Акт № 40967 от 04.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40967 гр. София, 04.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АНДРЕЙ КР. Г. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20241110141343 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца Д. К. И., съдържаща се във въззивна жалба с вх. № 69586/26.02.2025 г. за изменение на Решение № 1847/04.02.2025 г. по гражданско дело № 41343/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на се иска на ищеца да се присъдят разноски в тежест на „С. 7“ ЕООД, спрямо когото исковете са отхвърлени, уточнени с молба с вх. № 179107/04.06.2026 г. на 339,88 €, а в тежест на ответницата М. П. И. да останат разноски в размер на 163,06 €.

В молбата се сочи, че според ищеца посочените двама ответници, като приели покани от него и му платили наем, били станали страни по договор за наем с ищеца и така били длъжни още от ноември 2023 г. да му падат припадаща се част от наемите.

При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен списък на разноските (на лист 19 от делото).

Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от пълномощник с пълномощно по делото (на лист 7 от делото на Районен съд – Л.).

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 246 ГПК съдилищата не могат сами да оттеглят или изменят постановени от тях решения извън случаите, посочени в следващите разпоредби. Разпоредбата на чл. 248 ГПК допуска изменение на решение в частта за разноските, но само по повод на определянето на задължението за разноски като следствие от уважаването или отхвърлянето на исковете – поради грешно пресмятане, неправилен извод за даване на повод за водене на делото и т.н.

1

В случая съдът е отхвърлил иска срещу ответника „С. 7“ ЕООД, като е приел, че дружеството въобще не е било страна по договор с ищеца. Този извод не може да се променя в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, като това показва и несъстоятелността на тезата на ищеца, че прави такова искане, изразена пред въззивния съд. Ищецът би имал право на разноски спрямо дружеството – ответник, ако решението по делото бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон или необоснованост.

Тези изводи настоящият съд не може да промени поради забраната по чл. 246 ГПК – едва при въззивна проверка същите могат да послужат за разпределяне на отговорност за разноски. Това дали е бил даден или не повод за водене на делото има значение единствено ако съдът приеме, че искът е бил основателен към датата на завеждането си, а ясният извод на настоящия съдебен състав в решението, чието изменение се иска, е обратен – че между страните не е имало договорна връзка, а задълженото лице е било друго, като плащане в хода на процеса е направено от дружеството поради изпълнение на чужд дълг (чл. 73 – 74 ЗЗД).

Спрямо ответницата М. П. И. съдът е приел, че има погасяване на задължение в хода на процеса, като то няма срок за плащане. Не може да се приемат доводите от уточняващата молба на ищеца, че следвало по аналогия да се прилагат правилата на Закона за арендата в земеделието, както и че не бил изплатен целият дължим се наем. Последното отново е преценка по същество, която настоящият съд не може да променя поради забраната по чл.

246 ГПК – искът е отхвърлен от настоящия съд изцяло поради плащане. Ако Софийският районен съд не е прав в този извод, то решението му първо следва да се отмени от въззивния съд като необосновано, и едва тогава да се преценяват разноските. Цитираната от ищеца „на богато“ съдебна практика също е по този въпрос по съществото на делото, по който настоящият съд е обвързан от взетото от него решение.

Не на последно място претенцията на ищеца не съответства на списъка му с разноски, представен по делото. Ищецът претендира с уточнителната молба от 04.06.2026 г. разноски за общо 502,91 €, равни на абсолютно цялата сума по представения от него списък (равностойност в евро на 983,67 лева), а по делото има и отхвърлени искове, което означава, че няма как ищецът да си възстанови всички разноски – в една от претенциите си той лъже. По тези съображения не се сочат никакви основания за изменение на решението на Софийския районен съд само в частта за разноските, а това се търси като резултат от въззивната жалба.

Настоящото производство е несамостоятелно и не се присъждат разноски само за него.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищеца Д.

К. И. за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 1847/04.02.2025 г. по гражданско дело № 41343/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.

2

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3