Решение № 454 от 13.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000502 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №63/25.07.2024г., постановено по т.д. №26/2024г. по описа на окръжен съд Хасково, ,,В.****‘‘ ООД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на „Н.ф.‘‘ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 65 726.64лв. - главница, ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като дадена на отпаднало основание, предвид разваления между страните договор от 09.03.2023г., както и законна лихва за забава върху сумата/главницата от 65 726,64лв. / в размер на 1 580.94лв. за периода от 09.07.2023г. до 12.09.2023г., както и направените по делото разноски в общ размер на 17 045,06лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ,,В.****‘‘ ООД, ЕИК **********. Въведено е оплакване, че решението е неправилно, поради съществени противоречия с материалноправните разпоредби. Изложени са подробно доводи и съображения, свеждащи се до несъгласие на изводите на 1 първостепенния съд за неточно изпълнение по качество от страна на продавача по договора за търговска продажба, съответно – несъгласие с изводите на окръжния съд за наличие на предпоставките за разваляне на договора от страна на купувача. Анализирани са депозираните по делото гласни и писмени доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „Н.ф.‘‘ ЕООД, подадената въззивна жалба се оспорва изцяло.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по далото разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Производството пред Окръжен съд е образувано по обективно съединени осъдителни искове – главен и акцесорни, главният от които е предявен на плоскостта на неоснователно обогатяване – дадено на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Ищецът „Н.ф.‘‘ ЕООД се позовава на сключен между него – в качеството на купувач и ответника - ,,В.****‘‘ ООД – в качеството на продавач договор от 09.03.2023г. за продажба на сушени сливи с костилка, реколта 2022, съгласно продуктова спецификация - сини сливи с костилка, натурални /чисти, неподправени, без примеси/, без консервант. Продуктовата спецификация е изпратена на имейл адрес на управителя на ответното дружество на 06.02.2023г. /като е посочен този електронен адрес/ за запознаване с конкретните изисквания към продукта. От посочения имейл адрес впоследствие ищецът получил подписания договор, ведно с декларация за 2

ГМО и Алергени, Въпросник за самооценка на доставчик, декларация за произход и съответствие. Между страните било договорено количество от 20кг при цена от 4.60лв./кг без ДДС и начин на плащане, както следва: 50% от нетната стойност на продукта заедно със 100 % от ДДС върху стойността на цялата доставка, платени преди доставката, а останалите 50% в рамките на 30 дни след доставка и одобрение на качеството. Била издадена фактура №**********/13.03.2023г. с получател „Н.ф.‘‘ ЕООД за сумата от 112 674.24лв., с вкл. ДДС, дължима за 20412кг. сливи при цена 4,60лв. за килограм ДДС. Сумата от 65 726.64лв., представляваща 50% от нетната стойност на продукта заедно със 100% от ДДС върху стойността на цялата доставка била заплатена от ищцовото дружество по банкова сметка на ,,В.****‘‘ ООД на 24.03.2023г. преди доставката. /Посочен е начинът, по който е формирана сумата от 65 726.64лв./ Стоката била натоварена от договореното място и при договорените условия, а именно: от М.П., бул. „К.ш.‘‘ на 05.04.2023г. След получаване на стоката, от страна на ищцовото дружество е предприето тестване на проби от получената стока, при което било установено наличие на консервант - калиев сорбат в доставената слива, в която насока се позовава на Протокол за анализ от 06.04.2023г. Твърди се, че съгласно уговореното - сини сливи с костилка, натурални /чисти, неподправени, без примеси/, наличие на консервант не следва да има изобщо. В изпратената още преди сключване на договора продуктова спецификация изрично било посочено, че се касае за сини сливи натурални, тоест естествени, природни, без подправяне, без примеси. Развити са съображение за етимологичното значение на думата „натурален”, а именно без подправяне, без примеси. Според ищцовото дружество наличието на установения в продукта калиев сорбат представлява именно добавяне на примес/субстанция, в случая добавка, вследствие на което продуктът загубва качеството си натурален. Именно защото изискването към сините сливи е те да са натурални, чисти, неподправени, то в тях не следва дори да е добавена и захар, както е посочено в продуктовата спецификация.

Изискването на купувача, а и постигнатото между страните съглашение било за продажба на стока-сушени сини сливи натурални, без подправяне и примеси, т.е. без консерванти, такава каквато е природно създадена, без допълнителни съставки и добавки. Постигнатото между страните съгласие било за закупуване на непреработен първичен продукт, без изрично заявена включена съставка в продукта, натурален, без примеси и добавки. Ответното 3 дружество било уведомено незабавно след получаване на резултатите от пробите на 10.04.2023г. на същия имейл адрес, поради което не било налице и одобрение на качеството. Твърди се, че от страна на представляващия „В.****” ООД било заявено, че замяна на стоката с друга, която да бъде натурална /чиста, неподправена, без примеси/, без съдържание на консервант, не може да бъде осъществена, поради което стоката ще бъде взета от дружеството, а заплатената от ищеца стойност по фактурата и съгласно уговореното, ще бъде върната по банковата сметка на „Н.ф.‘‘ ЕООД. През м. април и май били проведени множество разговори, при които ответникът заявил готовност за вземане на стоката и за връщане на сумата, но действия за изпълнение не били предприети. Наличието на консервант-калиев сорбат било установено и с Протокол от изпитване №КА33905/29.05.202Зг. на Аналитичен център за лабораторни изпитвания К.. На 03.07.2023г. на „В.****” ООД била връчена покана, с която ищецът уведомява ответното дружество, че счита Договора от 09.03.3023г. за развален и дава 5- дневен срок за вземане на стоката и връщане на платената цена. Предоставеният 5-дневен срок изтекъл на 08.07.2023г., с оглед на което за периода от 09.07.2023г. до 12.09.2023г. ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 1 580.94лв. Искането, с което е сезиран окръжният съд, е ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 65 726.64лв. - главница, ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като дадена на отпаднало основание, предвид разваления между страните договор от 09.03.2023г., както и законна лихва за забава върху сумата в размер на 1 580.94лв. за периода от 09.07.2023г. до 12.09.2023г. Фактическите твърдения и заявеното искане се поддържат и с допълнителната искова молба.

В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, както и с отговора на допълнителната искова молба, ответникът оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва наличието на валидно възникнали договорни отношения между страните, произтичащи от договора от 09.03.2023г. за продажба на сушени сливи с костилка, реколта 2022, заплащането на сумата от 65 726.64лв. от страна на купувача – ищеца, включително и наличието на калиев сорбат в доставената слива. Оспорва се твърдението за неизпълнение на задълженията на продавача по договора за продажба на сушени сливи. Въведени са твърдения за предходни договорни 4 правоотношения между страните, включително и за преддоговорни отношения по процесната сделка. През месец януари 2023г. ищцовото дружество закупило мостри от два вида /сорта/ сушени сливи - 100кг. с костилка венгерка и 99кг. с костилка испанка, за която продажба на мостри била издадена фактура №***********/17.01.2023г. На ищеца били предоставени два сорта сливи, които да изпробва, да анализира, да тества, да опита, и измежду тези два сорта да реши кой да избере и от него да закупи количеството, необходимо му за процеса на преработка, който е част от дейността му. Ответникът твърди, че след като ищецът изпробвал мострите, между страните било постигнато съгласие да сключат договора от 09.03.2023г. за закупуване на един от предварително изпробваните сорта, а именно - сорт „венгерка”. Сливите, предмет на продажбата с цел опитване, т.нар. мостри, били същите сливи, които впоследствие били предмет и на договора от 09.03.2023г. Цялото количество сливи, с които ответникът разполагал, били внесени от него на територията на Р.Б. от Р.У.. Те се намирали в М.П. и били под режим Митническо складиране. Влизането и излизането на стока в режим Митническо складиране било съпроводено с изпълнението на определена законова процедура. Твърди се, че без оформяне и подаване на съответните митнически документи не може стоката да излезе от територията на митническото учреждение. Не може собственикът да внася и изнася свободно стоки от тази територия. Поради това не било и възможно, по силата на договора от 09.03.2023г., продавачът да е продал на купувача друга стока, с различни характеристики в сравнение с тази от месец януари. Ответникът сочи, че поръчвайки предварително определени малки количества сливи сорт венгерка и сорт испанка, ищецът е имал за цел да тества същите, да проведе съответните лабораторни и други анализи, и сключвайки впоследствие договорът за покупка на около 20 000кг., нямало как да твърди, че е налице несъответствие на стоката, което да послужи като основание за разваляне на договора и претендиране връщане на платената сума. С тези доводи се оспорва твърдението на ищеца, че не е знаел характеристиките на закупената стока. Освен това сливите, предмет на договора от 09.03.2023г., били етикетирани и на самия етикет било отбелязано наличието на калиев сорбат. С последното се обосновава извод наличие на знание у ищеца относно качествата и характеристиките на стоката още при закупуването на мострите, при което ответникът не е правил опити да скрие наличието на калиев сорбат 5 по никакъв начин. Наличието му било обозначено, съгласно правилата за етикетиране. В тази връзка, в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че наличието на посоченото вещество съставлява недостатък, се твърди, че, съгласно чл.193, ал.2 от ЗЗД, продавачът „В.****” ООД не отговаря, тъй като купувачът „Н.ф.” ЕООД е знаел за недостатъците. Оспорват се твърденията, че стоката не отговаря на изпратената продуктова спецификация, както и че съгласно уговореното наличие на консервант не следва да има изобщо.

Ответникът въвежда насрещно твърдение, че не е получавал и не е запознат с посочената в исковата молба продуктова спецификация. Същата не била подписана от управителя на ответното дружество и не обвързвала страните.

Въведени са доводи, че ответникът не бил в неизпълнение, тъй като изискването стоката да е натурална не означава, че тя трябва да е без консерванти, доколкото в българското законодателство няма определение за това кога един продукт е натурален. С тези доводи и насрещни твърдения, поддържани и във въззивната жалба под формата на оптлеквания, ответникът „В.****” ООД обосновава качеството си на изправна страна – продавач по процесния договор - стоката, предмет на продажбата, не е била с явни недостатъци, нито скрити такива. Оспорва се и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава.