Решение № 4632 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4632 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х. при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Мариана Х. Гражданско дело №

20221100113033 по описа за 2022 година

Предявени са искове от А. И. С. срещу Ю. Б. Н. и Д. Х. М., както следва: за недействителност на упълномощителната сделка обективирана в Пълномощно със заверка от 01.06.2022г. на подписите и съдържанието от Нотариус С. Т., рег. № 065, р-н на действие – РС София, рег. № 3696 и № 3697, том III, № 178, с упълномощител А. И. С. и Е.С. С. и упълномощени Ю. Б. Н. и Д. Х. М., послужило за изповядване на Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 90, т. VI, рег. № 8438, дело № 626/29.07.2022г., вх.рег. № 56793/29,07,2022г., акт № 34, том СХLIII, дело № 43324/2022г., като: за нищожна - поради липса на воля на упълномощителя А. И. С. , на осн. чл. 26, ал. 2, прил. 2 ЗЗД; в евентуалност - като унищожаема – поради грешка – упълномощителя А. И. С. мислел, че сключва договор за заем и подписва документи за ипотека по договора за заем, а подписал Пълномощно за покупко продажба на имот от 01,06,2022г., в полза на ответниците; поради невъзможност на упълномощителя А. И. С. като дееспособно лице при сключването му, да разбира или да ръководи действията си, поради употреба на наркотични вещества, на осн. чл. 31 ЗЗД.

Кумулативно съединени с исковете за нищожност на упълномощителните сделки с правно основание чл. 26, ал. 2, прил. 2 ЗЗД и с исковете за унищожаване на упълномощителните сделки с правно основание чл. 31 ЗЗД, предявява искове за прогласяване нищожност на Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 90, т. VI, рег. № 8438, дело № 626/29.07.2022г., вх.рег. № 56793/29,07,2022г., акт № 34, том СХLIII, дело № 43324/2022г., сключен между А. И. С., като продавач, чрез пълномощниците му Ю.

Б. Н. и Д. Х. М., и Ю. Б. Н. и Д. Х. М., като купувачи, на недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 68134,1006,617,1, в гр.София, р-н „Триадица“, ул. ****, находяща се в ПИ с идентификатор № 68134,1006,617, заедно с 1/2ид.ч. от ПИ с 1 идентификатор № 68134,1006,617, заедно с всички одобрения и приращения в имота, за сумата 35000,00лв., поради: ненадлежно упълномощаване за извършването на разпоредителните сделки - липса на представителна власт за пълномощниците, с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД /, защото пълномощното е нищожно и защото не са упълномощени изрично за продажба на сградата/; в евентуалност - поради споразумяване на представителите лично и в качеството на купувачи, във вреда на представлявания ищец, с правно основание чл. 40 ЗЗД.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищеца твърди, че ответниците, като адвокати били негови процесуални представители при задържането му през май 2022г. за притежание на наркотични вещества. Веднага след заседанието, в което била заменена мярката му за неотклонение „задържане под стража“ с „домашен арест“ на 19,05,2022г., ответниците го закарали заедно с баща му в нотариалната кантора на нотариус Т.. Обяснили им, че ще поемат разноските за защитата му, но ще трябва да подпишат с тях договор за заем.

На 01,06,2022г. ответниците се срещнали с ищеца, в присъствие на баща му и нотариус Т. в къщата на ул. ****, където ищецът живеел и където се изпълнявала мярката за неотклонение „домашен арест“. Обяснили му, че за да може да погасяват задълженията си по заема трябва ищецът да изтегли ипотечен кредит, като ипотекира имота си на ул. ****, но за целта е необходимо съгласието и на съсобственика на терена – Цанко Лилов.

Твърди, че по време на двете срещи бил под въздействието на медикамети – хедонин и лепонекс, предписани му в следствения арест, които предизвиквали замайване, сънливост, дезориентация. Бил в свръхнапрегнато емоционално състояние вследствие престоя в следствения арест. Ответниците предоставили множество документи, в които не могъл да се ориентира, включително само гърба на документ с място за подпис, за които твърдяли, че са свързани с договора за заем. Доверил им се и подписал всички представени документи.

