Решение № 16308 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16308

******, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110109836 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от А. Н. Н. от ****** срещу „*****“ ***, ***** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 737.72 лв. – подлежаща на връщане, като дадена без основание от А. Н. Н. на «*****» *** по Договор за потребителски кредит от 08.06.2017 г., сключен между «*****» *** и А. Н. Н., за който се поддържа, че е нищожен на основание чл. 22 ЗПК на посочените в исковата молба основания и по Договор за поръчителство от 08.06.2017 г., сключен между А. Н. Н. и свързаното с ответника търговско дружество „*****“ ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателното й плащане.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът – «*****» ***, *****, чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. И. в писмен отговор на исковата молба от 24.07.2023 г., подаден по пощата на 21.07.2023 г., поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли съда да го отхвърли изцяло, като излага подробни съображения за това. Не спори за обстоятелството, че страните по делото са сключили на 08.06.2017 г. Договор за потребителски кредит № 000-KZ37645805/08.06.2017 г. за сумата от 500 лв. със срок 31 дни, ГПР – 49.02% и фиксиран лихвен процент по кредита – 40% на годишна база. Не спори за обстоятелството, че сумата от 500 лв. е преведена от ответника на ищеца, както и, че по процесния договор ответникът е получил от ищеца плащания в общ размер на 1237.72 лева. Поддържа становище, че от последната сума ищецът е платил на ответника на 20.12.2017 г. сумата от 709.72 лв., от която 500 лв. – главница, 17.22 лв. – договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 000-KZ-37645805/08.06.2017 г., както и сума в размер на 192.50 лв.

1

– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 08.06.2017 г., която сума ответникът поддържа, че на 07.06.2018 г. бил прехвърлил към „*****“ ***. Не се спори и, че общо платената от ищеца на ответника парична сума в размер на 1237.72 лева включва и 9 плащания в общ размер на 528 лв., извършени в периода от 11.07.2017 г. до 11.12.2017 г., които плащания представляват такси за удължаване срока на погасяване на кредита, с падеж 09.07.2017 г., като таксата за удължаване на срока с 15 дни е в размер на 48 лв., а с 30 дни – 96 лв. Излага се и твърдение, че ответникът не е страна по Договора за предоставяне на поръчителство, поради което не следва да има „каквото и да било правно отношение спрямо претенциите на ищеца относно този договор“

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При така заявените от страна на ищеца оспорвания на сключения между страните по делото Договор за потребителски кредит от 08.06.2017 г. с твърдения за неговата недействителност, поради противоречието му с императивни законоустановени правила, сочени в исковата молба, в тежест на ответника е да установи в процеса, че договорът е съобразен с всички изисквания на закона за неговата действителност. Безспорно е между страните по делото, че ответникът реално е предоставил на ищеца чрез системата за плащане „ИзиПей“ на 08.06.2017 г. сумата от 500 лв., която сума е усвоена от ищеца на последната дата. Не се спори между страните по делото, а и от ангажираните от страните писмени доказателства се установява, че в периода от 11.07.2017 г. до 20.12.2017 г. А. Н. Н. е извършил плащания в полза на „*****“ *** в общ размер на 1237.72 лв. Настоящият съдебен състав намира, че последната парична сума значително надхвърля твърдените в отговора на исковата молба ГПР – 49.02%, в които по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включва и сочения от ответника за договорен фиксиран лихвен процент по кредита – 40% на годишна база, а не да се кумулира с него – „годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК „годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

По правилата на чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

2

В конкретния казус от страна на ответника не е ангажиран като писмено доказателство в процеса Договора за потребителски кредит, сключен от разстояние на 08.06.2017 г. между А. Н. Н. от ****** и „*****“ ***, *****, нито са ангажирани като писмено доказателство Общите условия, при които е сключен същия договор, поради което за съда е обективно невъзможно да извърши преценка на клаузите на договора за съответствието им с нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, спазването на които е условие за неговата действителност. Невъзможна е и преценка за съответствие на същия договор с изискванията на чл. 19 ЗПК. Предвид горното съдът приема за доказани твърдените в исковата молба основания за недействителност на сключения между страните по делото договор за потребителски кредит, предоставен от ответника на ищеца на 08.06.2017 г. в размер на 500 лв., която сума като чиста стойност подлежи на връщане от кредитирания с нея ищец, по правилата на чл. 23 ЗПК.

Тъй като е безспорно между страните по делото, а и от писмените доказателства се установява, че в периода от 11.07.2017 г. до 20.12.2017 г. А. Н.

Н. е извършил плащания в полза на „*****“ *** на суми в общ размер на 1237.72 лв., то предвид горното и съобразно 23 ЗПК разликата над 500 лв. до 1237.72 лв., съизмеряваща се със сумата от 737.72 лв. подлежи на връщане от ответника на ищеца, като дадена без основание – по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. На това основание ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца последната парична сума, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателното й плащане.

Относно твърдения от страните по делото Договор за поръчителство:

Такъв договор е представен от ответника и се установява, че е сключен на 16.12.2016 г. между „*****“ *** и „*****“ ***, което опровергава твърдението на ответника, направено с писмения отговор на исковата молба, че не е страна по такъв договор. Не се установява ищецът да е поемал конкретни задължения към „*****“ *** по договор за поръчителство, по който страна да е и А. Н. Н.. По правилата на чл. 138, ал. 1 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като ал. 2 установява, че поръчителство може да съществува само за действително задължение.

Доколкото по делото не се установи от ответника, чиято е доказателствената тежест, Договор за потребителски кредит № 000-KZ-37645805/08.06.2017 г. да е действителен и доколкото не се установяват клаузите на договор за поръчителство между ищеца и третото лице „*****“ ***, настоящият съдебен състав намира твърдението на ответника, че сумата от 192.50 лв. представлява възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 08.06.2017 г., която сума се дължи от ищеца и която на 07.06.2018 г. ответникът бил прехвърлил към към „*****“ ***, за неотносимо към конкретното правоотношение между страните по делото, а касаещо вътрешни правоотношения между ответника и третото на спора лице „*****“ ***.

3

Ищецът претендира разноски, които с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.

Видно от Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2025 г. е, че ищецът е направил разноски за възнаграждение на един адвокат в размерна 400 лв. Последната парична не е прекомерна, с оглед защитавания материален интерес и реално оказаната в процеса от пълномощника на ищеца правна помощ, а възражението на ответника, заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно.

Предвид горното, при този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ *** следва да бъде осъдено да заплати на А. Н. Н. направените по делото разноски в общ размер на 450 лв., от които 50 лв. – разноски за дължима държавна такса и 400 лв. – за възнаграждение на един адвокат.

Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски, каквито с оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не му се следват.

Всички присъдени на ищеца, дължими парични суми, посочени по-горе в лева, предвид подмяната на националната валута от лев с евро, следва да бъдат превалутирани от левове в евро, съобразно чл. 11 – чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като всяка присъдена числова стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс за 1 ЕВРО = 1.95583 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав РЕШИ:

ОСЪЖДА „*****“ *** с *****, със седалище и адрес на управление гр.

*****, ул. *** **** ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес ******, ж. к. ***** сумата от 377.19 ЕВРО /получени след превалутиране на 737.72 лв./ – подлежаща на връщане, дадена без основание от А. Н. Н. на «*****» *** в периода от 11.07.2017 г. до 20.12.2017 г. сума, надвишаваща размера на чистата сума от 500 лв., предоставена в заем от „*****“ *** на А.

Н. Н. на 08.06.2017 г. по недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, Договор за потребителски кредит от 08.06.2017 г., сключен между «*****» *** и А. Н. Н. и по Договор за поръчителство от 08.06.2017 г. между А. Н. Н. и „*****“ *** – по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 377.19 ЕВРО, считано от 24.02.2022 г. до окончателното й плащане, както и общата сума от 230.08 ЕВРО /получени след превалутиране 450 лв./ – направени по делото разноски, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред 4

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5