Определение № 448 от 19.10.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. С., 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно частно наказателно дело № 20232200600576 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.360 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при РП-С. срещу Разпореждане № 2293 от 18.09.2023г. по НОХД № 1207/2023г. по описа на Районен съд – С..

С атакуваното разпореждане от закрито заседание съдът на основание чл.357, ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на РП-С.. В мотивите си е приел, че на 20.08.2023 г. производството е започнало като бързо, в тридневния срок след приключването му е било внесено в съда със споразумение за решаване на делото, което не е било одобрено от съда, след което е внесено с обвинителен акт, без да е налице по реда чл.257, ал.2 от НПК постановление от прокурора за извършване на разследването по общия ред. Съдът е приел, че след като споразумението не е одобрено и делото е върнато на прокурора, предпоставките по чл.357, ал.1, т.3 от НПК не са били налице и разследването е следвало да се извърши по общия ред, а не по реда на бързото производство. Позовал се е на мотивите, с които е било отказано одобряването на споразумението за решаване на делото, а именно експертизата, приложена по бързото производство не е изготвена от компетентно вещо лице, т.е. налице е била фактическа сложност и наблюдаващият прокурор е следвало да постанови разследването да се извърши по общия ред. Финално съдът е посочил, че не му е вменена компетентност сам да постанови разследването да се извърши по общия ред, както и че не е без значение по кой ред ще бъде внесен обвинителният акт, тъй като процедурата по реда на глава Двадесет и четвърта е различна от тази по глава Деветнадесета от НПК/ в първия случай разпоредително заседание не се провежда/.

Недоволен от разпореждането прокурорът е протестирал разпореждането на съда. В протеста се настоява, че формираният извод на 1 първостепенния съд е неоснователен и незаконосъобразен. Счита се, че правилно обвинителният акт е внесен на основание чл.357, ал.1, т.3 от НПК, доколкото делото е било образувано като бързо производство и не е било преобразувано за разглеждане по общия ред. Намира, че обстоятелството, че делото е внесено със споразумение и че това споразумение е било върнато от РС-С. не променяло реда за разглеждане от бързо в такова по общия ред.

Акцентира се върху спазването на тридневния срок по чл.357, ал.1, т.3 от НПК, който прокурорът изчислява от момента на връщане на делото от РС след отказа му да го одобри. На следващо място е посочено, че съдът не е посочил нарушения, които по някакъв начин да са нарушили процесуалните права на обвиняемия, т.е. не са били налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство и които да обусловят връщане на делото на прокурора. На следващо място се излага мнение, че е налице вътрешно противоречие в самото разпореждане: от една страна съдът счел, че след връщане на споразумението вече не са налице предпоставките за решаване на делото като бързо производство, но от друга съдът посочил, че наблюдаващият прокурор е следвало да постанови разследването да се извърши по общия ред. Не ставало ясно дали връщането автоматично води до отпадане на предпоставките по чл.357, ал.1 от НПК или наблюдаващият прокурор следва да изготви отделно постановление за преобразуване на производството. Намира още за неизяснено от мотивите на разпореждането дали съдът счита, че връщането на споразумението само по себе си променя реда на разглеждането на производството от бързо в такова по общия ред и какво би станало ако наблюдаващият прокурор не преобразува досъдебното производство от бързо в производство по общия ред, но въпреки това внесе обвинителния акт на основание чл.246 от НПК и в сроковете по чл.242, ал.4 или ал.5 от НПК. Протестиращият прокурор намира, че ако съдът е приел за отпаднали предпоставките по глава Двадесет и четвърта от НПК, то няма процесуална пречка да насрочи делото по общия ред и да проведе разпоредително заседание. Относно упоменатата от районния съд експертиза излага становище, че първостепенният съд веднъж вече е връщал делото заради нея и втори път делото не може да бъде върнато на същото основание като се позовава на разпоредбата на чл.358, ал.2 от НПК.

Излагайки гореописаните разсъждения прокурорът е аргументирал искането си за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно и противоречащо на процесуалния закон и за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка с оглед твърденията в протеста, за да се произнесе установи следното:

Протестът е подаден в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустим.

2

За да се произнесе по основателността му, въззивният съд установи следното:

Досъдебно производство № 1206/2023 г. по описа на РУ-С. е започнато като бързо за това, че на 20.08.2023 г. в с.Б., общ.С. е управлявал МПСспециализиран автомобил марка „Ф.Т.“ с рег. № ...., с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,90 на хиляда , установено по надлежния ред с Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ... Бързото производство е започнало на основание чл.356, ал.3 от НПК със следното действие по разследването-оглед на местопроизшествие. По досъдебното производство е приложен Акт за установяване на административно нарушение от 20.08.2023 г., в който са описани три нарушения:1/ управление на специален автомобил, собственост на „Р.“ ЕООД след употреба на алкохол като концентрацията на алкохол в кръвта, отчетена с Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № .. е 2,90 промила; 2/нарушителя И. Й. Х. не притежава СУМПС и 3/ нарушителят не използва колан по време на движение като е уточнено, че МПС е оборудвано с такъв. Изискана е и справка за нарушител, от която е видно, че лицето е многократно наказвано по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата преди инкриминираната дата. На следващо място по досъдебното производство е назначена оценителна експертиза, която е изготвена от вещото лице М.Р.. На л.1 от експертизата е посочено, че експертът е определил стойността на моторното превозно средство без да му е предоставен за оглед автомобила.

