Решение № 164 от 09.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Сливен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200185 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от Е. Т. Т., ЕГН ********** против НП № 25-0804-007713/06.01.2026г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 533.88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.

1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 15.34 евро, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото писмено становище упълномощеният процесуален представител оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като 1 законосъобразно, като излага съображенията си за това. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде поискано присъждане на разноските.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.11.2025г. против жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4544292 „за това, че на 06.11.2025г. около 22.30 часа в гр. Сливен, площад „Хаджи Д.“, до Д комерс Банк, при управление на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. № РВ 5517ХС, негова собственост не използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а за изключително опасно и демонстративно шофиране, изразяващо се в следното: На площад „Хаджи Д.“, отворен за обществено ползване, идвайки с автомобила от междинната алея посока север – юг между паркираните автомобили непосредствено пред свободното пространство на площада, рязко подава газ и задните двигателни колела започват да превъртат, с което преднамерено извежда автомобила от нормално сцепление с пътя и по този начин прави два кръга с посока, обратна на часовниковата стрелка. Предните колела изписват много малък кръг, а задната част на автомобила е изместена на около 30-35 градуса спрямо кръга.

При това движение се чува писък от гуми, автомобилът оставя черни кръгови следи на паветата и задимяване от превъртането на гумите“. Освен това било посочено, че водачът не представя СУМПС за съответната категория“.

Актосъставителят приел, че с това водачът виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Като доказателство било иззето СРМПС № 014964686. На същата дата АУАН бил предявен на нарушителя. В него било вписано, че нарушителят няма възражения по акта. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 533.88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 15.34 евро, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП обстоятелствата, при които били извършени нарушенията били описани 2 по следния начин: „на 06.11.2025г. около 21.40 часа в гр. Сливен, площад „Хаджи Д.“, до Д комерс Банк, при управление на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. № РВ 5517ХС, негова собственост, използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а за изключително опасно и демонстративно шофиране, изразяващо се в следното: На площад „Хаджи Д.“, отворен за обществено ползване, идвайки с автомобила от междинната алея посока север – юг между паркираните автомобили, непосредствено пред свободното пространство на площада, рязко подава газ и задните двигателни колела започват да превъртат, с което преднамерено извежда автомобила от нормално сцепление с пътя и по този начин прави два кръга с посока, обратна на часовниковата стрелка. Предните колела изписват много малък кръг, а задната част на автомобила е изместена на около 30-35 градуса спрямо кръга.

При това движение се чува писък от гуми, автомобила оставя черни кръгови следи на паветата и задимяване от превъртането на гумите“. Освен това било посочено, че водачът не представя СУМПС за съответната категория.

В НП било посочено, че деянието било типично за вида си, то не се отличавало от останалите такива. Изпълнителното деяние на нарушението засягало обществените отношения, свързани с правилата за движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкривали по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Посочено било също, че въпреки допуснатата нередовност в АУАН, НП се издава на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, т.к. било установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Видно от разписката, процесното НП било получено от жалбоподателя на 30.01.2026г., като на 05.02.2026г. против него била подадена жалба.

Освен това въз основа на АУАН на жалбоподателя била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670000136/06.112025г., с която на същия била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б.

„3“, подб. „дд“ от ЗДВП, отменена с влязло в сила решение № 130/26.01.2026г., постановено по АНД № 714/2025г. по описа на АС-Сливен, приложено на л. 7-9 от делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя - св. С. и свидетелите по акта С. и Б..

3

Актосъставителят в показанията си заявява, че в резултат на получен сигнал от ОДЧ за извършване на дрифт в района на пл. „Х. Д.“ в който бил посочен регистрационния номер на автомобила, извършващ дрифта, пристигнал на място. Установил процесния автомобил и от свидетелите, подали сигнала установил самоличността на водача на автомобила – жалбоподателя.

