Решение № 5078 от 21.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5078

Стара Загора, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20267240700894 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца и образувано по жалба от Л. К., гражданка на Украйна, с [ЛНЧ], в качеството й на законен представител на малолетния В. К., [ЛНЧ] с искане да се отмени Заповед № ЗСПД/Д-СТ-4171 от 07.07.2026г., издадена от Директор дир. „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която е отказано отпускане на месечна помощ родители, които отглеждат дете до [възраст] възраст с трайно увреждане.

Жалбоподателката твърди, че пред м. 06/ 2026г. детето й В. К. е освидетелстван от ТЕЛК при МБАЛ Добрич АД, като е издадено ЕР от 19.06.2026г. определящо 65 % вид и степен на увреждане, с чужда помощ, със срок до 06.1.06.2028г. при водеща диагноза „ детски аутизъм“. На основание на това ЕР е подала пред Дир. Социално подпомагане Стара Загора заявление за отпускане на месечна помощ за дете по чл.8д от ЗСПД, а на 09.07.2026г. и е връчена оспорената заповед, с която е отказано отпускане на заявената помощ по съображение, че са граждани на друга държава, с която Р. България няма сключена спогодба на изплащане на семейно помощи за дете. Оспорващата счита заповедта за издадена при неправилно приложение на закона, тъй като е с предоставен статут на временна закрила по чл.39, ал.1, т.1 от ЗУБ, има издадена регистрационна карта, в която детето й е вписано като придружаващо под 14 год. възраст. Семейството не е напускало България от момента, в който са пристигнали тук, детето е записано в първо глас за учебната 2026/2027, като освидетелстването е извършено от български медицински орган по експертиза на здравето. Отказът е постановен в пряко противоречие с Конституцията на България и чл.39 от ЗУБ, съгласно който, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. На последно място се твърди, че заповедта е в нарушение на Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от България още през 1991г. Към жалбата се прилага ЕР издадено от МБАЛ Добрич АД, регистрационна карта на чужденец и епикриза на В. О. К., издадена от КНП“ ООМЦПЗ“ ООР 9 отделение, Украйна.

Ответникът, прилага административната преписка. Не взема становище по жалбата.

Въз основа на представената по делото преписка и приетите писмени доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката, гражданка на Украйна е с предоставена на осн. чл.39, ал.1, т.1 от ЗУБ временна закрила и й е издадена регистрационна карта на чужденец, с посочен настоящ адрес в [населено място], за срок на валидност на документа до 04.03.2027г. В регистрационната карта е посочено, че г-жа Кравченко е придружаваща дете до 14 години – В., роден на [дата]. С ЕР №91102 от заседание № 215 на 19.06.2026г., издадено от МБАЛ Добрич АД на детето В. К. е определен 65 процента вид и степен на увреждане, с чужда помощ за водеща диагноза „детски аутизъм“.

Със заявление-декларация с рег. № ЗСПД/Д-Ст/4171 от 29.06.2026г. Л. К. поискала от Директора на дир. Социално подпомагане Стара Загора отпускане на месечна помощ за отглеждано дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, като декларирала, че е [семейно положение], че полага грижи за дете до 18 год. възраст, на което е определен 65% вид и степен на увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК. В заявлението- декларация на 07.07.2026г. от длъжностно лице при дирекцията е посочено, че заявителката няма право на исканата помощ, защото членовете на семейството й са граждани на друга държава, с която страната няма сключена спогодба на изплащане на семейни помощи за деца. На 07.07.2026г. от Директора на дирекцията е издадена обжалваната в това производство заповед, с която е отказано отпускане на заявената помощ по чл.8д от ЗСПД по идентично съображение – членовете на семейството й са граждани на друга държава, с която страната няма сключена спогодба на изплащане на семейни помощи за деца. Заповедта е съобщена лично на Л. К. на 09.07.2026г. и жалбата е подадена директно в съда на 20.07.2026г.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

Оспорването е допустимо, като направено от активно легитимирано лице, притежаващо правото на жалба, доколкото жалбоподателката е родител на дете с трайни увреждания до 18 години и е направено в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, Съдът я намира за основателна при съобразяване на следното:

Заповедта е валиден административен акт, който е издаден от материално компетентния административен орган по арг. на чл.10, ал.5, вр. с ал.4 от ЗСПД, в предвидената писмена форма, съдържа правни и фактически съображения. Ето защо не са налице основания за обявяването й за нищожен административен акт, съотв. за незаконосъобразен, като издаден в нарушение на изискванията за форма и съдържание. Не са установени допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Производството е стартирано чрез подадената от жалбоподателката молба – декларация /по образец/, която органът приема за редовна, при удостоверено обстоятелство на определена степен на вид и увреждане на детето на заявителката.

