Определение № 1178 от 16.04.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………… гр.Варна,…………

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в в закрито съдебно заседание на тринадесети април 2020г в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА въззивно гражданско дело № 337/2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 3465/31.01.2020 на Ю.И.Ж., род.***г, гражданин на Руска Федерация, с постоянен адрес:***, и съд.адрес:*** офис 2-адв.Д.В., срещу действията на ЧСИ Станимира Костова–Данова Людмил рег.№ 718 по изп.д.№ 20187180400576, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу 662/1142ид.ч. от недвижим имот-собственост на Ж., а именно -АПАРТАМЕНТ № 11, чрез наложена възбрана и извършен опис.

Излага подробни доводи за незаконосъобразността на действията на ЧСИ, като следва:

Изп.дело било образувано по ИЛ, издаден в полза на БАНКА „ДСК"ЕАД срещу ,,ТОП СПИЙД ТРАНС“ЕООД. Предоставеният от банката-кредитор на дружеството-кредитополучател заем бил обезпечен чрез ипотека върху имот на трети лица - ПИ, находящ се в гр.Варна м-ст"Абатко",съставляващ

УПИ № XV-111 в кв.73 по РП на Вилна зона Варна, целият с площ от 662кв.м.

През 2010г жалбоподателката придобила собствеността върху -АПАРТАМЕНТ № 11 с идентиф.№ ***, находящ се на 3-ти ет. в жилищна сграда № 1, разположена в ПИ с идентиф.№

*** /по предходен документ за собственост УПИ ХІІ-111,136 в кв.34 по плана на ВЗ Варна /м-ст „Абатко“/;

От момента на закупуването на изброените имоти до настоящия момент владеела същите.

В края на м.септември 2019г узнала, че бил конституирана като ипотекарен длъжник по посоченото изп.д.№ 20187180400576 на ЧСИ № 718-Станимира Костова-Данова и че ЧСИ я държала отговорна с 662/1124ид.ч. от притежавания от нея самостоятелен обект за дълга на „ТОП СПИЙД ТРАНС“ ЕООД.

Вписани били възбрани върху 662/1142ид.ч. от собствените й описани по-горе самостоятелни обекти.

Счита действията на ЧСИ за неправилни и незаконосъобразни, като излага подробни доводи за това:

В ПДИ било обективирано разпореждане на ЧСИ Данова за налагане на възбрана и извършване на опис и оценка за дата 2.10.2019г на собствения на Ж. недвижим имот.

Срещу насрочването на опис и оценка на недвижимия имот било подадено възражение вх.№ 13242/1.10.2019г по описа на ЧСИ Данова, което с резолюция на ЧСИ от същата дата е приел за неоснователно.

Поради горното с настоящата жалба обжалва като незаконосъобразни действията на ЧСИ Станимира Костова -Данова по налагане на възбрана, насрочване и извършване на опис на собствения на доверителката ми недвижими имот.

Изп.дело било образувано на основание ИЛ от 15.12.2001г издаден в полза на "БАНКА ДСК" АД срещу длъжник „Топ Спийд Транс"

ЕООД. Вземането на банката било обезпечено с учредена в нейна полза договорна ипотека, вписана под акт № 18/24.08.2006г на СлВп-Варна върху недвижим имот УПИ № XV-111 в кв.73 по РП на ВЗ Варна, находящ се в гр.Варна м-ст„Абатко", при посочените граници.

Жалбоподателката закупила от праводателя й "КРИС Н" ООД подробно описания самостоятелен обект в сграда с цитирания НА.

С разпореждане от 12.09.2019г ЧСИ разпоредила, на осн.чл.429 ал.З ГПК по изп.дело да бъде конституирана жалбоподателката като ипотекарен длъжник, приемайки в мотивите, че ипотечното право, учредено в полза на банката-взискател върху ПИ, в който е построена сградата, разпростира действието си и върху самостоятелния обект, притежаван от жалбоподателката, в резултат на което е насочила изпълнение спрямо същия.

Твърди, че към датата на учредяване на договорната ипотека през 2006г било обективно невъзможна индивидуализацията на вещното право на строеж предвид изложените по-долу факти и наведени доказателства за липса на ПУП-ПРЗ за имота и проект за сградата, а още по-малко такъв предмет на обезпечение е включен в предмета на договора за учредяване на ипотека от 24.08.2006г.

