Решение № 17 от 31.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Д. Ив. П. Ем. М. Р. Апелативна прокуратура София Д. К. Ар. като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600473 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 27.01.2021 г. на Окръжен съд Видин по НОХД № 49/2020 г. подсъдимата М. К. М. е призната за НЕВИНОВНА в това, че на 04.02.2017г., в родилно отделение на МБАЛ “Св. Петка“ АД, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - упражняване на медицинска професия, в качеството си на лекар - „акушер-гинеколог“, като допуснала бездействие, довело до увреда здравето и живота на М. П. Ц., ЕГН ********** на 32г. от гр. Видин, като не е направила ефективно кръвоспиране /хемостаза/ в оперативното поле на кръвотока от магистралните съдове на матката /двустранна маточна артерии и вени /и допълнителните артерии, идващи от тазовото дъно и стени, както и да е нарушила правилото на чл.17,ал.2,т.4 от Наредба № 16 за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения /обн. ДВ 76/96г./, във вр.параграф 38 и 1 параграф 39 от ПЗР на Закона за здравето, според която:

Член 17, ал.2: Лекарите в отделението осигуряват:…. 4. незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния.“; както и правилото на чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето: “Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“, изразяващо се в забавяне на адекватната оперативна намеса за вземане на решение за тотална цезарова хистеректомия, вместо предприетата суправагинална хистеректомия, в резултат на което е последвала темпова остра масивна кръвозагуба, с което по непредпазливост е причинила смъртта на М. П. Ц., на 32г. от гр. Видин, като я оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление - по чл.123, ал.1 от НК, във връзка с чл.17,ал.2,т.4 от Наредба № 16 от 21.08.1996г.за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения /обн.

ДВ 76/96г./, във вр.параграф 38 и параграф 39 от ПЗР на Закона за здравето, във връзка с чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето.

С присъдата са отхвърлени изцяло, като неоснователни, предявените граждански искове от В.М. В. и К.М. В. чрез законния си представител М. Г.

В. от гр. ***, ул. „***“ №** срещу подсъдимата, за причинени неимуществени вреди , вследствие деянието, в размер на по 100 000 лева за всеки, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Срещу присъдата е внесен протест от Зам.окръжен прокурор на ОП Видин. В протеста се поддържа, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като е постановена в нарушение на закона. Прокурорът изразява несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд, че в случая е налице „случайно деяние“ по см. на чл.15 от НК, тъй като М. не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието си и за наличието на хипотезата на чл.14,ал.2 от НК и за виновно съпричиняване на резултата от страна на пострадалата,поради отказа и от планово родоразрешение; както и че поведението на подсъдимата не е било единствена причина за настъпване на съставомерния резултат.

Представителят на обвинението счита, че тези изводи на съда са 2 неправилни,тъй като са в противоречие със събраните по делото доказателства, основно с показанията на свидетелите П., Е., Л. и Д. и със заключенията на съдебно-медицинските експертизи,назначени по делото.

Изтъква се, че от една страна окръжният съд кредитира експертните заключения относно причините за смъртта, приема заключенията в частта им,че острата кръвозагубна анемия е в резултат на неефективно спиране на кървенето от матката и неправилното решение за суправагинална хистеректомия, предприета от подсъдимата, вместо налагащата се в случая тотална цезарова хистеректомия. Според прокурора експертите по делото са категорични, че действията на оперативния екип и конкретно на подсъдимата К. са били единствената причина за острата кръвозагуба на М. П. Ц..

Основното професионално нарушение /медицинско бездействие/ било неефективното кръвоспиране на матката, което е задължение на оперативния екип, извършил секциото. Сочи се в протеста, че вещите лица били категорични и относно факта,че от страна на подсъдимата не е била направена хемостаза чрез клампиране на артериите, кръвоснабдяващи матката.

Изчакването на началника на АГО-д-р Л. / присъедил се към екипа около 30 минути след началото на операцията/ за налагащата се тотална хистеректомия, било извършено единствено с предприети заместващи вливания на течности, кръв и кръвни продукти. В протеста се извършва анализ и съпоставка на събраните свидетелски показания с експертните изводи в КСМЕ и допълнителните КСМЕ

Излага се известната на съда хронология на оперативните действия и тяхната продължителност.

Твърди се, че съдът в първата инстанция се е предоверил на показанията на св. Ю. А. относно усилията, положени от подс.М..

Същевременно експертните заключения били категорични, че кръвозагубната анемия, довела до смъртта на родилката е в резултат на неефективно спиране на кървенето от матката и неправилното решение за суправагинална хистеректомия, взето от подсъдимата, вместо налагащата се в случая тотална цезарова хистеректомия, която би била животоспасяваща.

Според обвинението подс. К. не е предвиждала настъпването на смъртта на пострадалата, но при конкретните обстоятелства: животозастрашаваща кръвозагуба в оперативното поле и базирайки се на 3 дългогодишния си опит и квалификация на лекар акушер- гинеколог, същата е могла и е била длъжна да предвиди леталния изход за родилката.

Прокурорът поддържа в протеста, че престъплението е извършено от подсъдимата в хипотезата на немарливо изпълнение на лекарските и задължения, тъй като тя е притежавала необходимите теоретични познания и практически опит, но въпреки това не и изпълнила лекарските си задължения, очертани в обвинителния акт, според правилата и изискванията на професията, поради тяхното неправилно, неточно и лошо изпълнение.