Актът е постановен при неправилно приложение на закона и се явява материално незаконосъобразен:

Заявената от жалбоподателката месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД се предоставя на родителите /осиновителите/, които отглеждат дете до [възраст] възраст с трайни увреждания, без значение от дохода на семейството, като допълнително законът изисква детето да живее постоянно в страната и да не е настанено в заведение по чл.26 от Закона за закрила на детето. В случая пред решаващия орган заявителката е удостоверила факта, че е лице с предоставена международна /временна/ закрила по чл.29, ал.1, т.1 от ЗУБ, придружаваща малолетния си син В., на който е с решение на органите по медицинска експертиза в страната е определен 65 процента вид и степен на увреждане, т.е. то е дете с трайни увреждания, както и е декларирано, че семейството има регистриран адрес на територията на Р.България, на който живее.

Въз основа на тези факти е постановен отказ за отпускане на помощта по чл. 8д от ЗСПД, мотивиран правно с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, а липсва сключен такъв двустранен договор между Р.България и Украйна, по силата на който да се изплащат на гражданите на Украйна семейни помощи за деца.

В случая между Република България и Украйна има сключен двустранен Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28.11.2001 г. /ДВ, бр. 107 от 2001 г., в сила от 01.04.2003 г., вж. списък на договорите, публикуван на сайта на Министерството на труда и социалната политика/, но същият не намира приложение към спора, тъй като социалните помощи не са част от системата на социалното подпомагане. По силата обаче на Решение № 144/10.03.2022 г. на Министерски съвет (МС) на разселените лица от Украйна е предоставена временна закрила в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета на Европейския съюз от 04 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Временна закрила е предоставена на семейството на жалбоподателката на осн. чл.39, ал.1, т.1 от ЗУБ, като срокът й /вж. приложеното копие от регистрационната карта/ към датата на заявлението не е изтекъл.

Спорният по делото въпрос, притежават ли право да получават заявената социална помощ по чл.8д от ЗСПД лица чужденци и в частност такива, на които е предоставена временна закрила. В чл.3 от ЗСПД националният законодател определя кръга от субекти, които имат право на семейни помощи за деца, като по отношение на семействата на чужденци /чл. 3, т. 5 от ЗСПД/ е предвидено, че семейните помощи се предоставят, ако те са постоянно пребиваващи и отглеждащи децата си в страната и ако е това е предвидено в друг закон или международен договор. Специалният ЗСПД не съдържа уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани, с предоставена временна закрила. Член 2, ал. 1 от ЗЧРБ определя за чужденец е всяко лице, което не е български гражданин, а съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Т.е., в случая следва да се приеме, че е налице друг закон, който предвижда за лица чужденци с предоставена временна закрила, да са носители на правото на социално подпомагане. Т.е., визираната в заповедта разпоредба на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като правно основание да се откаже исканата помощ, е в противоречие със разпоредба на чл. 39 от ЗУБ и разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от ЗСП, които изрично установяват в полза на тази категория чужденци правото на социални помощи.

Отказът, като правно основан на чл.3, т.5 от ЗСПД е изведен в противоречие и с постановките от приложимото европейско законодателство - Директива 2011/95. Право на социални помощи е установено в полза на жалбоподателката, като лице с предоставена международна закрила в Директива 2011/95/ЕО на ЕП и Съвета от 13.12.2011г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл.29, пар.1 от директивата, Държавите-членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата-членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им, а съгласно пар.2, чрез дерогация от общото правило, установено в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им. Т.е., чужденци, пребиваващи в Р. България по силата на предоставена им международна закрила от въпросната директива, вкл. и по силата на българското законодателство, притежават статут, приравняващ ги на българските граждани, поради което на същите се следва предоставянето на социални грижи, каквито се предоставят на всеки български гражданин на същото равнище и при същите условия. Правото на семейни помощи за дете, в случая тази по чл. 8д от ЗСПД е именно такава социална грижа /по см. на визирания текст от Директивата/ и в случая преценката за това право следва да се извършва единствено и само при съобразяване наличието/липсата на специфичните условия, които нормативът /ЗСПД/ установява по отношение на правото на месечна помощ за дете на това правно основание, а наличието на такива са удостоверени пред органа – определена степен на трайно увреждане на детето, постоянно пребиваващо в страната, отглеждано в семейство си, без да е настанено в заведение по чл.26 от ЗЗДетето.

За пълнота на изложението, Съдът намира за напълно основателен доводът на жалбоподателката, че органът не е съобразил и разпоредби от задължителната за прилагане конвенция за правата на детето, ратифицирана в страната ни. Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Конвенцията за правата на деца с увреждания, държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето с умствени или физически недостатъци на специални грижи и насърчават и осигуряват според наличните ресурси оказването на такова дете и на поелите грижата за него на помощ, за която са направени постъпки и която отговаря на състоянието на детето и на положението на родителите или другите лица, грижещи се за детето. Според чл. 3, § 1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Разпечатката съдържа 24 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a7bc786-cdae-4fb3-89c1-260f5ee31c8b