I. По отношение на предприетите от ЧСИ действия по насрочване на опис и извършване на оценка на недвижим имот:

Съгласно чл.428 ГПК, когато пристъпва към изпълнение, СИ е длъжен да изпрати на длъжника покана, с която му дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Едва след изтичането на определения от закона двуседмичен срок, може да започне принудителни действия, каквото действие съставлява описът на недвижим имот.

Към датата на насрочения опис на недвижимия имот 2.10.2019г за Ж. не бил изтекъл срокът за доброволно изпълнение по изп.дело и затова ЧСИ следвало да отложи извършването на описа за друга дата. Затова действието по неговото извършване, обективирано в протокола на ЧСИ, било незаконосъобразно.

II. По отношение на налагането на възбрана с акт № 113 том VII вх.рег.№ 24030/13.09.2019г на Сл.Вп-Варна върху притежавания от Ю.Ж. недвижим имот и пристъпване към изпълнение върху имота.

Счита, че жалбоподателката няма качеството на ипотекарен длъжник, обезпечил с ипотека изпълнението на задължението на длъжника по изп.дело - „Топ Спийд Транс" ЕООД, като твърди, че върху имота й не се простира действието на ипотеката, учредена само върху поземления имот без приращенията и подобренията.

Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот акт № 71 том 1 рег.№ 2187 н.д.№ 65/2011г на н-с Ваня Георгиева, рег.№ 549 на НК, с район на действие PC - Варна, вписан СлВп, Ю.Ж. е закупила имот, който към тази дата е бил чист от вещни тежести.

Видно от сключения между длъжника „Топ Спийд

Транс" ЕООД и взискателя -„Банка ДСК" ЕАД НА за учредяване на договорна ипотека на н-с П.Димитрова, вписан в СлВп-Варна, липсвало постигнато съгласие между страните по договора ипотеката да се разпростира и върху бъдещите постройки, които ще бъдат изградени върху терена, приращения и подобрения, както неправилно е приела ЧСИ.

Освен това, към датата на сключване на договорната ипотека за сградата не е имало и одобрени инвестиционни проекти.

Ипотеката била вписана в СлВп на 24.08.2006г, а едва със Заповед РД -02-14-1148 от 26.10.2007г на Зам. министъра на МРРБ бил одобрен ПУП за УПИ XII-111, 136 в кв.34 на КК „Св.Св.Константин и Елена". Сградата била построена в новообразувания ПИ № *** съгласно разрешение за строеж № 30/29.02.2008г и към момента на покупката на самостоятелния обект на Ж. през 2011г за сградата е издаден акт обр.15 от 22.12.2009 г.

Предвид горното счита, че принципът на приращението не е относим в настоящия случай, доколкото е било изцяло невъзможно да бъде извършена индивидуализация на обектите, които не са били планирани за изграждане към датата на учредяване на ипотеката. Ето защо, не може да се обоснове и възможността изпълнението да се насочи срещу тези сгради.

Така според нея ипотеката е учредена върху ПИ и за обезпечение вземането на банката-кредитор служи само земята, но не и бъдещи подобрения и приращения на ПИ по смисъла на чл. 92 от ЗС.

Договорът за ипотека касае единствено УПИ № XV - 111, в кв.73 по РП на ВЗ Варна, находящ се в гр.Варна м-ст„Абатко", при граници по скица: улица, УПИ № IV-110, УПИ № V-109, УПИ № VII-137, УПИ № XIV-136 и УПИ VI, като между страните не било постигнато изрично съгласие ипотеката да обхваща „всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота", както е посочено в разпореждането от 12.09.2019г. на ЧСИ Ст.Данова. Цитираните в същото разпореждане решения на ВКС -решение № 18 от 11.04.2018г. по гр.д.№ 1011/2017г. на II г.о. и решение № 24 от 15.04.2019г. по гр.д. 595/2018г. на ВКС, I-во г.о. касаели вписани законни ипотеки, а не договорна ипотека. Според приетото от ВКС в посочените решения наложената върху дворно място и сгради законна ипотека разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота, като в случая, тъй като законната ипотека е едностранен акт на кредитора и не зависи от волята на длъжника, поради което уговорки спрямо бъдещите приращения не би могло да има. Във второто решение дори ВКС е извел извод съдебната практика, касаеща договорната ипотека е неприложима към законната такава.

Дори да се приеме, че имало идентичност, то не би могло да бъде налагана възбрана върху ид.части от самостоятелните обекти в сградата, построена върху ипотекирания ПИ, тъй като такава не е била планирана да съществува и не е съществувала към момента на учредяване на договорната ипотека. Ипотеката била учредена само върху земята и за обезпечение на банката-кредитор можела да служи само земята, но не и бъдещи подобрения и приращения. Не било ипотекирано правото на строеж, нито бъдещите подобрения и приращения.

Цитираните от ЧСИ решения на ВКС били неотносими към процесния случай, тъй като се отнасяли за сгради, построени на мястото на съборени ипотекирани сгради.

Практиката на ВКС била категорична, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради само ако при сключването на договора е било постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения. Допустимо, с оглед волята на страните било, при сключване на договора за учредяване на ипотека върху незастроен недвижим имот да се уговори разпростиране действието на ипотеката и върху сградите, които ще бъдат построени върху този имот. Това, обаче, в случая не било сторено и съответно не можело да бъде търсена от жалбоподателя солидарна отговорност за дълга по ИЛ, по който било образувано делото.

Ипотеката не се разпростирала върху новопостроената сграда, щом с договора не било постигнато съгласие тя да има такова действие и спрямо бъдещите приращения, като се позовава на практика на ВКС в тази насока :

Решение № 250/18.11.2014г по гр.д.№ 854/2014г на III ГО; Решение № 111/25.07.2014 по гр.д.№ 4005/2013г на ІІІ ГО; Решение № 113/25.07.2014г по гр.д.№ 4514/2013г на III ГО; Решение № 143/10.11.2014г по гр.д.№ 646/2014г на II ГО и Решение № 39/24.03.2014г по гр.д.№ 5059/2013г на I ГО; Решение № 250/15.12.2014г по гр.д.

№ 673/2014г.на IV ГО; Решение 385/08.05.2015г по гр.д.№ 1069/2014г на IV ГО;

Решение № 379/22.12.2014г по гр.д.№ 3384/2014г на IV ГО и Решение № 188/24.10.2014г по гр.д.№ 4234/2014г на III ГО. В този смисъл е решение № 1770/29.10.2015г на ВОС, постановено по в.гр.д, № 1621/2015г. Според мотивите на съда в цитираните съдебни актове - собственикът на терена разполага с възможността да застрои терена, с оглед предвижданията на ЗРП, което право ипотекарният кредитор не може да ограничава. Допустимо е, с оглед волята на страните, при учредяване на ипотека върху незастроен недвижим имот да се уговори разпростиране действието на ипотеката и върху сградите, които ще бъдат построени върху този имот, като, ако не бъде уговорено между страните, че ипотеката се разпростира и по отношение на новопостроените сгради, то това било израз на зле охранен обезпечителен интерес и в този случай ипотекарният кредитор поема риск от лошо (неосъществимо по принудителен ред) обезпечение.

Доколкото в настоящия случай не било налице тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникналия имот, то не можело да се приеме, че ипотеката разпростира действието си и върху новопостроената сградата.

По отношение предприетите от ЧСИ действия по запор на банковата сметка на Ж. в "БАНКА ДСК" АД.

Счита, че въззивницата не отговаряла за задълженията на длъжника със собствените си парични средства; тя нямала качество на солидарен длъжник и насочването на изпълнението към парични средства счита за абсолютно незаконосъобразно и затова моли за отмяната действията по налагане на запор на банковата й сметка.

Възразява, че вземането по изп.дело, образувано въз основа на ИЛ от 15.12.2011г от СРС, издаден въз основа на Заповед по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 54190/2011г на СРС, било погасено по давност.

Заявлението по чл.417 ГПК на „Банка ДСК" ЕАД е подадено на 15.12.2011г, от която дата започва да тече давността за вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение.

Настоящото изп.дело е образувано едва на

20.12.2018г с молба от взискателя, като към тази дата правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

В ГПК заповедното производство се уреждало като част от изп.процес и теченето на давността се прекъсва едва с предявяване на иска за съществуване на вземането. Според чл.116 б.„б" от ЗЗД, течението на давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, или искане за започване на помирително производство. От датата на издаване на заповедта за изпълнение и ИЛ до предприемането на действия на същинско принудително изпълнение, в случая, са изминали повече от пет години, поради което правото на принудително изпълнение се е погасило.

Разпечатката съдържа 53 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a7aa62e-8e31-49e4-9019-59f730a05558