Определение № 2014 от 14.07.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2014

Окръжен съд – Варна

14.07.2020 г.

Град Варна

IV състав

На 14.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20203100501542 по описа за 2020 година

Производството е образувано по частна жалба на „Морски дюнер“ ЕООД, с ЕИК 204724939, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, община Аврен, обл. Варна, ул.

„Св. Архангел Михаил“ № 18, подадена чрез пълномощник, срещу Определение № 3803/09.03.2020 год., постановено по ч. гр. дело № 17390/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е прието възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК с вх. № 83364/12.11.2019 год., подадено от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище гр.

Варна, срещу издадената по делото заповед № 8136/24.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за сумата от 325 лева, представляващи сторени в заповедното производство разноски, от които: 25 лева – внесена държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението в атакуваната от жалбоподателя част е недопустимо, евентуално – неправилно и незаконосъобразно.

Отправено е искане за обезсилване на определението в обжалваната част, евентуално – за отмяната му.

В писмен отговор насрещната страна счита жалбата за неоснователна и настоява да се остави без уважение, ведно с присъждане на разноски за настоящото производство.

При извършената служебна проверка на допустимостта на жалбата, настоящият състав намира, че същата е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и в случаите, изрично посочени в закона (т. 2).

Обжалваното определение, с което съдът е приел (счел е за основателно) възражението 1 на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство, не попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК категории.

На обжалване по реда на глава ХХІ-ва от ГПК подлежи разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаването на изпълнителен лист (чл.

407 ГПК), вкл. и за разноските за заповедното производство, който акт на съда е законна последица от констатацията му за основателност, респ. за неоснователност на възражението на длъжника по чл.

414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство при произнасянето му в хипотезата на чл. 414а, ал. 4, изр. второ ГПК.

Съобразно изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е подадена срещу акт, за който законът не предвижда да бъде обжалван по реда на частното обжалване, поради което е и процесуално недопустима.

Образуваното по недопустима жалба производство подлежи на прекратяване.

Жалбоподателят не е претендирал разноски.

Ответникът по частната жалба с писмения си отговор е направил искане за присъждане на разноски за настоящото частно производство но не е представил доказателства, че е извършил разноски, поради което и такива не му се присъждат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 1542/2020 год. по описа на ОС-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2