Впоследствие след справка при нотариус Т. разбрал, че с баща си са подписали пълномощно от 19,05,2022г. в полза на ответника Н. за разпореждане с имота на ул. **** и второ пълномощно от 01,06,2022г., с което упълномощават двамата ответници да дарят или заменят дворното място на ищеца на ул. ****, както и собственият им апартамент и друг имот в гр.софия, ул. „Нишава“. По късно установил и, че с Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 90, т. VI, рег. № 8438, дело № 626/29.07.2022г., вх.рег. № 56793/29,07,2022г., акт № 34, том СХLIII, дело № 43324/2022г., ответниците продали сами на себе си жилищната сграда и 1/2ид.ч. от дворното място на ул. ****.

Твърди, че към момента на подписване на пълномощно от 01,06,2022г. бил под влияние на медикаменти, предписани му за да преодолява зависимостта си, които замъглявали съзнанието му и не бил в състояние да осъзнава съществото на извършваните действия. Заради това счита, че пълномощно от 01,06,2022г. е нищожно поради липса на воля – защото не е изразявал съгласие за продажба на имота си, а в евентуалност унищожаемо поради невъзможността му да разбира действията си заради употребяваните медикаменти.

2

Твърди и, че Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 90, т. VI, рег. № 8438, дело № 626/29.07.2022г. е нищожен поради ненадлежно упълномощаване, т.к. пълномощно от 01,06,2022г. е нищожно, а в евентуалност унищожаемо, както и, т.к. с пълномощно от 01,06,2022г. не е учредявал представителна власт на ответниците за разпореждане с ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 68134,1006,617,1, а само за идеална част от дворното място, в което е построена. В евентуалност счита сделката за нищожна, т.к. ответниците са договаряли сами със себе си в негова вреда.

В отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете.

Възразяват, че при подписване на пълномощното от 01,06,2022г. ищецът е бил в пълно, ясно съзнание и разбирал своиството и значението на постъпките си. Пълномощното било подписано в жилището му на ул. **** в присъствие на нотариус, защото там изтърпявал мярката „домашен арест“.

Ищеца и баща му желаели да продадат имота на ул. **** срещу цена, която уговорили в размер на 80000,00лв. По желание на ищеца и баща му в нотариалният акт вписали цена 35000,00лв. – данъчната оценка, но уговорили цена в размер на 80000,00лв., която ответниците им предали в брой, както се споразумели.

Възразяват и, че са нямали намерение да увредят ищеца и баща му, като продадат процесния имот при неизгодни за тях условия, а и действително уговорената и платена цена е близка до реалната пазарна стойност.

Възразяват и, че пълномощното е и за разпореждане с ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 68134,1006,617,1, т.к. същата съставлява приращение и подобрение към терена.

Претендират исковете да бъдат отхвърлени

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Видно от Пълномощно със заверка от 01.06.2022г. на подписите и съдържанието от Нотариус С. Т., рег. № 065, р-н на действие – РС София, рег. № 3696 и № 3697, том III, № 178, А. И. С. и Е.С. С. са упълномощили Ю. Б. Н. и Д. Х. М., да ги представляват пред всички административни, общински и съдебни органи, и данъчни служби, включително пред нотариус, като продадат, дарят или заменят собственият им недвижим имот за цена и условия каквито договорят, включително да получат продажната цена, на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО с площ 563кв.м., представляващо имот пл. № 244, кв.

10, по плана на гр.София, м. „Манастирски ливади“, подробно описан в н.а. № 52, пом 20, дело 3710 от 29,03,1991г., заедно с всички подобрения и приращения в него и АПАРТАМЕНТ № 111, в гр.София, ул. ****, подробно описан вн.а. № 191/1998г. Съгласно пълномощното на упълномощените е предоставена представителна власт да преупълномощават трети лица и да договарят сами със себе си на осн. чл. 38 ЗЗД, както и да 3 имат право да бъдат пълномощник на другата страна.