Формулирано е предложение за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова присъда, с която подс. М. К. М. да бъде призната за виновна по повдигнатото и поддържано срещу нея обвинение.

Срещу присъдата е внесена жалба от И.К. И., представляван от законния представител К. И. К., чрез повереника адвокат Г. П.. В жалбата се посочва, че по делото е установена по безспорен начин медицинската причина за смъртта на родилката М. Ц. както и причината за смъртта и – бездействието на подсъдимата, която е с 30-годишен стаж и при наличните данни за пета поред бременност и трето раждане с цезарово сечение на родилката, е следвало да предвиди възможните усложнения и да осигури готовност с екип за работа в екстремни условия. Могла е да осигури предварително присъствието на зав.отделението, за да не бъде изчакван при абсолютно бездействие на лекарския екип. Във въззивната жалба се твърди, че нарушенията на подсъдимата се изразяват в две насоки – незапочване на хистеректомия и неефективно кръвоспиране. Клампирането на кръвоносните съдове следвало да се предприеме незабавно именно от подсъдимата, вместо да се изчаква намесата на зав.отделението.

Иска се отмяна на присъдата като неправилна и постановяване на нова, осъдителна присъда.

Присъдата е атакувана с въззивна жалба, подадена и от повереника на частните обвинители и граждански ищци В.М. В. и К.М. В. чрез законния им представител М. Г. В.. Изложените в жалбата и допълнение към нея доводи се свеждат също до несъгласие с приетите от съда крайни изводи. Изложени са оплаквания и доводи, които изцяло се покриват с изнесените в протеста на 4

ОП Видин. Формулирано е искане за отмяна на присъдата на ВдОС и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата бъде призната за виновна, както и за уважаване в пълен размер на приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата М. К. М. се явява лично и със защитника си адвокат Б..

Прокурорът от САП пледира за отмяна на оправдателната присъда на ОС Видин. Поддържа допълнителните съображения към протеста, като добавя, че и при разпита на вещите лица в съдебно заседание, тяхното заключение по същество е непроменено относно професионалните действия и бездействия и пропуски на подсъдимата. Причина за смъртта е остра кръвозагуба, която довела до анемия на родилката, в резултат на неефективно спиране на кървеното от матката и неправилно решение за суправигинална хистеректомия, взета от подсъдимата, вместо налагащата се в случая тотална цезарова хистеректомия, която би била животоспасяваща. Според прокурора подсъдимата е допуснала професионални грешки, неправилни преценки, найсъществената от които е, че при започване на операцията не е предприела всичко необходимо, за да осигури хемостазата. Представителят на обвинението подчертава, че подсъдимата има голям стаж и опит. Поддържа, че присъдата на решението на ОС Видин е неправилна и следва да бъде отменена, като подсъдимата бъде призната за виновна, като й се определи наказание "лишаване от свобода" около минималния размер, изтърпяването на което бъде отложено при условията на чл. 66 от НК.

Защитникът на подсъдимата М. – адвокат Б. пледира пред въззивния съд за потвърждаване на оправдателната присъда, като твърди, че не са налице фактически и правни предпоставки да бъде отменен съдебният акт на ВдОС. Според защитника, обвинението не е уточнило формата на вина, в условията на която е извършено вмененото деяние. Същевременно, ОС Видин правилно установил фактическите положения по делото и е извел правилни и обосновани правни изводи. Адв.Б. поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил всеки един доказателствен източник, обективно и задълбочено, за да даде отговор има ли извършено престъпно 5 деяние, каква е формата на извършителство, съставомерно ли е деянието съобразно разпоредбите на НК и каква е формата на вината, ако има извършено деяние. Изтъква се експертното становище на 5-членната комплексна съдебномедицинска експертиза, че вместо да се определи планово раждане на родилката Ц., тя не е била насочена към такова, а впоследствие пострадалата не се е явила на определения й контролен преглед, а едва в започнал вече детероден процес, без да представи никаква документация. Според защитата, подс. М. е действала при условията на абсолютна спешност и е пристъпила съм извършване на действия, насочени към осъществяване на раждането на детето, спасила е неговия живот и незабавно е започнала да извършва всички оперативни дейности, свързани с премахването на матката. След изваждането на детето, живо и здраво, д-р М. е установила, че се касае за изключително тежка патология на родилката и е започнала дейности по кръвоспирането. Изключително тежката патология обаче, както и обилното кръвотечение не са дали възможност на д-р М. да овладее кръвоизлива, което е наложило повикването на началника на отделението, който също се включил, но за съжаление изходът от раждането бил летален. Според адв.Б. незнанието за обстоятелствата, свързани с тежката патология не прави подсъдимата престъпник и тя не следва да носи наказателна отговорност.

В лична защита подсъдимата М. К. М. заявява, че поддържа изцяло заявеното от защитника и.

При предоставеното и право на последна дума подсъдимата отново моли за потвърждаване на оправдателната присъда,заявява, че е направила всичко, което е било в нейните възможности и не смята, че е виновна.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираните жалби и допълненията към тях, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за правилно установена от първостепенния съд, следната фактическа обстановка, без основания за корекция, относно следното: