Решение № 566 от 19.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Бургас, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120106190 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 8121/23.02.2024 г., депозирана от ищцата З. Ж. С. с искане изменение на Решение № 278/08.02.2024 г. по гражданско дело № 6190/2023 г. на P C - Бургас, в частта относно разноските, като в полза на процесуалния представител на ищцата бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на молбата, в която е застъпено становище за основателност на молбата.

Постъпила е молба с вх. № 8238/26.02.2024 г., депозирана от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД с искане изменение на Решение № 278/08.02.2024 г. по гражданско дело № 6190/2023 г. на P C - Бургас, в частта относно разноските, като възнаграждението на процесуалния представител на ищцата бъде определено върху общия интерес, вместо върху всеки иск поотдлено и без да се включва ДДС, доколкото защитата на ищцата е осъществена на основание чл. 38 от ЗАдв.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на молбата, в която е застъпено становище за неоснователност на молбата, като се изтъква, че възнаграждение за един адвокат се определя върху всеки от предявените искове поотделно.

Като разгледа материалите по делото и съобрази становищата на страните, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Доколкото и двете молби по чл. 248 ал. 1 от ГПК касаят изменение на решението в частта относно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, то същите следва да бъдат разгледани заедно.

Молбите са депозирани в законоустановения срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК, като 1 ищцата е представила по делото списък по чл. 80 от ГПК /л. 56/, а за ответника искането касае изменение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради което списъкът по чл. 80 от ГПК не се явява условие за допустимост на молбата. По тези съображения, молбите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Като разгледа молбата на ищцата, съобрази становището на насрещната страна и констатира, че процесуалното представителство на ищцата е осъществено на основание чл.

38 от ЗАдв, съдът приема, че същата е основателна и следва да бъде уважена, като адвокатското възнаграждение бъде присъдено на адвоката на ищцата.

По искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищцата чрез определянето му на база общия интерес, съдът приема следното: Макар да е постановен един диспозитив, съдът се е произнесъл относно действителността на две отделни клаузи, съдържащи се в договора за кредит, уреждащи различни вземания, породени от различни предпоставки - тази по чл. 2 от Приложение № 4 и чл. 4 от Приложение № 5 към сключения между страните Договор за потребителски кредит № 539854/10.02.2023 г. В единия случай се касае до „такса“ начислявана автоматично при сключване на договора за кредит, а в другия случай се касае до договор за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договора за кредит. Следователно интересите са два, след като се касае до две отделни вземания, едно от които породено от самия договор за кредит, а в другото - от съвсем друг договор /макар и акцесорен/, различен от договора за кредит. С оглед изложеното и доколкото съобразно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 възнаграждение се дължи за защитата по всеки иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата възнаграждения, определени върху всеки иск поотделно.

По искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищцата чрез определянето му без ДДС, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗДДС облагаем обект при ДДС са само възмездните престации. Последното е логично, доколкото при безвъзмездните доставки на стоки и услуги липсва главница, която да бъде обложена с данък. Впрочем, по тази причина не са и ангажирани доказателства за начисляване на ДДС, като представянето на удостоверение за регистрация на търговеца по ДДС, не установява, че в конкретния случай такъв реално е начислен. По изложените съображения и доколкото в случая се касае до безвъзмездно предоставена услуга, съдът приема, че молбата на ответника в тази част е основателна и следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на адвоката на ищцата адвокатски възнаграждения определени върху всеки иск без ДДС, като за иска за такса възнаграждението претендирано в размер от 480 лева с ДДС възлиза на 400 лева без ДДС, а за иска за неустойка възнаграждението претендирано в размер от 1344 с ДДС възлиза на 1120 лева без ДДС. При така определено възнаграждение, възражението за прекомерност направено от ответника е неоснователно, доколкото възнаграждението по иска за неустойка е под законоустановения минимум по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

По изложение съображения, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК, Решение № 278/08.02.2024 г. по гражданско дело № 6190/2023 г. на PC - Бургас в частта относно разноските, като:

„ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8 да заплати на адв. Д. В. М. АК - Пловдив, сумата от 1891 лева /хиляда осемстотин деветдесет и един лева/, представляваща направени по делото съдебно - деловодни разноски, от които сумата от 371 лева - държавна такса и сумата от 1520 лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.“

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3