Определение № 669 от 17.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Благоевград, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500605 по описа за 2024 година съобрази следното:

С. Й. К., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „****, обжалва определение № 920 от 16.05.2024 г., постановено по гражданско дело № 785 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, с което е прекратено производството по същото и е върната молбата й за защита по ЗЗДН. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и противоречащ на материалния и процесуалния закон. Определението на първоинстанционния съд било абсолютно нищожно. То било необосновано. В него липсвали мотиви. Съдът просто голословно, без каквито и да било мотиви по обстоятелствата, изложени не само в първоначалната молба, но и съобразно двете молби-уточнения, просто констатирал, че не били изпълнени указанията на съда, което изобщо не отговаряло на обективната истина.

В настоящия казус се касаело за извършени актове на домашно насилие, изразяващи се в ограничен социален контакт между лица, намиращи се в родствена връзка. С първата молба-уточнение, заедно с новата декларация по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН, молителката уточнила актовете на домашно насилие - забрана за физически контакт, изразяващ се в ограничаване на достъпа до жилището, където живеела понастоящем майка й; при позвъняване на вратата на жилището, където пребивавала майката, никой не отварял вратата, така сякаш никой не живеел на процесния адрес, указан в молбата; при физически контакт между молителката и лицата М. Й. С., Й. М. С. и Е. Й. М., последните отправяли обидни думи към молителката и не я допускали в жилището им, за да се срещне с майка си; тези 1 лица сезирали органите на МВР за самоуправство, като по този начин злоупотребявали с право, тъй като с този позволен съобразно закона акт се постигал един противоправен резултат, а именно - забранявало се установяване на социални отношения между лица в родствена връзка; МВР издало предупреждение на молителката, което тя спазвала; поредният акт на домашно насилие било преустановяването на телефонен контакт между молителката и нейната майка, като телефонът бил манипулиран; всички описани актове на домашно насилие, като действия и бездействия, представлявали константно, непрекъснато и повтарящо се противоправно поведение под формата на принуда и се извършвали и от тримата извършители, предвид обстоятелството, че те, като семейство, живеели на същия адрес, където пребивавала и майката на молителката, до която тя нямала достъп; съобразно т. 6 от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, датите, на които бил търсен физически контакт, били 01.04.2024 г. и 11.04.2024 г. Датите, на които молителката звъняла по телефона на майка си, но не осъществила контакт, били 20.03.2024 г., 24.03.2024 г., 11.04.2024 г. и 12.04.2024 г. Първоинстанционният съд нарушил императивната правна разпоредба, установена в чл. 18 от ЗЗДН, според която ако молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, съдът е длъжен да издаде заповедта. В настоящия казус това била майката на молителката, която също имала качеството на пострадало лице предвид тълкуването на ЗЗДН и разпоредбата на чл. 8 от него.

Така още в първата молба-уточнение било указано на съда, че жалбата е подадена на две правни основания. От една страна тя била подадена от С. Й. К. в качеството на пострадало лице по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. В тази хипотеза молбата не съдържала данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на С. К.. От друга страна обаче, молбата била подадена от С. и на основание чл. 8, ал. 2, т. 2, предл. 3 от ЗЗДН. В тази хипотеза молителката сезирала съда, че нейната майка Е.Н.К. също е жертва на домашно насилие и има качеството на пострадало лице. Така в причинно-следствена връзка и съобразно всички обстоятелства, изложени от молителката за извършените закононарушения, които били форма на принуда, молбата във втората хипотеза съдържала данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице Е.Н.К., тъй като тя била много възрастна и молителката не знаела дали същата е жива, или не, или изобщо какво се случва с нея, предвид всички изложени факти и обстоятелства, като това фактическо положение на нещата продължавало и до днес. Моли се за отмяна на обжалваното 2 определение и връщане на делото в районния съд за продължаване на съдебния процес по ЗЗДН.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл.

278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

В конкретния случай Окръжен съд Благоевград изцяло споделя аргументите на първата инстанция. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. То не е нищожно - постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано, и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Актът е обоснован. В него не липсват мотиви. Той не може да бъде определен като голословен. Указанията на районния съд наистина не са били изпълнени от молителката в необходимата пълнота. В направените уточнявания на твърдяните актове на домашно насилие действително липсва нужната конкретика. Не става ясно кой, кога и по какъв начин упражнява насилие спрямо молителката и майка й. Всеки акт на домашно насилие се характеризира с отделна дата, място, начин и други факти и обстоятелства /чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/. Изтъкнатото от молителката, че „всички 3 актове на домашно насилие се извършват и от тримата извършители, предвид обстоятелството, че те, като семейство, живеят на същия адрес, където пребивава и майка й“, не покрива изискванията на посочената императивна правна норма. Не е прецизирано как, от кого, кога и при какви обстоятелства е станало твърдяното ограничаване на достъпа до жилището. Не става ясно в какво точно се е изразил соченият физически контакт между молителката и ответниците и какви са били отправените към нея обидни думи и от кой/кои от тримата. Не е уточнено кога ответниците са сезирали органите на МВР за самоуправство от страна на молителката. Липсват твърдения кога е бил преустановен телефонният контакт между молителката и майка й, как е бил манипулиран телефонът и от кого.

Молителката е посочила много и различни дати, но релевантни по смисъла на чл.

10, ал. 1 от ЗЗДН са само две от тях - тези от март 2024 г. Досежно тях се твърди неосъществен телефонен контакт, но не са изложени факти и обстоятелства кой и как е възпрепятствал желаното телефонно общуване. Районният съд е дал ясни, точни и разбираеми указания за прецизиране на всички тези важни детайли, които е следвало да намерят отражение в поправената молба, но това така и не се е случило. Законосъобразно е била активирана съответната процесуална санкция, изразяваща се във връщане на молбата и прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно първоинстанционно производство. Актът на първостепенния съд не следва да бъде отменян, защото е правилен. Частната жалба се оказа неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

Настоящото определение на окръжния съд няма да подлежи на касационна проверка. Производството по реда на ЗЗДН е двуинстанционно. Подаденото искане за защита се разглежда от районния съд като първа инстанция, а решението му подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, който се произнася с окончателен съдебен акт /чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН/. След като решението по дело, постановено по реда на този закон, не подлежи на касационно обжалване, не подлежат на касационен контрол и определенията по него - чл. 274, ал. 4 от ГПК /така и Определение № 422 от 09.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4463/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева/.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Й. К., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „****, подадена против определение № 920 от 16.05.2024 г., 4 постановено по гражданско дело № 785 от 2024 г. на Районен съд Благоевград.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5