Решение № 260020 от 13.10.2020, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Плевен,13.10. 2020 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение, на четиринадесети септември през ДВЕ

ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в публично заседание ,в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: Д. Б. като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА, т.д № 258 по описа за 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени осъдителни искове, с правно основание по чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила ИСКОВА МОЛБА Вх. рег. №13368/ 20.11.2019г., подадена по пощата от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ***,представлявано от П. Д. и Д. Ш. - Изпълнителни директори и членове на УС, чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК, със съдебен адрес:***, партер e-mail: ***: тел.:

***, против: П.Б.В., ЕГН **********,***

;

Б.П.В., ЕГН **********,***; и

М.Т.В., ЕГН **********,***.

Цена на иска: 18 231,04 евро – главница и такси и 261.60 лева нотариални разноски.

Моли съда да постанови решение , с което съда искане е да постанови решение, с което:

ДА ОСЪДИ солидарните длъжници: П.Б.В., Б.П.В. и М.Т.В. ,да заплатят солидарно на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Витоша, ул, „***” № 260, представлявано от П. Д.а и Д. Ш., следните суми: главница в размер на 18 215,12 евро по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от

07.03.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на вземането, иск за вземането за такси по договора в размер на 15, 92 евро за периода от 12.03.2019 г. до 14.11.2019 г. и иск за вземането за нотариални разноски в размер на 261, 60 лв. за периода от 20.06.2019 г. до 14.11.2019 г.

ДА ОСЪДИ П.Б.В., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН ********** и М.Т.В., ЕГН ********** да заплатят солидарно на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, от които 1436,73 лв. /хиляда четиристотин тридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ - внесена държавна такса и 1929, 06 лв. /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и шест стотинки/ - заплатено адвокатско възнаграждение.

Твърденията на страните:

В исковата молба /ИМ/ се твърди, че съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г., “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) в качеството на кредитор, е отпуснала на кредитополучателите: П.Б.В., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН ********** и М.Т.В., ЕГН **********, кредит в размер на 18450 евро, с краен срок на погасяване съгласно чл.

5, ал. 1 от договора - 264 месеца.

Твърди се от ищеца, че на основание чл. 3, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г. кредитополучателят се задължил да заплаща на банката, през първата година от срока на издължаване на кредита, годишна лихва в размер на 1,5%, а според ал. 2, за всяка следваща година, до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1, 4 пункта. Размерът на месечните погасителни вноски по кредита е посочен в погасителните планове, приложени към исковата молба. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем месечните погасителни вноски са в размер на 213, 36 лв.

Падежът на месечните погасителни вноски е 10-то число на съответния месец.

Сочи се също така в ИМ, че На основание чл. 3, ал. 4 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г. при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят е длъжен да заплаща на банката мораторна лихва в размер на сбора от лихвата за редовната главница, договорена за съответния период на начисляване на кредита, плюс надбавка от 10 пункта.На основание чл. 18, ал, 1 от процесния договор за кредит, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, Банката може да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Твърди се от ищеца, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 164, том Ш, per. №

3143, дело № 309 от 2007 г. на нотариус С. И., нотариус при PC-Плевен, вписан под № *** в НК, ответниците закупили апартамент, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия”, ***. С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот имот № 165, том III, per. №

3144, дело № 310 от 2007 г. на нотариус С. И., в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г. е учредена договорна ипотека върху закупения с кредита апартамент, обезпечаваща вземанията на банката-ищец, произтичащи от договора за кредит. Сочи се също така от ищеца, че след учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка по Договора за кредит ответниците усвоили кредит в общ размер на 18 450 евро - банково бордеро № 939897/12.03.2007 г.

Твърди се в исковата молба ,че впоследствие страните предоговорили условията по договора за кредит с Допълнителни споразумения, както следва: от 09.03.2009 г., от 21.04.2010 г., от 29.09.2010 г., от 30.09.2010 г., от 25.05.2011 г., от 17.07.2012 г. .

Също така, по силата на чл. 4 от Допълнително споразумение от 09.03.2009 г, чл.

IV от Допълнително споразумение от 21.04.2010 г„ чл. 4, ал. 1 от Допълнително споразумение от 30.09.2010 г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 25.05.2011 г., чл. 4, ал. 1 от Допълнително споразумение от 17.07.2012 г. главницата по кредита била „преоформена“, като всички дължими от кредитополучателите плащания във връзка с кредита, в това число просрочените главница, лихви и такси по договора били служебно преоформени от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит. Като резултат от това преоформяне размерът на усвоената по кредита главница нараснал на сума с общ размер на 21 221, 49 евро.

