия, поради настъпили усложнения в лечението; със съответните рехабилитационни и възстановителни лечения след всяка от тези интервенции/.

Изложеното обосновава извод, че законовите предпоставки чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от 2

КЗ във връзка с чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ се явяват надлежно удостоверени в процеса. С оглед това: в полза на ищеца следва да бъде присъдено допълнително обезщетение.

Досежно размера на иска:

Представените /и преценени в съвкупност/ в производството пред СГС писмени доказателства /медицински документи/, констатациите на приетата по делото медицинска експертиза /в това число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ и събраните в процеса гласни доказателства - очертават всички релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД обстоятелства, а именно: вида и естеството на процесния ексцес; проведеното лечение /хирургическо, болнично, след-оперативно, рехабилитационно, домашно/; настоящото здравословно състояние на пострадалия; медицинската перспектива на уврежданията. Всички тези обстоятелства /преценени в контекста на възрастта на ищеца; в контекста на обстоятелството, че уврежданията на пострадалия се явяват пожизнени - Р. М. е с определена 100% нетрудоспособност и в контекста на факта, че пострадалият вече е получил обезщетение за първоначално претърпените от инцидента вреди/ обосновават определяне на допълнително обезщетение в размер на още 100 000 лева.

От посочената сума следва да се приспадне вече полученото /извън-съдебно/ допълнително обезщетение в размер на 10 000 лева /т.е. в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 90 000 лева, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 10.09.21г./.

В същия смисъл са изводите и на първоинстанционния съдия.

На последно място:

Възражението на ответника за изтекла давност е неоснователно:

В хипотеза като процесната /при влошаване в здравословното състояние на пострадалия – по смисъла на чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ/ 5-годишния давностен срок по чл. 378, ал. 4, изр. 1-во от ГПК – започва да тече от настъпването на ексцеса /в случая на 10.04.18г./. Към 12.04.22г. /когато е заведено настоящото дело/ този срок се явява – спазен.

С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде - потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция: отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде разпределена при условията на чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно: претендираният от ответника адвокатски хонорар /съотнесен към спорния пред САС материален интерес/ надвишава минимума по Наредба № 1. С оглед това: заявената сума следва да бъде редуцирана до размера на 10 860 лева /с ДДС/.

Частната жалба /депозирана от ответника при условията на чл. 248, ал. 3 от ГПК/ е неоснователна:

Процесните съдебни разноски /за производството пред СГС/ са изчислени от първоинстанционния съдия и присъдени в полза на Гаранционния фонд – в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК /при съобразяване съдържанието на представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи сторените плащания за адвокатска защита/. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на съда /изложени в атакуваното определение по чл. 248 от ГПК/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-19 състав от 02.08.23г. по г.д. № 3798/22г.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд да плати на адвокат Л. Л. – 7 405 лева адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА Р. Г. М. да плати на Гаранционен фонд 2 305 лева – съдебни разноски /за 3 производството пред САС/.

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС 1-19 състав от 18.09.23г. по г.д. № 3798/22г.

В частта /касаеща иска за имуществени вреди/ първоинстанционното решение е влязло в сила /като необжалвано/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4