Решение № 269 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502486 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260301/17.05.2024г. постановено по гр.д.№ 7394/2020 г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ срещу Л. К. ЕГН ********** и С. К. ЕГН **********, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 4 150 лв., формирано както следва: на основание чл. 142, ал. 2. т. 1 във вр.чл. 141 ЗПКОНПИ от Л. Е. К., с цена на иска в размер на 1 650 лева, както следва: 1 650 дружествени дяла всеки от по 1 /един/ лев на обща стойност 1 650 лв. от капитала на „Сомали Интернешънъл Груп“ ООД, ЕИК 121886554, а на основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр.чл.141 ЗПКОНПИ от С. С. К., с цена на иска в размер на 2 500 лева, както следва: 50 /петдесет/ дружествени дяла всеки от по 50 /петдесет/ лева на обща стойност 2 500 лв. от капитала на „АС КОНСУЛТ 2005“ ЕООД, ЕИК 131516133.

Със същото решение са присъдени разноски на осн.чл.78 ал.6 ГПК, като КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 115 278,55лв., дължима д.т., а в полза на всеки от ответниците сумата от по 1000лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи.

С определение № 264101/18.06.2024г. по същото дело СГС е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, с която е прието, че Комисията дължи заплащане на държавна такса.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца 1 по делото.

В срока по чл.248 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от Комисията, която е в срок.

Жалбоподателят-ищец Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявените искове. Изтъква факта, че за да постанови отхвърлителното решение, СГС е приел, че не е доказано наличието на несъответствие по смисъла на пap.1 т.3 ДР на ЗОНПИ, тъй като установеното налично имущество в патримониумите на ответниците е в размер на 51 523 лева, в следствие, на което същото не формира несъответствие над законовоопределения праг от 150 000 лева. Посочва, че една от предпоставките, за да възникне потестативното право на държавата за отнемане е наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход, който следва да надвишава 150 000 лева за целия период. Т.е. на изследване подлежи както придобитото от ответниците имущество, така и нетния им доход, т.е. чистите разполагаеми средства. Неясно защо въпреки това, първоинстанционния съд търси налично имущество в края на периода на стойност над 150 000 лева. Същото не само е в противоречие с материалния закон, но и ограничава обхвата на закона. Законодателят ясно е предвидил, че отнемането е право на държавата, което се реализира когато се установи, че придобито имущество (независимо от неговата стойност) надвишава установените разполагаеми средства с 150 000 лева. Същото може да е налице и когато придобитото имуществото е под 150 000 лева. Законодателят не е поставил ограничение за размера на придобитото имущество, а само факта, същото да -превишава разполагаемия доход с 150 000 лева. Същото се обосновава и със самата цел на закона - възстановяване на справедливостта.

Противното би поставило проверяваните лица, респ. ответниците в неравноправно положение, с оглед на обстоятелството, че въз основа на мотива на първоинстанционния съд, за едни, който са проявили „неблагоразумие“ да придобият по-голям обем имущество ще е възможно реализирането на конфискацията, а за другите, които са отчуждили същото и не притежават имущество над посочения от първата инстанция стойност, няма да бъде реализирана. В Решение № 50104/23,01.2024 г. по гр. дело № 4647/2021 г. на III г.о. на ВКС, касационната инстанция е приела, че нетния доход, който е установен е отрицателна величина, От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, след направения частичен отказ от иск, се установява, че е налице несъответствие за целия проверяван период в размер на 216 158,86 лева, което от своя страна обосновава извода, че имуществото, обект на претенция, е придобито с неустановени източници на средства. Смесването на понятието несъответствие с имуществото в края на изследвания период е недопустимо.

Несъответствието е разликата между имуществото и нетния доход за целия проверяван период. Именно несъответствието обосновава презумпцията за незаконния характер на имуществото. Моли съда да постанови ново решение, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция на Комисията срещу Л. К. и С. К., ведно с присъждане на направените разноски за първа и въззивна инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение,.

