Определение № 546 от 01.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. Перник, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500371 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 278 от ГПК.

В Окръжен съд гр. Перник е постъпила частна жалба срещу определение № 52 /07.01.2026 г., noстановено по частното гражданско дело № 2334/2026г. на районен съд гр. Перник , в частите му , с които съдът е присъдил разноски в полза на длъжника и е намалил хонорар на адвоката, представлявал в това производство заявителя.

Определението се обжалва от заявителя, който в жалбата си поддържа , че не е налице основание да се присъждат разноски в полза на длъжника , тъй като е дал повод делото да бъде заведено; навежда довод, че присъдения в негова полза хонорар на адвокат не може да е под минимума в Наредба № 1 към чл. 36 от Закона за адвокатурата, а е равен на същия минимален размер; че попълненото заявление за издаване на заповед съдържа всички реквизити на исковата молба и само това, че то се попълва по предварително одобрен образец, не представлява основание за омаловажаване на положение от адвоката при изготвянето му труд. Поддържа , ч е не еналице основание да се намали хонорара на адвокат на заявителя , като искането до съда е да се отмени обжалваното определение в частите му, с която е присъден хонорар на адвокат в полза на длъжника и е намален размера на договерения от заявителя такъв .

Насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, 1 приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.

Установено е следното :

Производството по частното гражданско дело № 2334 по опис на РС Перник за 2025г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение , депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Перни, БУЛСТАТ 823073638, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец” № 11, и с искане за издаване на заповед за плащане на стойност на доставена до имот на длъжника М. Е. В., ЕГН **********, но останала незаплатена питейна вода и отведена за пречистване канална такава. Заявлението е подадено на дата 19.06.2025г. Съдът е издал и редовно връчил заповед за плащане, като в срока по чл. 414 а от ГПК длъжникът В. е възразила, че е платил вземането изцяло, прилагайки към заявлението и доказателства за извършеното плащане. Поискала и присъждане на разноски в нейна полза.

Заявителят подал в срок становище, в което признал факта на плащането на главницата и лихвите по заявлението, но заявил, че не са платени разноските и поискал изпълнителен лист за тях. Аргументирал се , че разноски му се дължат, доколкото платено е едва след датата на издаването на заповедта, и че липва каквото и да било основание разноски да се присъждат в полза на длъжника.

Съдът приел факта на плащането, обезсилил заповедта, намалил хонорара на адвоката на заявителя и разпоредил издаването на изпълнителен лист за намаления размер. Предвид обезсилването, присъдил и разноски в полза на длъжника.

При тези факти, жалбата е частично основателна.

1. По присъдените в тежест на заявителя разноски от 102.26 евро ( 200 лева).

По делото няма спор, че на дата 01.07.2026г. длъжникът е платил главницата и лихвите съобразно издадената заповед. Няма по делото данни за пълно плащане, тоест и на разноските по спора, като представените доказателства за плащане са само фискалните бонове за сбора на главницата и лихвите. Длъжникът и не твърди плащане на разноските , като се има предвид, че е възразил против размера на хонорара на адвоката на заявителя, намирайки го за прекомерен. Делото е образувано на 19.06.2025г., заповедта е издадена на дата 23.06 същата година, тоест, преди плащането. Длъжник, който не е платил на датата на подаването на заявлението за издаване на заповед, винаги е дал повод делото да бъде образувано, при което и не придобива право на разноски по него, дори когато е платил в хода на делото.

Трябва да се каже също така , че по силата на чл. 78 от ЗЗД разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, и този закон важи дори тогава, когато е образевано за събирането на вземането съдебно производство.

В тази част определението следва да бъде отменено.

2.Настоящия състав обаче, в съответствие с трайната си практика, споделя виждането на районния съд, че е прекомерен хонорар на адвокат от 480 лева , 2 при на практика отсъстваща правна или фактическа сложност на делото, и при подадено по образец заявление, при което извършеното от адвоката не оправдава такъв хонорар. Разноските са вторична последица на неизпълнението на главното задължение от страна на длъжника, санкция за същия, и затова следва да бъдат определени в разумен размер; тогава, когато разноските са почти в размера на основното вземане или го надхвърлят, тази санкция не е оправдана , включително с оглед стойността на труда на адвоката. В случая, минималните размери по действалата към датата на подаването на заявлението и издаването на заповедта за плащане Наредба за МРАВ по чл. 36 от Задвокатурата не са задължителни за съда , който следва да съобрази и това, че длъжника има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от Закона за защита на потребителите. Съдът отчита и това, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти. В решението на СЕС е изведено, че с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в посочената наредба минимални размери на възнаграждения за адвокатските услуги. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.

1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/9.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее, като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл.

36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител.

В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички предпоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение при обсъждане на фактическата и правна сложност, както и всички релевантни факти при определяне на настоящите разноски, като същото не е 3 определено в съществено отклонение от мярата, определена от пазара на адвокатския труд за предприетите в конкретния случай процесуални действия на защитника. В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Не са налице никакви обстоятелства, които да определят значително по-висока фактическа и правна сложност на настоящото дело от останалите дела от този вид.

Предвид горното, съдът приема, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 102.26 евро , както и правилно е преценил първонистанционния съд.

В резюме, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, която са присъдени в полза на длъжника разноски, и да се потвърдив останалата обжалвана част .

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 52 /07.01.2026 г., noстановено по частното гражданско дело № 2334/2026г. на районен съд гр. Перник, в частта , с която е осъдено „Водоснабдяване и канализация” ООД ГР. ПЕРНИК, с БУЛСТАТ 823073638, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец” № 11, да заплати на М. Е. В., ЕГН **********, сумата от 200 лева разноски за процесуално представителство по частното гр . дело № 2334 по описа на ПРС за 2025г.

Потвърждава определение № 52 /07.01.2026 г., noстановено по частното гражданско дело № 2334/2026г. на районен съд гр. Перник в останалата обжалвана част - тази , с която съдът е намалил наполовина ( от 480 лева на 240 лева) хонорар на адвокат на заявителя.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5