Видно от Договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 90, т. VI, рег. № 8438, дело № 626/29.07.2022г., вх.рег. № 56793/29,07,2022г., акт № 34, том СХLIII, дело № 43324/2022г., сключен между А. И. С., като продавач, чрез пълномощниците му Ю. Б. Н. и Д. Х. М., и Ю. Б. Н. и Д. Х. М., като купувачи, на недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 68134,1006,617,1, в гр.София, р-н „Триадица“, ул. ****, находяща се в ПИ с идентификатор № 68134,1006,617, заедно с 1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор № 68134,1006,617, заедно с всички одобрения и приращения в имота, за сумата 35000,00лв.

Съгласно отбелязването в н.а. № 90, т. VI, рег. № 8438, дело № 626/29.07.2022г., вх.рег. № 56793/29,07,2022г., изповядването на сделката е осъществено на основание Пълномощно със заверка от 01.06.2022г. – приложено към същия.

Видно от н.а. № 52, пом 20, дело 3710 от 29,03,1991г. И. С.а е дарила на П.Л. недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 563кв.м., съставляващо имот пл. № 244, кв. 10, по плана на София, м-ст „Манастирски ливади“, заедно със застроената в мястото едноетажна жилищна сграда на 45,17кв.м.

По иска за нищожност на Пълномощното от 01,06,2022г. поради липса на воля, на осн. чл. 26, ал. 2, прил. 2 ЗЗД.

С иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, съдебна защита може да търси лице, което твърди в исковата си молба, че неговото волеизявление за сключването на договора е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" (изтръгнато с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). Такива твърдения не са налице в исковата молба и в хода на производството ищецът не е установил наличие на „съзнавана липса на съгласие“. Затова първият от исковете за недействителност на пълномощното от 01,06,2022г. следва да бъде отхвърлен.

По иска за унищожаване на Пълномощното от 01,06,2022г. поради грешка:

Съдът разглежда петитумът на исковата молба не само с оглед на формалното му заявяване, а предвид неговото съответствие с изложението на обстоятелствата и доколкото правната квалификация на иска се определя от съда приема, че е предявен иск за унищожаване на пълномощното поради грешка независимо, че изрично такъв петитум не е заявен.

Иска е за унищожаване на упълномощаването поради грешка във вида и естеството на престацията - основание по чл. 28 във връзка с чл. 27 от ЗЗД. Твърденията на ищеца са, че мислел предоставя пълномощно за сключване на договор за заем и ипотека за обезпечаване на същия, а се оказало, че предоставил пълномощно за покупко продажба на имот.

Грешката е основание за унищожаемост поради порок на волята на едно лице и предполага несъзнавано несъответствие между представата на това лице и действителността,под влияние на което несъответствие то сключва сделката.

Пълномощно 01.06.2022г. е с нотариална заверка както на подписите, така и на 4 съдържанието, т.е. нотариусът е удостоверил, че волеизявлението е направено пред него от кнокретно лице, с определено съдържание. При това положение при наличие на заверка на съдържанието на пълномощното от компетентно длъжностно лице, същото се ползва с обвързваща материална доказателствена сила на официален, свидетелстващ документ относно съдържанието, съгласно чл. 179, ал. 2 от ГПК. Същият доказва с обвързваща съда доказателствена сила,че фактите предмет на удостоверяване от нотариуса са се осъществели така,както се твърди в документа, в което се състои неговата материална доказателствена сила. Тя може да бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност, но не и с гласни доказателства,поради забраната по чл. 164, ал.1, т.2 от ГПК. По тази причина съдът не обсъжда свидетелските показания на свидетеля Е.С. С. – баща на ищеца, съгласно които подписаните документи от него и синът му, предоставени за подпис от ответниците били за заем на пари, за изплащане на заетата от тях от влиятелен човек д.сума за освобождаването на А. и, че никога не ставало въпрос за продажба на имота на ул. „Луи Айер“. От друга страна съдът цени показанията на свидетеля С. при условията на чл. 172 ГПК и не ги кредитира, т.к. са изолирани и в противоречие с останалите събрани доказателства.