Твърди се в ИМ ,че на 30.03.2007 г. с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит „ЮРОБАНЕС БЪЛГАРИЯ” АД в качеството си на цедент прехвърлил на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД с ЕИК ***, в качеството му на цесионер, всички свои вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г. Впоследствие с втори Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договор за кредит от 05.03.2014 г., БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на цедент прехвърли обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г.Сочи се от ищеца ,че за двете цесии, ответниците – кредитополучатели са редовно уведомени.

Сочи се също така в ИМ, че длъжниците трайно просрочили заплащането на дължими месечни вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL2***9 от 07.03.2007 г. в размер на 9800, 94 евро, към 11.04.2019 г., поради непогасяване на 41 вноски за главница, считано от 10.12.2015 г. и 41 вноски за лихва, считано от 10.12.2015 г. Поради което банката упражнила своето потестативно право по чл. 18, ал. 1 от договора за кредит и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем. Сочи се също от ищеца, че ответниците са уведомени за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, чрез нотариус С.

И., вписан в НК под peг. номер ***, с район на действие PC - Плевен. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 13.08.2019 г., след достигане на волеизявлението на банката до ответниците. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем от длъжниците са неиздължени 41 вноски за главница, считано от 10.12.2015 г. и 41 вноски за лихва, считано от 10.12.2015 г. До датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /13.08.2019 г./ В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на ИМ (ОИМ), подаден от ответниците, чрез пълномощника им – адвокат Д.П. ***.

С отговора на исковата молба, ответниците са изразили становище, че предявеният иск е допустим , но неоснователен. Не се спори от ответниците, че ищецът им е предоставил кредит в размер на сумата от 18 450 евро;

Уточнява се с ОИМ, че съгласно договор за кредит HL2***9/07.03.2007 г. този обобщен размер на кредит е индивидуализиран в чл. 1, а именно 5 500 евро за закупуване на недвижим имот (жилището по постоянен адрес на ответниците) и сумата от 12 950 евро за други разплащания, като в тази връзка правят следните възражения:

-

По отношение на сумата от 12 590 евро, макар и въведена като част от процесния договор и обезпечена с договорна ипотека ведно с първата за закупуване на жилище, то за нея важат правилата по Закона за потребителския кредит в редакцията му към момента на сключване на същия/отм. 2010 г;

- на ответниците е представен един, единствен погасителен план през 2010 г., а за всички останали, те нямат нито знание, нито са уведомени;

- За извършените от ищеца цесии от 30.03.2007 г. на задължението по процесния договор към Бългериън Ритейл Сървисиз АД гр. София и обратна такава към него на дата 05.03.2014 г., ответниците не са уведомени и узнават една сега( с ИМ), в разрез с императивното задължение на цедента по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като за тези договори и разноските по тях не са и не могат да бъдат отговорни, съответно за нотариални и други такси върху материален интерес)

С Отговора на ИМ са направени следните възражения срещу иска и обстоятелствата ,на които се основава:

Възразява се ,че по-голямата част от процесния договор за кредит по естеството си представлява потребителски кредит и за него важат правилата по ЗПК в редакцията му до 2010 г. В тази връзка съгласно чл. 12 от ЗПК, за такъв вид кредит се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, а съгласно чл. 13 от същия закон, сключения договор за потребителски кредит е недействителен ако не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от ЗПК. Сочи се също, че в нарушение на законовите изисквания, в сключения договор за кредит не е уредено право на предсрочно погасяване, не са посочени разходите свързани с обезпеченията и др., съобразно действащото тогава законодателство. Като резултат от това, възразява се с отговора ,че уговорките в процесния договор досежно сумата от 12 950 евро се явяват недействителни.

Възразява се с ОИМ, че всички допълнителни споразумения, подробно посочени в исковата молба са нищожни.

Ответниците с отговора на ИМ се позовават на практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК по допуснато касационно обжалване по идентичен казус - осъдителен иск с правно основание чл. 430 от ТЗ, предявен от същия ищец срещу други физически лица. Сочи се, че становището на ВКС относно такива допълнителни споразумения към договор за кредит, за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения, върху които се начислява възнаградителна лихва е точно анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Поради това и всички сключени допълнителни споразумения са недействителни, тъй като всяка сключена спогодба върху непозволен договор е нищожна на основание чл. 366 от ЗЗД.

С отговора на ИМ, ответниците оспорват достоверността на справката по чл. 366 от ГПК, представена от ищеца, от която се установяват плащания, въведени до дата 30.09.2019 г., докато в исковата молба се твърди за непогасяване на 41 вноски за главница и лихва, считано от 10.12.2015 г. без посочване край на периода.

Сочи се също така в ОИМ, че въпреки твърденията за пълно неизпълнение от посочената дата през 2015 г., ищецът въвел и второ твърдение, за настъпила на 13.08.2019 г., предсрочна изискуемост на кредита, след достигане волеизявлението на банката до ответниците, което твърдение е в противоречие с представените доказателства и посочената дата на неизпълнение.