В АУАН е посочено, че св. С. е очевидец. От показанията му се установява, че на 06.11.2025г. около 21.40 часа, на пл. „Х. Д.“ гр. Сливен, той и приятелят му св. Д. Б. са видели процесния автомобил, който дрифтирал и им се сторило, че автомобилът ще ги удари. Навън било тъмно, преди това било валяло. Докато дрифтирал автомобила, при разминаването му с тях, свидетелят успял да види само, че се управлява от лице с качулка на главата и леко набола брада. След това св. С. подал сигнал на телефон 112. На място пристигнали полицейски служители, сред които и актосъставителят. До мястото на което бил паркиран процесния автомобил били събрани няколко момчета. Той и полицейските служители отишли до тях и в този момент жалбоподателят се държал по-агресивно от останалите момчета, в резултата на което бил задържан. Св. С. в показанията си е категоричен, че не е посочил на полицейските служители жалбоподателя като водач на процесното МПС. В тази насока са и показанията на св. Б., вписан в акта като очевидец, според който до процесния автомобил имало компания от момчета. След като св. С. подал сигнал на телефон 112 и на място пристигнали полицейските служители, полицаите се опитали да установят кой от компанията е управлявал МПС, което извършило дрифт. В този момент жалбоподателят се държал по-аргресивно, при което същият бил задържан. Св. Б. също заявява в показанията си, че не е могъл да разпознае и да посочи на полицейските служители водача.

По инициатива на жалбоподателя по делото бяха разпитани като свидетели В. А., Д. Д. и В. Т.. В показанията си св. А. обяснява, че той, В., К. и жалбоподателят се качили в колата на последния. Автомобилът се управлявал от К., а Е. бил отпред до водача. Обиколили из града, след това отишли до Белия театър на площада. Времето било мокро, К. умишлено завъртял колата няколко пъти. Бил подаден сигнал, в резултат на което пристигнали полицейски служители, които попитали на кого е колата. Колата била на жалбоподателя, но се управлявала от К., който обяснявал, че жалбоподателят му натиснал крака и колата се завъртяла.

Свидетелят В. Т., брат на жалбоподателя в показанията си също 4 заявява, че брат му предоставил на К. да управлява автомобила му. В него били жалбоподателят, който седял на предна дясна седалка, а отзад били св. Т. и А.. Обикаляли из града и когато стигнали до пл. „Х. Д.“ К. направил дрифт, защото видял едно момиче. След това паркирал автомобила на площада, а след това преместил автомобила пред банката. Малко по-късно пристигнали и полицейски служители, които попитали на кого е автомобила и след това задържали брат му.

От показанията на св. Д. се установява, че на процесните дата и място той бил в автомобил, шофиран от приятелката му, паркиран пред белия театър. Той познавал автомобила на жалбоподателя и докато бил на място, видял как при навлизане пред белия театър задницата на автомобила поднесла, след това видял още едно поднасяне. След като автомобилът спрял до тях, свидетелят видял че колата била управлявана от друго момче, не от Е.. От автомобила слезли жалбоподателят и още две момчета. След това пристигнали полицейски служители, които попитали чия собственост е автомобила и кой управлява. Установили, че жалбоподателят е собственик на автомобила, като водачът не си признал, че той е управлявал. След това жалбоподателят бил задържан.

По инициатива на съда бе проведен разпит на св. К. П.. От показанията му се установява, че на процесната дата той управлявал автомобила на жалбоподателя, който пътувал на предна дясна седалка, а отзад пътували братът на жалбоподателя – св. В. Т. и св. В. А.. Отишли да заредят на бензиностанция „Круиз“, след което отишли до белия театър, на пл. „Х. Д.“.

Св. П. обикалял с колата между автомобилите, като жалбоподателят го карал да дрифтира, поради това му натиснал крака, колата подала рязко газ, изфорсирала и се завъртяла. След това св. П. паркирал автомобила и слязъл от него. Жалбоподателят взел от него ключовете, качил се автомобила, направил „два, три, четири пергела“, след което паркирал автомобила пред банката, пред която се намирали свидетелите П., А. и Т.. След като пристигнали полицейските служители жалбоподателят признал, че е управлявал автомобила, като св. П. на свой ред им обяснил, че жалбоподателят е карал колата.

С оглед разкриване на обективната истина по делото, съдът в хода на съдебното следствие изиска видеозаписи от охранителните камери, монтирани на фасадата на сградата на банковия офис на Търговска банка Д“ АД, направени на 06.11.2025г. в периода от 21.00 до 22.30 часа. След като постъпилият диск с видеозапис от камерите бе изгледан в открито съдебно 5 заседание, се установи че същият не съдържа информация, относима към предмета на делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е частично основателна.