Въззиваемата страна Л. К. и С. К. оспорват жалбата и молят съда да потвърди 2 решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че в т.З от ДР на ЗОНПИ е дадена легална дефиниция на „значително несъответствие" - онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. В тази връзка правилно СГС е посочил, че от изготвената по делото експертиза се установява придобито и налично към края на проверявания период имущество в размер на 51 523 лева. Именно това е имуществото, което следва да се включи при определяне размера на несъответствието, като видно от втория вариант на изготвената експертиза нетният доход е положителна величина и несъответствие в имуществото въобще не съществува. Нещо повече, самият факт, че в края на проверявания период те разполагат с по-малко по стойност имущество, отколкото в неговото начало, е достатъчен, за да се обоснове липсата на каквото и да е несъответствие, респ. липсата на обогатяване. Константна е практиката на ВКС, в която се приема, че за наличието на несъответствие, на първо място трябва да има обогатяване - т.е. повече имущество в края не изследвания период, отколкото в началото и отделно - това несъответствие между имуществото и нетния доход трябва да надвишава 150 000 лв. Ето защо СГС правилно не се е позовал на изготвения вариант на СИЕ по въпроси, зададени от ищеца. Вещото лице е определило наличието на несъответствие по този вариант на експертизата в размер на 1 893 927,93 лв. За да достигне до този извод обаче, вещото лице по искане на ищеца е включило в анализа всички суми и имущество, които само са преминали през и които въобще не са налични в патримониума им в края на проверявания период. Твърдят, че жалбоподателят смесва понятия като доход и имущество. Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с нейното осъществяване. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото дейността, от която са резултат, е незабранена или забранена със закон. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни. Затова доход може да бъде отнет само на основание чл.53 ал.2 б„б" НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление. На това основание по наказателно-правен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено. На основание чл.153 ЗОНПИ т.е. по гражданскоправен ред, не може да се отнеме доход, а само имущество, което е незаконно придобито. В § 1. т.2 от ДР на ЗОНПИ се съдържа примерно изброяване на законните доходи. Несъответствието в имуществото се установява след сравнение на имуществото, разбирано като всякакъв вид собственост - материална и нематериална, движима или недвижима, с нетния доход, определен в §1. т.8 ДР на ЗОНПИ като разликата между доходи, приходи и източници на финансиране, и направените обичайни и извънредни разходи. Това означава в случая, че когато проверяваните лица са получили доход, приход или финансиране, те ще бъдат включени като положителна стойност, а когато са придобили имущество и когато е направен разход, те ще бъдат включени като отрицателна стойност при съпоставката за установяване на несъответствие - §1. т.2. т.З, т.4 и т.8 от ДР на закона.

Едва когато при тази съпоставка се установи отрицателна разлика - стойност на наличното имущество над 150 000 лева за проверявания период, то ще подлежи на отнемане като 3 незаконно придобито - чл.107 вр. §1. т.З от ДР на ЗОНПИ. За да е придобито незаконно имуществото, налично в края на изследвания период, неговата придобивна стойност трябва да превишава с повече от 150 000 лв. сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на изследвания период и неговите доходи през същия период, след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на неговото придобиване. Твърдят, че цялото имущество, извън посоченото по-горе, е законно придобито. Претендират разноските.

Жалбоподателят КОНПИ твърди, че съгласно разпоредбата на специалния закон, а именно чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, КОНПИ е освободен от заплащане на д.т. по производства за отнемане на незаконно придобито имущество. Ведно с това, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ГПК, държавата е освободена от заплащането на държавна такса, освен в изрични предвидените изключения, а именно когато предмет на спора са частни държавни вземания и права вещи частна държавна собственост. Производството за отнемане на незаконно придобито имущество, не попада в посочените изключения, в които следва да бъде заплатена държавна такса. В константната съдебна практика, ВКС е приел, че исковете на Комисията по своята същност представляват публични държавни вземания, с оглед на което КПКОНПИ следва да се ползва от привилегията предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.84 ГПК. Разпоредбата на чл.159 ЗОНПИ предвижда, че за неуредените от специалния закон въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. Доколкото в специалния закон изрично е регламентирано, че Комисията не заплаща държавна такса при подаване на искова молба, то разпоредбата следва да се прилага с предимство пред общите. Въпреки наличието на същата, а именно - чл.154 ал.3 ЗОНПИ, дори и да бъдат приложени общите разпоредби съгласно чл.159 ЗОНПИ, то ищецът следва да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса, предвид чл.84, ал.1 ГПК и чл.162 ал.2 ДОПК, която изчерпателно изброява публичните държавни вземания.

Ответниците по ч.ж. К. оспорват същата и молят съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочват, че в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл.78, ал. 2 ЗОПДНПИ - отм. и чл.157, ал.2 ЗОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено /вж. определение № 2366 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., III г. о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г., IV г. о. и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о./. В този смисъл Комисията може и следва да бъде осъдена да заплати държавната такса по делото, когато искът по чл. 153 ЗОНПИ е отхвърлен или производството е прекратено.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като 4 разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран по мотивирано искане от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу ответнице К.и с две отделни ИМ. С Определение от 15.02.2021г., постановено по гр.д. № 7394/2020г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, на основание чл. 213 ГПК, са съединени за разглеждане в едно общо производство гр.д.№ 7394/2020г. и гр.д.№ 2402/2020г. по описа на СГС, 20 състав, като е разпоредено производството да продължи под един общ номер дело № 7394/2020г. по описа на СГС, 18 състав.