Решение № 6085 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6085 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Силвана Гълъбова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100507252 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7252/2024 г по описа на СГС е образувано:

-по въззивна жалба на В. Б. Д. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №2501 от 13.02.2024 г по гр.д.№71080/21 г на СРС , 64 състав , поправено с решение №8246 от 07.05.2024 г по същото дело , в частта , с която са отхвърлени частично исковете на въззивника с правно основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** гр.София му заплати разликата над 5013,20 лева до предявения размер от 10 000 лева частичен иск от 25 000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 17.07.2021 г в гр.София на бул.Черни връх в района на бл.46 по вина на водача на л.а.Фолксваген Лупо с рег.№Е **** МК и сумата от 313,20 лева обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди /разходи за лечение / от посоченото ПТП , ведно със законната лихва върху посочените суми от 10.12.2021 г до окончателното им заплащане . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;

- и по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която въззивникът е осъден да заплати на В. Б. Д. ЕГН ********** от гр.София разликата над 2506,60 лева до 5013,20 лева обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на 1 автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 17.07.2021 г в гр.София на бул.Черни връх в района на бл.46 по вина на водача на л.а.Фолксваген Лупо с рег.№Е **** МК , ведно със законната лихва от 10.12.2021 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът Д. излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната от него част , тъй като присъденото обезщетение е занижено и не съответства на претърпените болки и страдания . Разпитаните свидетели установяват много по-големи като размер болки и страдания . Преди ПТП Д. е бил „съвсем здрав човек“ , който е полагал тежък труд без проблеми , а всички проблеми са следствие от процесното ПТП . Няма данни ответникът да е заплатил претендираните имуществени вреди .

Въззивникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната от него част. Не е доказано вина за ПТП да има водачът на л.а.Фолксваген Лупо , като протоколът за ПТП не е официален документ и не доказва ПТП . Ищецът е могъл да предотврати ПТП , а е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП.

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не трябва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели . Ищецът е имал проблеми с опорно-двигателния апарат преди ПТП , а след него е могъл да се обслужва и болките му не са били значителни .

Няма данни ищецът да е лекуван адекватно и да е провеждал рехабилитация . На ищеца са заплатени още 2506,60 лева обезщетение , за което се представя платежно нареждане към въззивната жалба , а преди това са били платени 1300 лева .

Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД е подало отговор , в който оспорва въззивната жалба на Д.. Налице е съпричиняване от ищеца поради нарушаване на чл.20 ал.2 ЗДвП. Обезщетението за неимуществени вреди присъдено от СРС е прекомерно и не трябва да се присъжда допълнително обезщетение . Свидетелските показания на свидетелите на ищеца не трябва да се кредитират , а СМЕ опровергават твърденията на ищеца за особено тежки последици от ПТП . Обезщетението за имуществени вреди е погасено чрез плащане .

Д. е подал писмен отговор на въззивната жалба на Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД , в който оспорва същата . Д. няма вина за ПТП , от което е получил тежки увреждания . Не е доказано съпричиняване .

Въззивните жалби са допустими. Решението е връчено на въззивниците на 04.03.2024 г и на 22.02.2024 г и е обжалвано в срок съответно на 05.03.2024 г и на 05.03.2024 г /по пощата/.

Налице е правен интерес на въззивните за обжалване на посочените части от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на 2 съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

СРС е приел следното . На 17.07.2021г. около 21:20ч. водачът на л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № Е **** МК се е движил в гр. София на бул. „Черни връх“ с посока на движението от бул. „Джеймс Баучер“ към ул. „Сребърна“. По същото време и в същата посока пред него се е движел водачът на л.а. „Тойота Айго“ с рег. № СВ **** СК. По същото време в противоположна посока – от ул. „Сребърна“ към бул. „Джеймс Баучер“, се е движел ищецът в качеството си на водач на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № СВ **** ВК. Достигайки до бл.46, водачът на л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № Е **** МК в процес на застигане ударил в задната част движещия се пред него л.а. „Тойота Айго“ с рег. № СВ **** СК, който вследствие на удара и поетата кинетична енергия се отклонил от посоката си на движение, изместил посоката си на движение наляво и се е ударил в насрещно движещия се л.а. „Форд Мондео“, управляван от ищеца.

Според СРС същите изводи следват от заключението на САТЕ и от приетия като доказателство констативен протокол за ПТП №К-331 съставен съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., след посещение на орган на полицията. Констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в него непосредствено възприети от длъжностното лице обстоятелства (участници в произшествието, видими щети по автомобилите, пострадали лица и др.), относими към установяване на механизма на събитието – арг. чл.179, ал.1 ГПК. Следователно ПТП е настъпило поради противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № Е **** МК, който е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Няма данни и твърдения за обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД. Направеният извод се подкрепя и от приобщената по делото административно – наказателна преписка, от която се установява, че във връзка с процесното събитие е ангажирана административно – наказателната отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № Е **** МК, видно от влязлото в сила наказателно постановление № 21-4332-015636 от 27.07.2021г., СДВР, отдел „Пътна полиция“. Не е спорно по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е ответникът.

Според СРС от приетите СМЕ (първоначална и две повторни - единична и тричленна) се установява, че вследствие на процесното произшествие ищецът е получил контузия на гърдите и навяхване на шията. Контузията на шията е в резултат на получения при произшествието камшичен удар, представляващ инерционно движение на горната част на тялото и главата напред и назад – характерен при ПТП с челен удар. Активните и пасивните движения на ищеца в шийния отдел на гръбначния стълб са били ограничени и болезнени.

Травмата на шийния отдел на гръбначния стълб се изразява в контузия на шията -навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Травмата е 3 настъпила на фона на предшестващи дегенеративни промени в шийния отдел и тя се наслагава върху съществуващи преди нея прoмени и има значителна важност за влошаване на тези дегенеративни промени след травмата. Травмата на гръдния кош се състои от контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупване. Не са установени фрактури на шийни прешлени. Ищецът е имал слаба палпаторна болезненост в областта на гръдната кост – дистална трета. Настъпила е и травма в опорно – двигателния апарат, изразяваща се в контузия в областта на лява раменна става, със спонтанна и палпаторна болезненост и ограничени движения в ставата и без счупвания на костни структури. И трите увреждания вследствие на процесното събитие представляват временно разстройство на З.то, неопасно за Ж.а. Непосредствено след инцидента ищецът е бил хоспитализиран. Проведено му е лечение с обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Бил е с поставена мека шийна яка в продължение на 40 дни. По данни на ищеца същият е провеждал рехабилитация в продължение на 10 дни. Ищецът е бил в отпуск по болест в рамките на 55 дни. Вследствие на травмите, получени при произшествието, ищецът е изпитвал болки в рамките на 2 – 3 месеца, като първите 15 дни болките са били с по – интензивен характер.

Според СРС след произшествието у ищеца са установени остеофитни натрупвания на двата ацетабулума и дегенеративни промени в двете бедрени глави, с оглед на което е установена двустранна коксартроза, като вещите лица и по двете повторни експертизи са катeгорични, че се касае за дегеративни промени без връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. За претърпените от ищеца болки и страдания след процесното събитие сведения дава съпругата на ищеца Ш. Д.а, разпитана по делото като свидетел. Тя съобщава, че преди катастрофата ищецът бил много работоспособен – работел по 10 – 12 часа в автосервиз като автомонтьор. След пътния инцидент З.то на ищеца се разстроило.

Непосредствено след катастрофата цялото му лице било подуто. Не можел да движи главата си. По лекарска препоръка носел шийна яка в продължение на 45 дена. Появили се болки в хълбока, в която област ищецът имал кръвонасядания от поставения по време на произшествието обезопасителен колан. Кръвонасядането било установено в болница „Еуровита“ и било премахнато с пункция. Същото отшумяло за период от около 4 – 5 седмици. Около седмица след катастрофата ищецът започнал да изпитва и болки в таза.

Приемал обезболяващи около 2 – 3 месеца след произшествието. Приемал и антибиотик.

След катастрофата ищецът работил за кратък период от време, но поради увеличаващите се болки се наложило да преустанови работа. Преди катастрофата ищецът не изпитвал проблеми в придвижването си, практикувал спортни занимания. Поради продължителна употреба на обезболяващи му установили две медикаментозни язви – на стомаха и на дванадесетопръстника. Болките в шийния отдел не стихвали, като заради тях ищецът не можел дълго време да държи главата си наведена или изправена. Не можел продължително време да стои изправен, придвижвал се с патерици. По – голямата част от деня прекарвал в легнало положение, в което положение също изпитвал болки. Не бил в състояние да извършва елементарни ежедневни дейности като обуване. След катастрофата плочките на корема били разделени и при ставане ищецът изпитвал болки. През 2002г. ищецът бил претърпял операция на гръбнака.

4

Според СРС показания за състоянието на ищеца след произшествието дава и свидетелят Х.Х. – колега на ищеца. Свидетелят съобщава, че след инцидента ищецът му е споделял за болка в областта на таза от лявата страна и за това, че е претърпял интервенция в ставата.

След катастрофата ищецът не бил способен да извършва автомонтьорската дейност, с която бил зает преди злополуката. Преди инцидента ищецът бил жизнен, не се е оплаквал от здравословни проблеми, а след катастрофата здравословното му състояние се влошило, не можел да се придвижва без патерица.