На 25.08.2023 г разследването по бързото производство е приключило.

В срока по чл.357, ал.1, т.4 от НПК прокурорът е внесъл споразумение за решаване на делото. В съдебно заседание по НОХД № 1151/2023 г. по описа на РС-С. съдът не е одобрил споразумението като е приел, че същото не отговаря на изискванията на закона и е прекратил производството по НОХД № 1151/2023 г. по описа на РС-С., а делото е върнал на прокурора. В мотивите си първостепенният съд е посочил, че на основание чл.343б, ал.5 от НК в споразумението е било предвидено обвиняемият да бъде осъден да заплати сумата 9 980лв, представляваща равностойността на управлявания автомобил като тази оценка е била изготвена от експерт, който е включен в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за 2023 г. за съдебния район на Окръжен съд-С. за изготвянето на съдебнофинансова-икономическа, съдебно-стокова и съдебна инженерно-техническа експертиза, но не и за изготвянето на съдебнооценителна-автотехническа експертиза, каквато следва да бъде експертизата за определяне на пазарната стойност на едно превозно средство. Съдът е допълнил по отношение на изготвената от вещото лице Р. експертиза, че стойността на автомобила е опредЕ. без да е извършен оглед на превозното средство. Вторият аргумент на съда, за да не одобри внесеното споразумение за решаване на делото е бил свързан с описания по-горе акт за установяване на административно нарушение. Съдът е цитирал нормата на чл.33 от ЗАНН, съгласно която при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление

3 административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Посочил е, че тази хипотеза не е налице, тъй като видно от приложеното на л.1 от досъдебното производство бързото производство е било образувано на основание чл.356, ал.3 от НПК със следното действие-оглед на местопроизшествие.

Приел е, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението по чл.33, ал.2 от ЗАНН да прекрати административнонаказателното производство , касаещо същото деяние, предмет на наказателното производство по глава Двадесет и девета от НПК-Решаване на делото със споразумение. Доколкото в производството по тази глава съдът не разполага с правомощие да събира доказателства, т.е. да изясни въпроса дали е налице или не хипотезата на ne bis in idem, решаващият съд е приел, че споразумението не следва да бъде одобрено, прекратил е производството по образуваното въз основа на внесения проект за споразумение за решаване на делото и е върнал делото на прокурора.

Единственото действие, което е предприел прокурора след връщане на делото, е било да приложи препис от протокола от съдебно заседание, проведено на 05.09.2023 г. по НОХД № 1151/2023 г. по описа на РС-С..

Изготвен е обвинителен акт, който ведно с бързото производство №1206/2023 г. по описа на РУ-С., вх.№418/2023 г. по описа на РП-С. и писмо от 13.09.2023 г. с цитирано правно основание чл.357, ал.1, т.3 от НПК е внесен в РС-С..

Образувано е било НОХД № 1207/2023 г. по описа на РС-С.. С разпореждане от 18.09.2023 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на районната прокуратура с мотиви, описани по-горе.

Въззивният съд, с оглед така установените фактически положения, стигна до следните изводи от правно естество:

Систематичното място на разпоредбата на чл.358 от НПК е в глава двадесет и четвърта на НПК „Бързо производство“ и регламентира действията на съдията-докладчик. Главата съдържа специални правила за провеждането на една от ускорените диференцирани процедури, чиято цел е постигане на по-голяма бързина и ефективност на наказателния процес. За конкретното производство са валидни всички основополагащи принципи на наказателния процес, а доколкото не са предвидени особени правила, приложими са общите правила (чл. 361 НПК).

Характерно за бързото производство е, че то се прилага в хипотези, които съдържат обективни предпоставки за ускорено развитие на процеса.

При възникване на затруднения няма пречка развитието на делото да продължи по общия ред. Конкретните случаи, при които е налице законова възможност за провеждане на бързо производство, са посочени изрично в чл.

356, ал. 1 НПК – лицето е заловено при или непосредствено след извършване 4 на престъплението; върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението; лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление и очевидец е посочил лицето, извършило престъплението. С изменението на чл. 356, ал. 2 НПК (ДВ, бр. 63 от 2017 г.) законодателят е предвидил, че освен в изрично посочените хипотези, бързото производство е приложимо по преценка на прокурора и за други престъпления, стига предвиденото за тях наказание да е до три години лишаване от свобода или друго по-леко наказание и престъпният резултат да не е настъпване на смърт или тежка телесна повреда.

С цел ускоряване на делото, за бързото производство са въведени особени правила, с които процедурата е опростена, процесуалните срокове са съкратени и в съдебната фаза е изключено участието на частен обвинител и граждански ищец. Вместо да бъде предмет на обсъждане в разпоредително заседание, чието провеждане е задължително за първоинстанционното съдебно производство, водено по общия ред, първоначалният контрол за допуснатите в досъдебната фаза по отношение на обвиняемия отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал.