Определение № 26195 от 25.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26195 гр. София, 25.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110107453 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

С Решение № 8610 от 24.05.2023 г. съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 срещу В. Е. С., ЕГН **********, А. Ц. С., ЕГН ********** и М. В. С., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за установяване дължимостта на сумата от по 1219,35 лева за всекиго от тях, представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. С******* за периода от 13.07.2021 г. до 12.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2022 г. по ч. гр. дело № 55754/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.

Със съдебното решение съдът на на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗАдв. е осъдил „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 да заплати на адв. И. М. Г., ЕГН **********, член на САК, с адрес: гр. С******* сумата от 1265,82 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците В. Е. С., А. Ц. С., и М. В. С. в исковото производство и сумата от 180 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците в заповедното производство.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от „Софийска вода“ АД. Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските в заповедното производство, като се твърди и прекомерност на присъденото възнаграждение за исковото производство. Изложени са съображения, че съдът не следва да се съобразява с предвидения минимален размер на разноски.

От ответниците в производството не е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските в законоустановения срок.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Ответниците В. Е. С., А. Ц. С., и М. В. С. са представлявани както в заповедното, така и в исковото производство от адв. И. М. Г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

1

Основанието на сключения между страната и адвоката договор в хипотезата на чл. 38 ЗА не подлежи на доказване, като за съда е достатъчно единствено твърдението за това.

В мотивната част от Решение № 10995 от 26.06.2023 г., касаеща разноските, съдът е посочил, че в полза на процесуалния представител на всекиго от ответниците следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер, като е съобразен размерът на предявения иск срещу всекиго от тях.

Съдът, при определяне отговорността за разноски в заповедното производство, не се е ръководил от минималния размер по реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, като е посочил, че релевантен в случай е минимално дължимият размер съобразно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, уреждаща минималното възнаграждение за писмена консултация, което понастоящем е в размер на 200 лв., но съдът е присъдил сумата от по 60 лева за представителството на всекиго от ответниците, изхождайки от предвидения размер съобразно редакцията към момента на провеждане на производството по ч. гр. дело № 55754/2022 г. на СРС. При определяне на дължимия размер на възнаграждение в исковото производство, съдът отново е взел предвид минималния размер съобразно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.

Следва да се посочи, че процесуалното представителство за подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. случаи, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните й разпоредби, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Към заповедта за изпълнение винаги е приложен образец на блА. за възражение с подробни указания относно попълването му, който се връчва на длъжника. Доколкото в случая бланкетното възражение в заповедното производство е подадено от адвокат– пълномощник /с приложен към същото договор за правна защита и съдействие с уговорка за безплатното им осъществяване/, по аналогия за дейността му съдът е приел, че следва да се приложи хипотезите на чл.6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 – възнаграждения за писмена консултация, поради което е определил възнаграждение в размер на 60 лева за процесуалния представител за всекиго от длъжниците. Следва да се посочи, че цитираната от ищцовото дружество съдебна практика в молбата по чл.

248 ГПК /Определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. дело № 236/2020 г. на I I т.о. на ВКС/ не предвижда, че на адвоката не се дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство. Съставът на ВКС също достига до извод, че не е приложима хипотезата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС относно минималните възнаграждения, като счита, че е приложима разпоредбата на чл. 11 от същата, предвиждаща понастоящем възнаграждение в размер на 400 лева, а към момента на развитие на ч. гр. дело № 55754/2022 г. на СРС – сумата от 100 лева. Тоест, прилагането на разпоредбата на чл. 11 от наредбата във всички случаи е по-неблагоприятно за заявителя, отколкото прилагането на чл. 6 от същата, както е процедирал съдът в случай.

Съдът, като взе предвид горното, както и становищата на страните, не намира основание да определи възнаграждение под определения със съдебния акт размер на възнаграждения за представителство в заповедното и исково производство производство. Молбата за изменение следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 161715/08.06.2023 г., подадена от „Софийска вода“ АД за изменение в частта на разноските на Решение № 8610 от 24.05.2023 г. по гр. дело № 7453/2023 г. по описа на СРС.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.

На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3